Понижаването на стойността на еврото през 2008-2011 беше от ключово значение, тъй като стана причина за последвалите проблеми в еврозоната - между конкурентоспособния Север (в лицето на Германия, Полша, Чехия и Словакия) и по-малко конкурентоспособния Юг (Италия, Испания, Португалия и Гърция). При наличието на слабо евро рязко нарастват икономиките на страните-износителки. А последиците от финансовака криза се отразяват върху по-малко конкурентоспособните членове на еврозоната, застрашавайки кредитоспособността на техните банки и, следователно, устойчивостта на държавните им финанси.
В резултат от това в еврозоната избухна своеобразна "валутна гражданска война", която продължава да се води и днес както в Европейската централна банка във Франкфурт, така и в отделните национални столици. Югът е изправен пред опасността от дефолт и много южноевропейски държави обмислят евентуален отказ от еврото. Северът пък продължава да се съпротивлява на исканията да отпуска помощи без да получи съответната компенсация под формата на сериозно реформиране на хронично неконкурентоспособните южни икономики.
Макар че кризата не е преодоляна и до днес, през 2012 бяха постигнати редица компромиси, даващи възможност да бъде спечелено известно време. Дали това време ще се използва както трябва е много спорно, така че вероятно ни очакват още един или повече "етапи на подпомагане", както и поредната остра криза (или дори поредица от кризи).
Рязка ескалация на глобалната валутна война имаше място през 2012 и в Япония след избирането за премиер на Шинзо Абе, акцентирал в кампанията си върху необходимостта от радикални промени с цел да бъда тласнато напред развитието на японската икономика. Поемайки властта, той без да губи време реши да се възползва от най-очевидното оръжие - девалвацията на националната валута, като само за няколко месеца (между октомври 2012 и февруари 2013) йената беше обезценена с 25%.
Макар че това имаше известно краткосрочно въздействие, общият ефект се оказа по-слаб и нетраен, отколкото се надяваха в Токио. Тогава Японската банка предприе допълнителни марки за по-нататъшно отслабване на йената. Така, в края на 2014 курсът на йената падна с още 15%. Но това не е всичко: сега Шинзо Абе обещава да спре планираното повишаване на данъка върху продажбите и обяви насрочените за декември 2014 извънредни парламентарни избори за фактически референдум относно правилността на радикалната му икономическа политика. По-нататъшното отслабване позициите на йената след това заявление дава основание да смятаме, че финансовите пазари очакваха победата на Абе на изборите на 14 декември, както и, че той ще реализира програмата си докрай.
Толкова мащабна девалвация на йената представлява своеобразна атака срещу японските конкуренти на глобалните експортни пазари и, в частност, на пазарите на високотехнологични индустриални стоки. Германия, Полша, Южна Корея, Тайван и Бразилия са именно в тази група и е очевидно, че слабата йена е сред причините за забавянето в последно време на икономическия растеж в тези страни.
Впрочем, в момента Германия и Полша също водят валутна война и то на цели три фронта - против Япония за по-голям дял от експортния пазар, против САЩ, ЕС и НАТО относно икономическите санкции срещу Русия, плюс още един фронт вътре в самата еврозона, където наскоро двете държави се обявиха против инициативата на Европейската централна банка за количествените улеснения (QE) за закупуване на обезпечени с активи ценни книжа (Аsset-Backed Securities – ABS)*. Сега Германия, Полща и другите държави, оказали се под кръстосания огън на валутната война и войната на санкциите срещу Русия, на свой ред, ще започнат да упражняват натиск върху търговските си партньори и т.н. Съвкупните отрицателни последици от това за глобалните финансови пазари могат да се окажат много сериозни.
Русия, НАТО и "войната на санкциите"
През последните години станахме свидетели на серия от все по-сериозни сблъсъци между съюзниците на САЩ и Русия, като започнем с грузинската война през 2008, последвана от сирийската криза през 2013 и, съвсем наскоро, от кризата в Украйна. Макар че всяка от тези кризи, сама по себе си, беше твърде сериозна, досега те не притежаваха толкова очевидни международни икономически измерения. Едва украинската криза доведе до избухването на своеобразна "война на санкциите", достигнала такова равнище, че да причини реален икономически ущърб не само на Русия, но и на Германия и Полша - двамата най-големи търговски партньори на Москва.
Засега руската икономика се държи сравнително добре, но последните събития ме карат да предположа, че тя е застрашена от дълбока рецесия. По-ниските цени на петрола (а Русия е доста крупен износител) ще ударят сериозно по руската икономика. Нещо повече, предвид спада на стойността на руската валута с повече от 50% през последните месеци, рязко ще нарасне инфлацията на потребителските цени.
Какво би могла да направи Русия в тази ситуация? Твърди се, че Путин подготвя мащабна програма за ограничаване на корупцията и подобряване на икономическата ефективност, но дори ако тя се окаже успешна, реализацията и ще отнеме време и едва ли може да се очаква, че тя напълно ще компенсира въздействието на санкциите. Ако в скоро време те не бъдат отменени, Русия вероятно ще преживее период на икономически сътресения.
За САЩ и НАТО обаче, бедственото състояние на руската икономика е именно това, заради което бе започната и "войната на санкциите" - да бъде нанесен достатъчно голям ущърб на руснаците, което пък да принуди Путин да допусне смазването на бунта в Източна Украйна от правителството в Киев и дори връщането на Крим в състава на украинската държава. Макар и да не съм експерт в тази сфера, ми се струва крайно малко вероятно Путин да се поддаде на подобен натиск. Той е много популярен в Русия и то не само заради продължителния период на стабилен икономически растеж, но и защото го смятат за силен лидер, отстояващ националните интереси на страната. Обикновените руснаци подкрепят етническите си братя в Източна Украйна и Крим и биха изпаднали в шок, ако Москва позволи смазването на бунтовниците. При това, заради санкциите, руснаците са склонни да обвиняват за икономическите си проблеми именно САЩ и НАТО, а не Путин.
Но, ако съм прав, че Путин ще държи на своето в Украйна и ще продължи да бъде изключително популярен, без оглед на неизбежната рецесия, как това би повлияло, като цяло, върху хода на валутните войни? На първо място, то означава, че Германия, Полша, Словакия и повечето други търговски партньори на Москва също ще се сблъскат с рязък икономически спад. При всички случаи това би имало определен политически ефект. В тези страни и особено там, където има слаби правителства и непопулярни лидери, опозицията би могла да се обяви за отмяна на санкциите като целесоъбразен начин да дойде на власт. На практика, в Словакия например, правителството вече се обяви против по-нататъшните санкции срещу Русия.
На второ място, това означава, че вместо да стои със скръстени ръце и да страда мълчаливо, Русия ще търси възможност да намали икономическата си зависимост от Запада. Това вече е очевидно, след като Путин осъществи ключови сделки в сферата на енергетиката и военната индустрия с Китай и Индия, както и с редица други държави. Задълбочаването на връзките на Русия с другите държави от групата BRICS и не само с тях, вероятно ще породят загриженост у САЩ, но истината е, че американците могат да направят твърде малко за да попречат на случващото се.
Сред ключовите аспекти на руската зависимост от Запада е глобалното използване на американския долар като основна платежна и резервна международна валута. Затова не е учудващо, че последните руски енергийни сделки с Китай, включително и за изграждането на голям газопровод между двете страни, се финансират и заплащат с китайски юани, а не с долари.
Не само Русия, но и BRICS, като цяло, постоянно изразяват недоволство от ориентираните към долара глобални монетарни конвенции, включително Бретънуудските институции - МВФ и Световната банка. Ето защо неотдавна те пристъпиха към формирането на собствени паралелни институции и подписаха няколко двустранни споразумения за взаимни плащания с техните собствени валути, както и с търговски партньори извън BRICS, с цел да намалат зависимостта си от долара. Но макар че тези инициативи тласкат BRICS и, съответно, глобалната икономика, като цяло, към отказ от долара, самият процес върви бавно и, ако не станем свидетели на международна монетарна криза, вероятно ще отнеме години.
Необходимостта Русия да укрепи своята икономика и валутата си обаче не търпи отлагане. Тя не може да чака постепенната еволюция на международната монетарна система, която да смекчи влиянието на санкциите. Затова нека помислим, какво друго биха могли да направят руснаците в най-близко бъдеще?
Възможна ли е златната рубла?
Всъщност, още навремето Русия обмисля една интересна възможност - да подкрепи валутата си с руските златни резерви. В края на 80-те години, когато се разпада Съветския съюз, рублата се намира в състояние на свободно падане, а инфлацията скача до небето. Русия на практика няма достъп до глобалните капиталови пазари и залага на петролния износ срещу твърда валута в търговията си с другите държави. През 1989 съветският лидер Горбачов кани двама известни американски икономисти в Москва, където те се срещат с висши чиновници, отговорни за икономическата политика на страната, препоръчвайки им именно тязи мярка като най-добрата възможност за стабилизиране на рублата. Единият от тези американски експерти е бившият управител на Федералния резерв на САЩ Уейн Ейнджъл, а вторият е Джъд Уаниски - убеден привърженик на т.нар. "икономика на предлагането" (supply-side economics)**. През 1998 Уаниски си припомня, че е бил "силно разтревожен от икономическия колапс на Русия", затова е решил да напише "статия за това, как тази страна може бързо да бъде стабилизирана, преди да рухне в бездната на пълния хаос". В редакционна статия в "Уолстрийт Джърнъл" той казва следното: "През септември 1989 съветският режим на Горбачов ме покани в Москва за да обсъдим лансираните от мен нестандартни идеи за това, как СССР би могъл да премине към пазарна икономика. Вярвах, че този процес трябваше да започне с въвеждането на пълно златно покритие на рублата като надеждно средства за обмен, което - както ми се струваше тогава - можеше да стане сравнително лесно. Впрочем, аз и досега мисля така".
Днешната ситуация в Русия е сходна или дори е още по-сериозна от тази през 1989 и 1998. А какво ще стане ако "войната на санкциите" се изостри? Нещата вероятно ще се влошат още повече. Дали президентът Путин и водещите му съветници са наясно с описаната по-горе възможност? Може ли златното покрие да се окаже приемливо решение за стабилизирането на националната валута и икономика на Русия? Според мен, това е напълно възможно. Доколко вероятно е обаче, управляващите в Москва да предприемат подобна стъпка?
За начало, нека анализираме международния контекст. Ако днес Русия реши да въведе пълно златно покритие на рублата, това би било много по-адекватна политическа стъпка, отколкото през 1989 и 1998, когато руското правителство е много по-нестабилно и непопулярно, а икономиката на страната е далеч по-слабо интегрирана с тази на Китай, Германия и други водещи държави. Нещо повече, през последните години Русия натрупа огромни златни резерви, които - с оглед на сегашните пазарни цени, биха покрили гигантските 27% от цялата парична маса в рубли. Това е много високо ниво, което далеч надхвърля първоначално установения от Федералния резерв на САЩ минимум за златното покритие. Освен това, независимо от санкциите, Русия продължава да е голям нетен износител, затова руските златни резерви, по дефиниция, най-вероятно ще продължат да нарастват, а не да намаляват.
Тази увереност се подкрепя и от сравнително ниския дълг на руската икономика. След като не се налага обслужването на гигантски дълг, няма кой знае каква нужда и от изкуствено "напомпване" на националната валута. На практика, в момента руските лихвени проценти варират около 10% (всъщност, през декември 2014 те скочиха до 17,5% - б.р.), което означава висок относителен приход от вложенията в рубли. Представете си сега, какво би станало, ако рублата се конвертираше в злато, а лихвените проценти по рублевите вложения си останат на 10%-но ниво. Това би означавало почти безрискови арбитражни сделки, основаващи се на 10%-ната разлика между рублата и златото.
Готов съм да се обзаложа, че при подобно развитие голям брой международни инвеститори ще побързат за продадат известно количество злато, долари или други валути, за да купят рубли, гарантирайки си добра печалба от разликата в лихвените проценти. Това би укрепило позицията на рублата, като е възможно тя да повищи курса си спрямо долара и другите валути, които нямат златно покритие. Естествено, след това лихвените проценти на вложенията в рубли ще паднат, вероятно до доста ниско равнище, гарантиращо постигането на необходимия баланс. Тази схема би могла да сработи и през 1989 и през 1998, но е много по-вероятно да сработи именно днес.
Златната рубла като катализатор на глобалното завръщане към златния стандарт?
Струва си обаче да разгледаме още един аспект, а именно възможното влияние, което подобна политика би оказала върху долара и международната монетарна система. Нека си припомним, че доколкото доларът продължава да бъде основната световна резервна валута, огромно количество долари се въртят в икономиките на другите държави, формирайки основната маса от валутни резерви на местните централни банки. Именно това отчасти позволява на американското правителство и на американската икономика, като цяло, да се финансират при наличието на толкова ниски лихвени проценти. Но, при равни други условия, ако доларът неочаквано се сблъска с конкуренцията на някоя стабилна и гарантирана със злато валута, изглежда много вероятно, че централтните банки ще прехвърлят поне известна част от доларовите си резерви в носещи приходи, обезпечени със злато рубли. Държавите, които внасят петрол от Русия ще имат допълнителен стимул да го направят, защото ще могат да плащат за този внос с рубли, избягвайки санкциите. В очакване на окончателната интернационализация на рублата, спекулантите (или инвеститорите), допълнително ще ускорят с действията си този процес, гарантирайки си добри доходи в течение на доста продължителен период от време.
Първоначално, очакваният в резултат от това натиск за повишаване на лихвените проценти в САЩ едва ли ще бъде особено силен, но дори и слабото им повишаване ще породи сериозни проблеми за американската икономика, която е изключително зависима от нисколихвените кредити. Тоест, нарастването на лихвените проценти ще бъде бавно, като Федералния резерв вероятно ще се опита да го компенсира, възобновявайки политиката на "количествени улеснения" (QE), но това само би наляло още масло в огъня, провокирайки агресивна продажба на долари на чуждестранните валутни пазари. В рамките на екстремалния (но едва ли възможен) сценарий, доларът може напълно да загуби статута си на резервна валута, което би било ужасна катастрофа за американската икономика. Макар че рязкото отслабване на долара с течение на времето би могло да съдейства за нарастване на конкурентоспособността и на американския износ, то би ликвидирало реалната международна покупателна способност на долара (например при закупуването на петрол и други ресурси) и би довело до галопираща инфлация на потребителските цени. Съвкупният отрицателен ефект от повишаването на лихвените проценти, влияещи върху икономическия растеж, и повишаването на потребителските цени заради инфлацията, ще доведе до това, че стагфлацията от 70-те години на миналия век ще ни изглежда като детска игра.
Както посочвам в книгата си "Златната революция", ако доларът загуби своя статут на резервна валута това би имало дългосрочни последици за международната монетарна система. Макар че обезпечената със злато рубла би могла, до известна степен, да отправи предизвикателство към долара, не е реалистично да смятаме, че икономика с мащабите на руската, е в състояние да поддържа доминираща глобална резервна валута. Доста по-вероятно е, при евентуално намаляване дела на долара, едновременно няколко алтернативни валути да започнат да се използват като резервни. Което пък може да доведе до интересно развитие. При равни други условия, когато една валута придобие статут на резервна, това автоматично укрепва позициите и, което може и да не отговаря на интересите на някои експортно ориентирани икономики.
Ето защо, "развенчаването" на долара няма да сложи край на валутните войни, а по-скоро, ще ги изостри, тъй като големите държави, една след друга, ще се опитат да компенсират слабостта на долара, отслабвайки, на свой ред, собствените си валути. Подобни "надпревари към дъното" се наблюдават през 20-те и 30-те години на миналия век, приключвайки през 1934 с директивата на американския президент Рузвелт за почти 60%-на девалвация на долара. Не бива да забравяме обаче, че по онова време доларът все още има златно обезпечение и може да разчита на потенциала на най-мощната, в много отношения, световна икономика.
Днес нещата не стоят по този начин. Глобалната икономика стана по-мултиполярна, при това европейската и китайската икономики вече са почти равни на американската. Освен това САЩ са обременени с огромен вътрешен и външен дълг, което увеличава риска от понижаване покупателната способност и възможна бъдеща девалвация. Днес само 2,3% от доларовата парична маса са обезпечени със злато. Тоест, САЩ вече не са "монетарния хегемон", гарантиращ световната резервна валута. Но, тъй като всяка от големите икономики е обременена със собствен дълг и други финансови проблеми, които трябва да се решават по някакъв начин, нито една основна валута не е в състояние да замени долара в качеството му на изключителна резервна валута. Това означава, че глобалната монетарна система е твърде нестабилна и доларът едва ли е единствената валута, застрашена от спад на позициите си и девалвация. Теорията на игрите ни подсказва, че "надпреварата към дъното" е очевидна възможност и не е ясно, дали в рамките на тази надпревара доларът ще играе ролята на лидер или на догонващ.
Според мен, подобна комбинация от икономическата мултиполярност и нестабилността на сегашния глобален монетарен баланс, най-вероятно, ще доведе до частично (ако не и до пълно) връщане към златния стандарт, което ще бъде съпроводено с рязко нарастване на цената на златото. Златото е идеалния начин държавите да решат проблема с търговските си дисбаланси в един свят, в който липсва доверие към валутната стабилност. Акумулирането на резерви, които сумарно могат да бъдат обезценени от търговските партньори в хода на валутната война, не е разумна политика. В същото време обаче, все нещо трябва да изпълнява ролята на резервни активи, ако приемем, че търговията все пак ще продължи. Струва ми се, че именно златото е това "нещо", тъй като златните запаси са стабилни и то не може да бъде произволно девалвирано. Ето защо именно златното обезпечаване на валутите може да гарантира международната търговия.
Онези, които познават събитията, случили се през 70-те години на ХІХ век, са наясно, че днес са налице сериозни паралели с това важно десетилетие. Тогава, след обединяването на Германия и възстановяването на САЩ от разрухата по време на Гражданската война, двете икономики започват бързо да догонват тази на Великобритания. Япония пък стартира процес на индустриализация. В онзи мултиполярен свят спонтанно (т.е. без намесата на официалната дипломация) възниква класическата система на златния стандарт, която в течение на десетилетия поддържа най-бързия и устойчив (както твърдят експертите) глобален икономически растеж в цялата история на човечеството.
Възможно ли е Путин да разиграе "златната карта"?
Нека обаче се върнем към Русия, абстрахирайки се поне за малко от предубедените западни прогнози. Истината е, че Путин вероятно е направил за своята страна повече, отколкото който и да било друг съвременен лидер на голяма държава. Да, в някои отношения той може да ни се струва "автократично настроен", но дали някой би могъл да посочи поне една голяма развита държава, която никога да не е била управлявана от някой "автократ" (да не забравяме например, че САЩ започват съществуването си по времето на крал Джордж ІІІ, заимствайки своето законодателство и политическата си култура от Британската империя). Под ръководството на Путин Русия съхрани териториалната си цялост, която беше поставена под въпрос през цялото първо десетилетие след колапса на Съветския съюз. Освен това тя запази впечатляващите си военни възможности да зашити своите обширни граници (макар те да не и позволяват да претендира за световна доминация). Икономиката и демонстрира бърз растеж и, макар че продължава да е силно зависима от природните ресурси, започва постепенно да се диверсифицира (впрочем, тук е мястото да си припомним, че европейците дълго време смятат младите Съединени щати за "суровинно зависима икономика"). Русия изгради стабилни икономически и политически връзки не само с държавите от BRICS, но и с много малки икономики в Евразия, както и с други държави по света. Тя има сравнително малък акумулиран национален дълг, а това означава, че той няма да бъде пречка пред бъдещия и икономически растеж, както е в случая със САЩ, ЕС или Япония например. Освен това Русия разполага с благоприятстваща развитието и данъчна система с 13%-ов подоходен данък. Да, тя си остава икономически нееднородно общество, но пък вече знаем, какво се случи с неравенството в развитите икономики през последните десетилетия, а не само след глобалната криза от 2008.
На фона на тези постижения на Путин като лидер, не може да не се отнасяме към него сериозно и следва да обърнем по-голямо внимание на твърденията му, че иска да сложи край на "диктатурата на долара". Тоест, напълно възможно е той наистина да разиграе "златната карта", която крие в ръкава си, като така ще се опита да убие с един куршум два заека: от една страна ще укрепи рублата и руската икономика, а от друга - ще свали долара от трона му. В резултат от това можем да станем свидетели на известен период на международен монетарен и съпътстващ го икономически хаос, но тъй като Русия и без това е подложена на сериозни санкции, тя няма кой знае какво да губи. Възможно е Путин да стигне до извода, че именно сега е моментът за подобна решителна стъпка. Дори ако приемем, че той вече си е извоювал собствено място в руската история, помислете само как ще го възприемат в световната история ако действително стартира процес, който в крайна сметка да се увенчае с връщането, под една или друга форма, към световния златен стандарт!
Бележки:
* Те се образуват като приходите от кредитите, като например тези от ипотечните заеми или от кредитните карти, се комбинират и се предложат за продажба като нов актив на инвеститорите, търгуващи с финансови инструменти с фиксиран доход.
** Икономика на предлагането е школа в макроикономиката, според която икономическият растеж може най-ефективно да бъде постигнат чрез понижаване на бариерите за производството (предлагането) на стоки и услуги, като например се понижава данъкът върху дохода и капиталовия данък, и посредством осигуряване на по-голяма гъвкавост чрез намаляване на регулациите. Според икономиката на предлагането, при това положение потребителите ще се възползват от по-ниските цени на стоките и услугите.
Автор: Джон Бътлър
Авторът е британски икономист, бивш директор в лондонските филиали на Deutsche Bank и Lehman Brothers, автор на бестселъра "Златната революция: как да се подготвим за въвеждането на нов световен златен стандарт"
Няма коментари:
Публикуване на коментар