Технология на банковите измами

Ситуацията сякаш е безизходна - увлечени в предизборни страсти политиците не успяха да постигнат консенсус по нито един важен въпрос, засягащ казуса КТБ

Проф. Кръстьо Петков

"Банките са гробница за наивници!" 

(Афоризъм, изречен от международен банкер)

***

Когато аферата с КТБ стана публично известна през юни т.г., финансовият министър на България я сравни с друг скандален случай, разтърсил през 2008 г. корпоративна Америка: понзи схемата на Бърнард Лауренс Мадоф, довела до една от най-големите парични измами на всички времена. Чрез своето „гениално изобретение” нюйоркският финансист е злоупотребил с 65 милиарда долара – пари на известни инвеститори , достолепни благотворители, еврейски вложители. Днес човекът с „мошеническия нюх”, (както се самоопределя г-н Мадоф), излежава присъда от 150 години в американски затвор!

Уместна ли е аналогията между двете афери? На пръв поглед-не!

- Професионалният измамник Мадоф е профукъл над 20 пъти по-голяма сума от тази, която беше съобщена първоначално като липсваща в българския трезор(все пак, американският и българският банков и капиталов пазар са несъпоставими величини);

- Вината на шефа на един от най-печелившите в миналото глобални хедж-фондове и на седмина негови служители е доказана в съда; кой знае защо, българското правосъдие още търси следите на „изчезналите” кредитни досиета;

- Квестурата и одиторите , назначени от БНБ, към днешна дата нямат официална оценка и за размера на финансовата „дупка” в КТБ; за легендарния капиталов играч, подвизавал се безнаказано в продължение на четвърт век на глобалната борсова арена е установено, че лично е присвоил 20 милиарда долара;

. Хедж-фондът на Бърнард Мадоф не се е ползвал от привилегията да е „институция на властта” – прозвище, което си спечели КТБ в България;

Оттук нататък започват приликите

Ще се спра на тях, позовавайки се на култовото интервю на журналисти от „Файненшъл Таймс” с бившия топ-финансист, днес редови затворник № 61727-054 (From behind bars, Madoff spins his story,t , FT, April 8, 2011). Ползвам и мнения на български банкови и финансови експерти, с които проведох серия от индивидуални дълбочинни интервюта след кризата от 1996/97 г. и през юни-юли т.г. Имал съм подробни разговори с юристи-защитници на ощетени банкови клиенти. Срещах се с жертви на банкови измами. Получавам десетки писма от ощетени кредитополучатели-читатели на моя блог. Накратко, навлязох достатъчно дълбоко в материята на явното и сенчестото банкиране. Време е за по-обобщаващи анализи и изводи.

За разлика от криминологичните разследвания, тук ме интересуват не персоналните отговорности на замесените в казуса с КТБ, а системните измерения и ефекти. И, разбира се, поведението на финансовите и властовите агенти, вплетени в непрозрачните корпоративни мрежи.

Тайните на корпоративния растеж

Имам предвид невероятния бум на активите, с които „успешните” финансови институции се сдобиват скоро след своето раждане, в началото на корпоративния цикъл; както и баснословните активи, които се стопяват по „невидим” начин в края на цикъла и водят до фалити по дългата верига на спекулативните мрежи.

Подобно на американския аналог, КТБ нараства с удивително високи темпове. За по-малко от десетилетие тя се придвижва от дъното към върха на банковата йерархия, до престижната четвърта позиция (виж данните на БНБ за равнищата и структурата на активите в прикачените файлове; както и таблицата за финансиране на свързаните лица и графиката за темповете на нарастване на активите на КТБ, публикувани във в-к "Капитал", 12-18 юли 2014 г., стр. 9).

„ КТБ не е изключение, въпреки че е най-успешната; като нея са още 3-4 български банки. Тайната на техния успех е в топлата връзка с властта. Имам предвид не едно, а няколко правителства. Защото историята не е от вчера, нито започва от 2011 г.( цитат от интервю с екс-банкер, понастоящем финансов консултант).

Ето как изглежда, според същия експерт, схемата за привличане на специален/привилигерован ресурс, която ползват банките на властта (виж текста в карето).

***

„Основен източник на привлечения ресурс са държавните дружества. Да вземем например едно енергийно дружество, което решава да вложи в банка на властта 80 милиона лева. Лихвите по депозита за големите корпоративни/държавни клиенти като правило са от 0,1 до 0,5%! Докато за частните вложители са 5-6%, а за привилигерованите – до два пъти по-високи!

Лобистите за привличане на капитал от държавните дружества получават 2%; което означава, че за въпросния депозит от 80 милиона лева банката се отчита персонално на своите неформални/нелегитимни помощници във властта с 1,6 милиона лева годишно. Отчита се редовно, на месечни порции.

Кому? Ето тук е ролята на ДАНС и финансовото разузнаване – да следят, да имат агенти сред счетоводните служби на банката-нарушител и да реагират своевременно. Но не го правят! Познайте защо!

Най-вероятно в натрупването на подобни щедро остойностени услуги (т.н. gratitude money - „пари за благодарност”) се крие отговорът на въпроса как така тайнствено са изчезнали онези 205 милиона лева, за които БНБ на холивудски крими-език обяви, че били „изнесени в чували”. Никакви чували не е имало – просто не са били осчетоводени всички рушвети и безконтролно раздавани пари. В бързината е трябвало да се заличават следи, преди да дойдат квесторите и да запечатат касите.В бързината банковите служители са действали грубо, през пръсти. А е имало начин това да станепо-интелигентво, като се заблудят разследващите : чрез схемите за олихвяване.

Между другото, и твърдението за изчезналите кредитни досиета е също такъв празен балон. Няма къде да се изпарят документи за 3,5 милиарда лева, при положение, че данни се пазят на три места: в банковия клон, в централата на банката и –дистанционно-в БНБ. За всяка кредитна сделка поотделно!”

***

Нека се върнем към аналогиите. Забелязват се се две съвпадения в технологиите за банкови/финансови измами.

Първата е в използване на т.нар. метод на пиявиците. Редица корпорации в България и чужбина , в т.ч. и производствените, са усвоили изкуството да се залепят за държавния бюджет и да смучат от него, превръщайки това ресурсно поле във водещо бизнес занимание. Европейските фондове са другия резервоар за захранване с паричен ресурс. Публичните търгове и конкурси, особено в мега-проектите от рода на „Южен поток”, са трети източник за привилигеровани печалби. Изкривяването е пълно: в конкурентната борба надделява онзи, който има най-добри лобисти във властта, а не компаниите с иновативни технологии и ефективен мениджмънт. Което обяснява защо олигархичните кръгове си купуват партии, медии, министри, магистрати, евродепутати.

Втората крими-иновация е в приложението на механизма на издояване (milking) и/или преточване на трезорите. За разследваната КТБ прокуратурата изнесе информация, че това е ставало чрез около 200 свързани помежду си фирми, представлявани от фиктивни собственици. Истинският собственик бил споменатият по горе ЕТ! В социалните мрежи изтече информация за нов иск за неправомерно присвояване на банка и преточване във фирми на собственика, заведен от адвокат Николай Свинаров, екс-военен министър в кабинета „Сакскобургготски”. Така че предстои да научим нови факти за тихата и откритата банкстерска война...

Що се отнася до прототипа Бърнард Мадоф, той е безспорен рекордьор в привличането на капитали в огромни размери, при това нарушавайки съзнателно и безпардонно финансовите правила. „ Поемам пълната отговорност за всичко, което направих. Давах си сметка какво върша!”, изповядва се той пред журналистите от „Файненшъл Таймс”. Неговата непатентована технология за измами е следната: ползва посредници, които му водят инвеститори–отначало дребни и средни – а впоследствие само едри: наивници, които са склонни да предоставят за управление суми над 500 000 долара. Днес затворникът с десетилетно криминално минало определя своите клиенти като „алчни” и заявява: „ Крупните печалби се изпаряваха, но инвеститорите отказваха да спрат”.

Каква поразителна прилика с „инвестиционното” поведение на крупните български депозанти в КТБ, доверили се на трезора с личен капитал, надхвърлящ американската „долна граница”! Общата сума на привлечените средства чрез този канал е колосална: 4,5 милиарда лева.

Когато настъпва ликвидната криза, Мадоф играе „ва-банк” и с парите на новите клиенти погасява стари вземания. Докато в един трагичен момент спекулативният балон се спуква. Такъв момент изживява и КТБ в интервала 16-20 юни 2014 г., когато иска подкрепа от БНБ, но тя е отказана...

Ампутираният надзор

В този ключов сегмент от банкирането се натъкваме на още едно съвпадение между американската и българската крими-ситуации. Бърнард Мадоф свидетелства, че регулаторите през цялото време са получавали предупреждения: нещо не е наред с хедж фонда! Въпреки това не са разследвали неговата дейност, което изглежда странно за строгите блюстители на финансовата дисциплина в САЩ. Обяснителната версия, която споделя събеседникът от затвора с английските финансови журналисти звучи доста правдоподобно: „ Те (регулаторите-б.м., КП) не разследваха, защото аз имах репутация по това време да съм златен стандарт. Притежавах цялото доверие. Никой не би повярвал в онзи момент, че аз съм способен на такива неща. Защо ги правех? От глупост – ето защо. Но , помнете, че когато хората ме питаха за стратегиите, това значеше нещо. Това нещо беше голямо, значимо”.

Към това закъсняло признание ще се върна в третата част на моя анализ, където се спирам на патологичните поведенчески импулси на крупните финансови и властови акули. Тук е важно да констатираме факта, че официално разследване от представителите на закона не е имало през цялото време, докато са се вършили непозволените парични операции.

По сходен модел е работила и надзорната подсистема в банковия сектор у нас- според твърдението на екс-банкер (виж извадка от интервю в следващото каре)

***

По закон надзорът в България се прави на две равнища: вътрешен, външен-от БНБ.

Гуверньорът г-н Искров се опита да се измъкне от отговорност, като заяви, че тази функция се реализира от подуправителя и неговия екип. Не е така. Гуверньорът и целият УС са органи на БНБ. Отговорността се споделя. Това е предвидено в закона, такова следва да е тълкуването на правосъдните органи.

Само че от години надзорът е занемарен, формален. Прави се веднъж в годината, но не по първични документи, не чрез анализ на кредитните досиета едно по едно, а върху основата на предоставените от банката счетоводни документи. И да иска, външният надзор не може да улови нарушенията на кредитните правила, на банковите стандарти, като например отпускането на кредити на свързани лица, или пък на привилигеровани клиенти - от обкръжението на собствениците, илина влиятелни политици. Законът не забранява обаче управлението по надзора на БНБ да прави извънредни проверки при подадени сигнали. Не ми е известно да са предприемани такива превантивни мерки. При това – не само през последната година, когато са се появили видими признаци за дестабилизация на банката, която е номер едно в неформалната класация „Банка на властта”. Надзорът на БНБ е абдикирал от задълженията си от доста години.

Какво правят при това положение мажоритарните собственици на частните трезори? Те не би трябвало да се месят в оперативното банкиране, нито в работата на надзорния съвет. Но на практика необезпокоявано ръководят банките си като еднолични търговци(ЕТ). Разпореждат се кому да се отпускат кредити и кому не; какви да са лихвените равнища по депозитите и кредитите; кои лобисти във властта да се поощряват и т.н. Това е обичайна практика...

И тъй като вътрешният надзор е служебно назначен и йерархически подчинен, се стига до онази ситуация, при която обявените за стабилни, надеждни, с добра капиталова адекватност и солидни резерви български банки на практика са твърде уязвими. Доказателство за това е паниката, която се създаде около КТБ; пренесла се и в ПИБ. Тази банка за втори път се спасява с пари на данъкоплатците- но и досега не знаем защо и при какви условия и се предостави държавен ресурс!”

***

Длъжен съм да напомня, че и в България държавните регулаторни органи и законодателите са получавали систематично предупредителни сигнали за нелегитимни банкови практики, противоречащи на международните стандарти и европейските директиви. Достатъчно е да се върнем към материалите, публикувани на страниците на сайтовете „Биволъ”, „Гласове”, Фактор.Бг и редица други; да се запознаем с предаванията и публикациите на Григор Лилов, Иван Бакалов, Иван Бедров, Люба Манолова и още неколцина оцеляващи представители на свободната разследваща журналистика, за да се убедим, че гражданското общество не се е примирявало с банкстерските похвати. Специално искам да отбележа професионалния и граждански принос на д-р Любомир Христов, Георги Атанасов, Богомил Николов, Васил Кендов, както и на адвокатите Веска Волева и Валентина Иванова за пренасяне на публичния дебат за банковите измами в законодателните органи (виж материлите и петицията на сайта Zashtitise.eu).

Благодарение на тези достойни личности обществеността бше информирана за пътищата и способите, по които част от гилдията на банкерите, предвождана от БНБ, си беше извоювала правото да определя едностранно и субективно лихвените проценти при предоставяне на кредити; да налага такси по свое усмотрение; да тероризира кредитополучателите, вкл. да се саморазправя с тях по извънсъдебен път.

Наглед всичко беше изпипано добре: чл. 417 от ГПК, прокаран от услужливи /купени лобисти в парламента, позволяваше на банковия мениджмънт въз основа на извлечение от счетоводните книжа да се отнемат имоти и запорират сметки на посочените за неизправни кредитополучатели. И всичко това – в пълен разрез с директивите на ЕС и решението на съда в Люксембург от пролетта на 2013 г.

За мен и колегите от правозащитните граждански инициативи проблемът с отклоняващото се от нормите и стандартите банкиране е системен. За властимащите и управата на БНБ той не е такъв. Същото се отнася и до КС, който загърби през 2013 г. своите отговорности да следи за приложение на конституционните права на гражданите и стопанските субекти и не уважи сигнала на Националния Омбудсман за явните и скрити нарушения в банковите практики. През цялото това време (от 20008 до 2014 г.) българската банкова система беше обявявана от официалните институции за стабилна, и дори за еталон в европейски мащаб. Манипулациите и заблудата лъснаха, когато настъпи моментът „КТБ”.

На няколко от моите събеседници, вещи хора в банковите дела, задавах въпроса доколко лошите практики на работа с клиентите (меко казано) имат системен характер. Всички ме уверяваха, че това е порок само на онзи сегмент от банковия сектор, в който се разпореждат български собственици и техни съ-гешефтари от властовия елит. Банките с чуждестранна собственост работели по други правила! Оказва се, че съмненията са били основателни: банковата система е поразена в българския сегмент; там тя е загнила отвътре и е абсурдно да се твърди, че една-две банки са станили обект на изолирана криминална атака!

Опитах се да изясня доколко авторитетната KPMG е съпричастна към казуса с обявената във фалит и с отнет лиценз КТБ. Все пак, това са международни одитори, чиито опит, периметър на действие и бизнес контакти позволяват да се проникне и в най-грижливо съхраняваните тайни на банкерския занаят. Получих два диаметрално противоположни отговора. Заслужава да ги архивираме и на по-късен етап да се върнем отново към темата:

„KPMG работи по тертипа на „Артур Андерсън”, затова трябва да носи отговорност за прикриване на лошите практики. Иначе казано, българската държава трябва да я съди за несвършена работа” (мнение на български бизнесмен, работещ в САЩ, по повод на първата част от моя анализ)

„KPMG си е опекла работата и нищо не може да се направи. Бъдете сигурни, че в техния заключителен доклад има забележка, редактирана прецизно от техните юристи- в смисъл, че одитните оценки и заключения се правят върху основата на предоставените от КТБ счетоводни докуминти. Точка по въпроса!”(становище на финансов конултант).

Допускам, че е така. Остава открит още един въпрос, отнасящ се до спазването на бизнес-етиката сред банковата гилдия: защо мълчи Асоциацията на търговските банки (АТБ). Известно е, че тя доминирана от банкови мениджъри, повечето чуждестранни наемници? Днес няма и помен от шумната контра-акция, която предприеха преди месеци топ-банкерите у нас, предвождани от гуверньора Искров, срещу намерението на група депутати да ограничат техните законови привилегии в кредитната дейност (подобна солидарна кампания банковата гилдия проведе и срещу екс-финансовия министър Симеон Дянков, който имаше неблагоразумието да постави въпроса за нереално високите такси и лихви по кредитите).

„АТБ си трае, защото КТБ беше агресивен и мразен конкурент. И най-лошото да се случи, чуждестранните банки няма да пострадат. Не очаквам верижни фалити” (Мнение на екс-банкер).

„Търсете верижен ефект , и то скорошен, другаде. Още през септември очаквам да се запушат тотално палащанията между бизнеса в ключови отрасли, което ще засегне над 80 000 работни места ( мнение на действащ банков мениджър).

До седмици предстои да разберем дали прогнозите, дадени от въпросните специалисти, ще се сбъднат. Най-вероятно-да! Сигнал за приближаващия срив дадоха работодатели и синдикати, излезли с безпрецедентен призив: за въвеждане на независим надзор над КТБ, с участие на експерти от гражданския сектор.

Защо не – след като предвиденият по закон надзор е ампутиран! И при положение, че от доста години органите на националната сигурност, отслабени и обезверени след перманентни и безмислени реформи, просто спряха да си вършат работата. „ Частните структури на сигурността, особено тези в банковия сектор, превъзхождат по сила, влияние, бързина и ефективност държавните. Нещо повече,доста от държавните служители са на хранилка при онези, които трябва да разследват. Дотам сме я докарали !”, заяви един от моите събеседници в социологическото разследване, специалист по полицейските дела.

Развръзката предстои! Но може и да се проточи!

Към този момент догадките са повече от фактите. Все пак последните, колкото и да са оскъдни, са стартова основа за изработване на спасителния план.

Кой да е неговият автор?

Дотук всички варианти от мъглявия сценарий, изработен от БНБ в стресовата ситуация през юни т.г., се провалиха. Директно пострадалите от затворената банка вложители ще трябва да се въоръжат с търпение, докато се стигне до окончателната развръзка;

- Онези от тях, които са на добре платени служби, имат скътани допълнителни суми в здрави банки, или са изнесли пари зад граница, ще почакат още месец, два три! После ще се вдигнат на бунт!

- Другите, които разчитат на депозитите си за всекидневни нужди, не могат да траят(французинът Мишел от Стара Загора вече скочи срещу трезора, но беше обвинен в подпалвачески намерения; удивен, че няма последователи, както това би се случило във Франция, ощетеният клиент млъкна! )

- Следващата група са измамените инвеститори. Така наричат клиентите на банките с депозити над установения със закон гарантиран праг от 100 000 евро. Те се самоорганизираха и, предвождани от ексминистър, ще съдят държавата в Европа.

- Гуверньорът в оставка (на ужким!) обяви, че на ход били политиците. Нито са били, нито ще бъдет! Увлечени в предизборни страсти, за един месец те не успяха да постигнат консенсус по нито един важен въпрос, засягащ казуса КТБ; не набелязаха и мерки да предотвратят предстоящия удар върху реалния бизнес и заетостта в ключовите отрасли на икономиката-оръжейно производство, енергетика, инфраструктура и др. Правителството на свой ред вече каза „бай-бай” на своите безотговорни родители и на публиката. Приносът му за овладяване на банковата криза е видим, но минимален краен ефект: добави 3 милиарда лева във фискалния резерв, след една прилично добра емисия на държавни ценни книжа на външните пазари; даде без уговорки на ПИБ 1,2 милиарда лева за предотвратяване на ликвидна криза. И дотук!

Лъч на надежда носи официалното предупреждение, което ЕС отправи на България, че трябва да спазва общоприетите стандарти и да осигури достъп на вложителите до трезора в установения 20 –дневен срок. Сигналът е закъснял, а и няма кой да го изпълни. Най-малко служебното правителство може да свърши тази работа, освен ако не наруши конституцията и тегли заеми , които ще натоварят хазната и данъкоплатците с над 6 милиарда лева свръхзадължения. Чак сега законодатели се сетиха, че можело да се ремонтира законът в полза на измамените вложители. Което прехвърля отговорността върху следващия парламент и отлага развръзката за зимния период.

***

Като че ли ситуацията е безизходна! Ако нямаше подобни прецеденти в нашата и чуждестранната практика, следваше да се оставим в ръцете на съдбата. Но вече имаме изстрадани поуки – дано да ги помним и съумеем да приложим.

Моето лично предпочитание е да се направи трансфер на успешен чуждестранен модел за изкореняване на банковите измами. Такъв модел е исландският, който позволи на една миниатюрна държава да мобилизира гражданския и експертния си потенциал и за 4 години да направи две архиважни неща: оздрави банковия сектор и прати виновните за грабежа висши политици и банкери в затвора. Днес Исландия се връща към предкризисните равнища на икономически растеж и възстановява националното благополучие.

Няма смисъл да преразказвам този уникален национален опит. За улеснение на интересуващите се давам линковете към две полезни статии от в. „Преса” и сп. „Тема”, показващи на достъпен език как исландските граждани се справиха с банкстерите (http://pressadaily.bg; http://temadaily.bg).

Прочетете ги внимателно, уважаеми читатели на блога. И обърнете внимание, че гражданските движения за самоотбрана в Исландия се родиха преди парламентарните избори.

България е в тяхното навечерие.