Какво изгубихме с края на социализма?

„Трудно е да отговориш на въпрос, чийто отговор е очевиден“, Бърнард Шоу

Днес е време, когато разни и разнообразни хора разказват, спомнят си, дори се правят, че преосмислят без съмнение положителни неща от действителността по време на т.нар. социализъм. Мисля, че откъслечните им бележки си остават все така едностранни и хаотични, без да искам да ги обидя с това си заключение.

Безплатно образование, безплатно здравеопазване, почти безплатни летувания на море и планина, хранителните продукти и транспорт – за стотинки…и т.н.

Наистина ли гореспоменатото е било вярно или всичко е измислица?

Да, наистина всичко това беше точно така. Но, работата е там, че това не е цялата истина!

Нещо повече – това е само щипка сол в манджата, наречена „социализъм“, ако думата манджа бъде възприета не в отрицателния й смисъл, а в смисъл на хранителна среда за човешките същества. Истината е, че на всичко гореспоменато е само тази част от „айсберга“, наречен „социализъм“, а останалото е добре скрито от първосигналното съзнание.

Да се опитаме да открехнем завесата, м…?!

Разликата между социализма в Народна република България и капитализма в Република България е огромна и това отдавна вече го констатирахте сами, нали?! Браво! Супер сте!

Тогава да видим къде, обаче, се корени коренът на разликата.

Базовото равенство на българите в НРБ беше в това, че и директорът на завод, и обикновеният шофьор, и селскостопанският работник, и Генералният секретар на БКП, и учителят, и геологът – бяха РАВНИ в правото си да получават „дивиденти“, формирани, благодарение на работата на цялата държава.

А това беше фундаментално, неотчуждаемо право на всеки гражданин на Народна Република България. Право – получавано от гражданите на НРБ още с раждането им.

Всички съвременни спомени за следното: как добре се живяло по време на Соца или какви били „премиите“ по онова време, ни запознават само със СЛЕДСТВИЕТО. А причината за следствието е, че всички граждани на НРБ получаваха ПРАВОТО, според което ставаха „акционери“, а едва след това получаваха „преференции“ от положението си.

И ако подобни „бонуси“, вече в наши дни, ви изплатят изведнъж просто така, спрете се и не надавайте френетичен и радостен вик, че уж „държавата помага на гражданите си“! Това е само подаяние, драги мои! Само подаяние! А съвсем НЕ Е реализация на някакво ваше право! Днес, при капитализма, вие НЯМАТЕ права!!!

Формата, под която се извършваше „изплащането на дивидентите“, беше такава, че за нея днес се говори, че това са били нещо като „безплатни социални пакети“. А причината за тази уж безплатност е, че на никого не се раздаваха т.нар. „живи“ пари. Косвеното стимулиране на гражданите даваше възможнаст на държавата да реинвестира там, където повеляват общонародните интереси.

Например, ако инвестираш в медицина и спорт – то това ще доведе, в крайна сметка, до по-здрави хора, ако дадеш финансова инжекция на науката – то това ще доведе до ръст на производителните сили на цялото общество и т.н. , и т.н.

Точно тук е важно да припомня, че ако вчера хората са искали едно, то утре формата на изплащане на дивиденти може да стане друга, подходяща за конкретния момент. Затова е важна не конкретната форма „на изплащане“, а самото БАЗОВО ПРАВО – според което всички граждани на НРБ имаха възможност да получат тези същите „дивиденти“ в този вид, който най-добре отговаря на текущите потребности на соц. обществото.

Добре, да продължим по-нататък. Всичко до момента е ясно, както правилно предполагам.:)

Българският партиен елит, т.е. партийната номенклатура, баха призовани да проправят пътя на народовластието, да способстват за отсъствието на каквито и да са социални прегради. И, колкото и да не ги харесваме тези партийни номенклатурчици днес, трябва да признаем, че погледнато всеобщо, те се справяха със задачите си. А именно – като цяло и партийните секретари, и обикновените работници получаваха толкова блага и възможности, колкото и най-задръстената чистачка в селсъвета. Не, не започвайте да бълвате колко милиари тона злато е откраднал Тодор Живков! Истината е, че Тодор Живков НЕ Е откраднал нито лев от тази държава, която с гордост наричаме България! Усилено търсеха някакво негово скрито имане след началото на демокрацията, но така и не го откриха. Дори ми казват, че са ровели в саксиите, да не би там, в пръстта на цветята да е било скрито имането на Живков. Е, и в пръстта на цветята не открили нищо. Както и във всички чуждестранни банки, които родните демократи преровили абсолютно целенасочено. Що се отнася до привилегиите на т.нар. партийна номенклатура – да, не може да се отрече, че връзкарството и тогава беше на мода, както и сега. Не може да се отрече, че тогава хвърчаха чанти с агнета към някои величия. Не може да се отрече, че по силата на роднинските си връзки по върховете заставаха близки на партийците негодници… Но, нима това е нещо ново за света?! Нима светът не е създаден така още от раждането си – да дава път на агресивните нищожества?! Но всичко това – и чантите с агнетата, и агресивните нищожества…, нямат никакво значение по отношение на циментираното като в бетон ПРАВО на всички обикновени граждани да се ползват от плюсовете на т.нар. „базово право“ да имат равни права да се учат, да работят, да почиват, да се лекуват и пр. чрез докациите, които им даваше Народната република.

Е, да видим какво се случи сега – някои хора просто откриха изход от патовата ситуация, в която бяха поставени от т.нар. „народна власт“ по време на соца. И не говоря тук само за т.нар. партийна номенклатура, защото във феновете на капитализма има най-малко партийна апаратчици. Феновете на капитализма днес в преобладаващата си част са от бедни човешки същества, които мразят комунистите по рождение, и които мечтаят да стават ултра-милионери, да положат морни кълки на френската Ривиера…

Та, ето какво се случи след 1989 г. – необходимо беше бързо да се „монетизират“ изгодите и бонусите на база място в социалната пирамида, както и да се законооформи възможността натрупаното имане (власт, положение в обществото, придобито държавно имущество и т.н.) да се предава по наследство. С една дума – да живее, капитализмът!

Вкратце казано, след 1989 г. съвсем целенасочено бяха лишени болшинството български граждани от базовото им право да получават „дивиденти“ (от работата на държавата като единен комплекс). А всички тези права на гражданите бяха присвоени в частна полза от една шепа хора.

Да, това беше направено по блестящ начин!

Блестящ? Ми, да. Защото народът се хвана на въдицата – вървяха мантри за 2 милиона вида салами, с които ще се тъпчем по време на демокрацията. Облъчваха ни с дърабърствания от рода на: „сега ще ни плащат толкова, колкото на западняците“, „целят свят ни чака, само да се освободим от властта на мръсните комунисти и тутакси ще ни приемат в съюза на „братските капиталистически народи“…

Така под цялата тази мръсна манипулация, илюзия и истерия се случи коренната, фундаменталната промяна на обществената система. Промяна, която болшинството хора днес усещат всеки ден, но не могат да изразят всичко това с точните думи. А именно:

Случи се промяна на формата на собствеността. Обикновените граждани престанаха да бъдат акционери и днес никой на никого вече НЕ Е длъжен! А елитът надеждно фиксира чрез закони своето положение.

Съвременна България – това е една гигантска фирма, в която шестват няколко клана „акционери“, които получават дивидентите на всички граждани на държавата, а  дивидентите по време на соца принадлежаха на всички граждани на републиката. А последният споменат факт позволяваше да се дотират различни сфери в обществото – училища, детски градини, спортни площадки, отбори, музикални школи…и така да се инвестира в КОМПЛЕКСНОТО РАЗВИТЕ на всички граждани на Народна република България.

Тези настоящите „мега-акционери“ днес получават печалбата от построеното от нашите родители, баби и дядовци, за което те се бореха по време на Втората световна война, а създаденото беше построено за ВСИЧКИ граждани на „корпорацията“, наречена Народна република България.

За всички граждани, които някога имаха пълното право да пеят „Горда Стара планина…нашият победен строй!“ – защото де-юре и де-факто същите тези граждани бяха СОБСТВЕНИЦИ (т.е. „акционери“) в своята Родина.

След 1989 г. същите тези „акционери“ рязко бяха превърнати в сборище от „наемни работници“. А такива работници – взаимозаменяеми – не представляват особена ценност, нали?! Като се скапеш от работа по 12-14 часа на ден, започваш да боледуваш често, състаряваш се…А щом се разболяваш често или остарееш – вън! Ще намерим друг!

Хората станаха вещи, като принтерите в офиса.

Тук е мястото да отбележа, че колкото е по-ниска заплатата (за която наемните работници са готови да дадат труда си), толкова по-голяма е печалбата за новите собственици. И това последното произтича от една принципно важна отличителна черта на Системата, наречена Капитализъм.

Ако местните работници са „нерентабилни“, значи трябва да се доведат чужденци. Така се случва в развитите икономики на Запада. Там чужденците са в позицията на нещо като полуроби. А за инвестиране, за субсидиране, за квалификация на гражданите – е, върху всичко това с удоволствие може да се изплюе всеки работодател. Да си стоят в копторите и да си пият ракийката на мизерията си!

Но да се върнем към фундаменталния въпрос на това писание – че някогашните граждани на Народна република България бяха акционери.

А от това следва логичният извод:

- за всеки гражданин беше изгодно и другите граждани да живеят достоен живот, да притежават максимално качествено образование, да им се намери подходящо работно място – просто защото връзката между гражданите беше желязна и непоклатима. Не, това не беше любовна връзка хе-хе. :) Другояче бяха обвързани хората тогава. Просто нямаше мърдане – всички имаха РАВНИ права да консумират правата си! А последното беше фиксирано в Конституцията на НРБ.

Това е най-важната разлика между Народна република България и Република България.

А всички големи медии си мълчат по въпроса като ощипани моми, които ги е срам да нададат вой от синьото ощипано. Ако някой се осмели в прав текст да каже, че с края на Народна република България спечели „елитът“, а изгубиха 99% от хората в държавата, то това ще предизвика крайно озлобление от страна на тези, които спретнаха аферата и до днес жънат плодовете от труда си. Като казвам „елит“, имам предвид днешният елит, защото, както всички знаем, олигархията НЯМА партиен цвят. Олигархията има само дъх на пари! Елитът днес е сложна конфигурация между бивши партийци и агресивни нищожества от всякакви цветове…Всички те НЯМАТ идейна принадлежност. Имат само тлъсти банкови сметки, получени за сметка на милионите обикновени граждани. Сякаш държавата е създадена да им бъде от полза! Сякаш милионите българи са сътворени, за да им пълнят сметките! Сякаш Вселената се върти около собствените им имения!

За жалост, обикновените хора и до днес не разбират какво конкретно им отнеха. Всичко, което виждам по темата са някакви смутни спомени, рудиментирани и фрагментирани, повърхностни и носталгични. Да, всички те говорят за държавата, в която някога се живееше „по-справедливо“ и хиляди пъти по-добре от днес.

Да видим сега защо се бъгна в тази държава с идването на капитализма.

От къде идваха безплатните неща по време на соца?

Много просто – от юридически фиксираното право, че държавата принадлежи на всички граждани, по равно.

А самите граждани не бяха просто абстрактно население, случайно и на прибежки спринтиращи по някаква територия, а бивши акционери и бивши собственици с равни права върху печалба от дейността на мега-корпорацията, носеща името Народна република България.

Собственици – които преметнаха така ловко, така звънко, така грамотно, че някои от тях и до днес все още смятат, че случайно са настъпили мотиката по дръжката.

С една дума – вместо да повтаряме до втръсване за безплатното образование и безплатното здравеопазване, а другата страна на барикадата да ни втръсва с опяванията си за  лагерите и репресиите, да вземем да говорим по същество, м?!

Работата не е до това дали е била хубава Народната република или не е била хубава, а в това, че лишиха народа от фундаменталните му базови права.

Правата върху доходите от работата, която те извършваха в собствената си страна. И дори тези доходи в „живи пари“ да бяха малки, дори да не влизаха в персоналната банкова сметка на хората, то всичики имаха право на едно от най-добрите образования на планетата, а и на една от най-добрата здравна помощ ЗА ВСИЧКИ на планетата…! Всичко това вече го няма. Всички накуп бяха ограбени!

И абсолютно не е важно дали тогава се строеше „развит социализъм“, “държавен капитализъм“ или някакъв друг вид социализъм… Важно е друго – че жизненото равнище на гражданите, притежаващи „базовото право“, беше значително по-високо, отколкото е сега.

Всички, които ви говорят, че като вземат изборите и ще ви увеличат заплатите или пенсиите, ви баламосват с подаяния. Да, това е чистокръвна демагогия и отклоняване на вниманието от главното.

Всички ние, обикновените хора, си оставаме лишени от базовото право на собственост върху частичката от богатството на нашата Родина. И като говорим за богатство от държавата, не си мислете, че на всеки един от нас трябваше да се полага някакво конкретно борче или мина. Просто всички имахме право да ползваме по време на соца един неголям дял от общия БВП на страната. И го ползвахме този дял – чрез евтината храна, чрез обучението без пари, чрез лечението без пари, чрез летуването, платено от режийните, които профсъюзите по време на соца раздаваха, чрез безплатните школи, чрез финансирането на културата и спорта… И най-големият селянин от Горно Нанадолнище по време на социализма можеше да стане диригент, професор, учител…, ако имаше талант и качества за това.

Без прословутото „базово право“ ние ще си останем вечни наемници, тресящи се от страх, че ще останат без работа, че ще изгубят ипотекираното жилище, че ще останат без средства за съществуване, т.е. ще останат без хляб.

Да, на наемния работник може да му се изплати заплата, но той няма да получи нито троха повече от печалбата от частната фирма. Затова наемният работник не смее да си отвори устата по повода. Това е табу! А по време на соца хората получаваха малка заплата, но затова пък ходеха на кино с билетче за по 15-20 стотинки…

Не знам дали осъзнавате, но всичко това е СТРАШНО. 

Ако всеки жител на тази държава разбира как реално стоят нещата и от какво конкретно са го лишили след 1989 г., то това ще отнеме легитимността на всички участващи в прехода политически партии и ще изтласка на преден план само тези партии, които призовават да се върне на гражданите същото това „базово право“. А за да се върне то, трябва да се законооформи, да се изиска и да се проведе Ре-национализация!

И, между другото, именно тук се крие отговорът на въпроса „Ако е толкова умен, защо е толкова беден?“

Защото гражданите изгубиха правото на съпричастност към богатствата на държавата си. Това, че държавата процъфтява или загива – днес предизвиква само безразличие. Най-много да ви засегне леко самолюбието или да се асоциирате с Родината по време на победата на Кубрат Пулев на ринга…

И не се залъгвайте, че България е бедна държава! Хич дори не е бедна! България МОЖЕ да обезпечи баналното нормално преживяване на всички свои граждани. Банално, но нормално, нали разбирате, а не като сегашното – банално, но мизерно съществуване. А това е позор! Позор, който лежи на съвестта на всички, които се въртят из парламента вече над 20 години…

Да, и докато не съм забравила. Фразата, която така обичат да повтарят „Ние получихме свободата си!“ – в действителността означава нещо съвсем друго – „Те ни дадоха свободата“.

Не бях в случая много ясна, но, надявам се, ще разберете цинизма и забавната откровеност на фразата, която новите капиталисти умело втълпиха в умовете на хората.

Каква свобода?

Какъв швепс?

Какви 5 лева?

Е, в заключение, а и за да подкрепя тезата на писанието си, няма да цитирам старата Конституция на Народна република България, за да ви принудя сами да се заровите и да откриете текстовете за базовото ни право от времето на соца.

Е, това беше.

Благодаря за вниманието и…не унивайте!

Времето ВЕЧЕ е наше! хе-хе :)

Петя Паликрушева