След краха на златно-доларовия стандарт през 1971-1972 г., централните банки на водещите държави постоянно правеха тайни операции с жълтия метал, чийто смисъл в общи линии беше насочен към извеждането на златото от подземията и трезорите на банките.
Всъщност какво става там никой не знае, какви количества реално (физическо) или "книжно" злато се продават и на кого - също. Дали златото по времето на Буш-старши беше фалшифицирано с волфрам, закупен от разпадналия се СССР? Защо Ротшилд се оттегли от златния пазар?
Всичко това е зад мъгла. Ясно е, че в близко време трябва да се очаква пълно опустошение на златните трезори, и това ще стане преломно епохално събитие в историята и световната политика.
Един от признаците за трескавите опити на световната финансова олигархия да отложи момента на великия прелом или великия крах беше широко рекламираната в западните медии визита на британската кралица Елизабет ІІ и нейния съпруг в златните хранилища на Bank of England на 13 декември 2012 г. по време на засилените слухове, че световното злато го няма в трезорите на САЩ и Англия, и когато Германия, Венецуела и други държави си поискаха златото обратно.
Ако се вярва на откритите източници в подземията на Bank of England се намират 20 процента от световните официални златни резерви. Разбира се, кралицата не ги броеше или не ги дупчеше, за да провери дали вътре кюлчетата не са пълни с волфрам. Но на фона на блестящите жълти трезори тя трябваше да убеди всички, че със златото "всичко е наред". Ефектът обаче беше обратният - от "какъв зор" кралицата трябваше да се разхожда в трезора и защо я бяха пратили там, какво доказваше и на кого. Нервността на участниците на златния пазар достигна своя апогей и премина в златна треска.
В историята на човечеството имаше много такива златни трески. Например само през ХІХ век те бяха няколко - сибирската - през 30-те години, калифорнийската - в края на 40-те години, австралийската - 50-те години, южноафриканската - в края на ХІХ век. Но това бяха локални трески.
Сега златото се тресе глобално.
Тогава копаеха златото от дълбоките мини, сега го изтъргват от мазетата на централните банки.
В златото инвестират известни милиардери и специалисти, в това число и Джордж Сорос. Мениджърът на швейцарската банка UBS Джозеф Стадлер заяви, че богатите зад кулисите изкупуват тонове злато. Трябва да имаме предвид, че Сорос е един от многобройните агенти на Ротшилд, и ако той е "отишъл в злато", това означава, че и неговият господар прави това, значи, златната развръзка е близка.
Ще припомним, че още през есента на 2011 г. Сорос заяви: "Считам златото за най-големия балон в света" и демонстративно продаде цялото злато, с което разполагаше. Действаше в интересите на Ротшилд, който активно изкупуваше жълтия метал и трябваше да спрат ръста на неговите цени.
Но много преди "великия прелом" световните банкери от няколко десетилетия тайно източват златото от банковите трезори в частните сейфове. Но и тук световните банкери, зад които стои Ротшилд, не показаха нищо ново.
Всъщност, кланът Ротшилд вече от 200 години се специализира в контрола на банките, медиите, диамантите и златото. Тяхната психология е такава, че златото на целия свят им принадлежи и само се намира на временно съхранение в отделните държави, които са си въобразили, че е тяхно национално богатство и го пазят от опасни претенции. Но го пазят, докато Ротшилд не си го поиска.
Начинът да бъде задвижено златото и в нужния момент да се върне в своя "собственик" този клан винаги ще намери, най-често с война.
Трудно е да се предвидят всички последици от разкриването на мошеничествата на финансовите власти на западните държави. Очевидно доверието към централните банки ще бъде загубено безвъзвратно. И авторитетът на държавните власти ще бъде подкопан, защото не са осигурили контрол над дейността на централните банки. Разкриването на това колосално мошеничество ще предизвика хаос във финансовата, икономическата, социалната и политическа сфери.
Последствията във финансовата сфера са напълно очевидни. Ще настъпи рязък скок на цената на златото. Последният пик беше пред август 2011 г. - 1900 долара за унция. Сега унцията е около 1300 долара, но истинската равновесна цена на златото, според различни оценки, е 5-10 000 долара при сегашните обеми на златото и курса на американската валута.
Има и по-високи прогнози - даже от 40 000 долара за унция, която може да се оправдае само ако настъпи движение от златото-стока към злато-пари. Защото при златните пари правилно е да се говори не за цената на златото, а за златния паритет на паричните единици.
Друго последствие ще бъде рязкото обезценяване на американския долар. Всичко е просто. Между цената на златото и американската валута през целия период след краха на Бретънуудската система съществуваше невидима конкуренция - колкото по-висока е цената на златото, толкова повече падаше американската валута, колкото по-ниска е цената на метала, толкова по-силна е позицията на долара.
Не е изключено доларът да се обезцени до такава степен, че вместо него паричните власти на САЩ ще се опитат да създадат "нов долар", или въобще нова валута от типа амеро. Това е при условие, че САЩ продължат да съществуват все още на политическата карта на света и че няма да настъпи тяхно разпадане на няколко независими държави.
Тъй като разкритията около златната афера ще доведат до всеобщо недоверие към паричните власти ще настъпи и крах на еврото, британската лира, японската йена. В тези условия хората по света ще бъдат принудени да се върнат към стоковите пари, тоест в основата на новите стокови пари ще залегнат такива нужни на обществото стоки като нефт, електроенергия, различни цветни и черни метали, пшеница, цимент, вода...
Но когато настъпи великият прелом или крах човечеството едва ли ще има време да създава нови парични системи. Спасителният пояс отново ще бъде златото, или среброто.
Да се докаже днес кражбата на злато от подземията на централните банки е сложно, но все пак е възможно. Но да се отговори къде е отишло това злато, в сейфовете на какви лица, е много по-сложно.
Като правило златото се реализира не на пика на неговите цени, а обратно, в момента, когато цените достигнат дъното. Появява се сериозно подозрение, че приватизирането на златните резерви е станало в интерес на определени лица, които са получавали метала при крайно изгодни условия.
И сега например Народната банка на Китай увеличава златния си резерв, но в официалните отчети това не се отразява, или се отразява непълно.
Данните за златните запаси, които не се отнасят към категорията на официалните резерви, тоест намиращи се в частни лица, са ненадеждни или частични. Има само приблизителни оценки, че в частни лица се намира злато във вида на бижутерийни изделия и други немонетарни форми над 30 000 тона. Още толкова има във вид на монетарно злато - монети и стандартни кюлчета. Това е злато на частни инвеститори - юридически и физически лица. Според някои експерти тези неофициални запаси от монетарно злато вече са по-големи от официалните златни резерви. Това е много мощен ресурс, ако се вземе предвид, че зад официалните данни за запасите на централните банки могат да се крият празни мазета или така нареченото волфрамово фалшиво злато.
Появява се въпросът доколко консолидирани са неофициалните запаси от монетарно злато.
Ако се съди по открити източници в момента най-големият неофициален резерв е златото в частния фонд SPDR Gold Shares ETF. Акциите му започнаха да се котират през 2004 г. на борсата в Ню Йорк и бяха едни от най-бързо растящите в света. Златният запас на този фонд е 1260 тона. Хранител на това злато е банката HSBC, намираща се под контрола на клана Ротшилд. Златото се съхранява в лондонското хранилище на банката. Освен трезорите на HSBC работят и хранилищата на JP Morgan (което сега се продава) и Bank of Nova Scotia.
Активни услуги по съхранението на златото оказват и швейцарските банки, особено UBS и Credit Suisse. Ако по-рано това бяха услуги по приемане на златото на депозитни сметки, сега по принцип се приема злато на съхранение. Това елиминира много проблеми, които могат да се появят при проверка на банките.
В Швейцария има голямо хранилище за скъпоценности в Олтен. То се управлява от компанията SIX Securities Services, която е дъщерна структура на SIX Group.
Това хранилище е най-голямото в Европа. В него има над 800 тона скъпоценни метали и се нарича швейцарски Форт Нокс.
Не е тайна, че зад златото се крие кланът на Ротшилд. Ще припомним какво правеха тези световни лихвари със своето злато преди две столетия. Тогава Ротшилд, по време на наполеоновите войни, успяха да натрупат несметни за онова време запаси от злато. Накараха златото да работи и го превърнаха в капитал, носещ печалба. Ротшилд намериха прост и ефективен начин - натрапиха на Европа златния стандарт. Златният стандарт е такъв начин за организиране на паричното обращение, при който за пари се обявява златото, а хартиените пари - за знаци и представители на златото. При златния стандарт хартиените парични знаци се покриват с определено количество злато (определен процент от покритието) и се обменят без каквито и да било ограничения при поискване на злато. За да поддържат нуждите на икономиката от пари, централните банки винаги трябва да имат достатъчно злато. Липсата на скъпоценния метал можеше да бъде компенсирана със злато, предлагано на централните банки в кредит.
Кой можеше да предлага тези кредити? Същите Ротшилд, които без да полагат никакви усилия можеха да увеличават своите златни богатства за сметка на кредитите.
При златния стандарт, подкрепян със златни кредити, постепенно цялото световно злато се съсредоточаваше в ръцете на онези, които го имаха най-много от началото -Ротшилд.
Под контрола на златния стандарт най-напред се оказа Великобритания. След наполеоновите войни Bank of England беше поставена под контрола на Натан Ротшилд, един от петте синове на основателя на клана Майер Амшел Ротшилд. След това към златния стандарт през ХІХ век последователно се присъединиха Германия, Франция, Белгия, Италия, Русия, САЩ и други страни.
С прекъсване през двете световни войни златният стандарт издържа до 70-те години. В началото той беше класически, тоест златномонетарен стандарт. След Първата световна война беше преобразуван в златнокюлчев стандарт (хартиените парични знаци се обменяха само на златни кюлчета със стандартен образец) и златновалутен стандарт - обезпечение на обмена на националните парични знаци на валути, които от своя страна можеха да бъдат конвертирани в злато.
След Втората световна война до 1971 г. съществуваше златнодоларов стандарт, при който съкровищницата на САЩ обменяше долари на злато.
Вероятно, Ротшилд биха искали още веднъж да разиграят своята печеливша игра - златен стандарт. Но тя не може да се реализира във всички страни едновременно. Ако преди две столетия въвеждането на златния стандарт започна от Англия, сега най-подходящият вариант несъмнено е Китай. Прави впечатление, че от няколко години кланът Ротшилд пренася своите златни операции на Изток, към Хонг Конг със споменатата банка HSBC и подклажда златните амбиции на Китай, като го стимулира да трупа значителен златен запас и внушава, че китайският юан трябва да стане международна валута, но само при условие ако стане златен.
С една дума, Ротшилд търсят спасение за своето злато при Китай. САЩ вече са отписани. Европа - също. Русия - частично. Но целта е Китай. Дали ще влезе в капана?
Кланът Ротшилд разбира, че в новото натрапване на златния стандарт най-трудна е първата крачка. След това целият свят ще бъде обхванат от нова златна треска.
Залагайки на Китай, Ротшилд едновременно поощряват изявленията на финансовите и политически експерти, че златният стандарт "няма алтернатива".
Подготовка например се прави в Швейцария, където се обсъжда проекта за въвеждане на златен франк.
В мюсюлманския свят зрееше идеята за въвеждане на златен динар, но независим от Ротшилд, което беше и една от причините за въоръжената агресия на Запада, зад която бяха Лондон, Вашингтон, Париж, срещу Либия и конфискацията на стотици тонове злато на Кадафи, което беше един от първите сериозни сигнали за наближаващия "златен прелом".
Агентите на Ротшилд по целия свят водят активна агитация в полза на златния стандарт. Такъв беше предишният шеф на Федералния резерв на САЩ Алън Грийнспин. Такъв е и шефът на Световната банка Роберт Зелик - за целесъобразността за връщане към златния стандарт. И предишният директор на Международния валутен фонд Доминик Строс Кан се изявяваше като един от агентите на Ротшилд, но подкрепи идеята на Кадафи за въвеждане на златен динар.
Другата стратегическа линия на Ротшилд е дестабилизирането на международните отношения до състояние на хаос и войни, в това число световни. Сега това може да се случи, ако например Китай не се съгласи с реализацията на проекта за златния юан. Без златен юан Ротшилд няма да посмее да фалира САЩ и долара, твърде голям е рискът за излизане на ситуацията извън контрол. Но ако това се случи, отново идва ред на оръжията.
Ротшилд обичат да разпалват войни. През Първата световна война Русия се нуждаеше от оръжие и го получаваше от страните от Антантата, но срещу златото, което царят държеше в подземията на Bank of England в Лондон.
През годините на Втората световна война САЩ успяха да увеличат своя златен резерв, защото изискваха съюзниците да им плащат с монетарно злато. За Хитлер златото също беше единственото средство за разчети със страните, които се намираха извън немска окупация. Появиха се данни, че конфискуваното от Хитлер злато от Чехия например, е било в трезорите на Bank of England.
Не е случайно, че Ротшилд бяха и в основата на Втората световна война, разчитайки, че след нея цялото злато на света ще се окаже в техните ръце. Но историята внесе корективи в този сценарий, и заради Сталин Ротшилд бяха на ръба на катастрофата.
За Ротшилд този стар сценарий е валиден и днес. В него се появяват нови лица с нови роли. Едно от най-важните лица трябва да е Китай. Ако Ротшилд не успее с Китай да въведе златния юан, ще заложи на нова световна война, разбира се, с участието на същия Китай...
Автор: Красимир Иванджийски
Още статии по темата:
Няма коментари:
Публикуване на коментар