18.08.2014 г.

Мълчанието на агнетата превърна банките в обикновени крадци


Девет лъжи като мантри маскират грабежа на народа

Проблемът с банките е многостранен и не следва да се затваря в тесните рамки на парите и финансите. Поне в България. Този въпрос у нас е „опростен” до такава степен, че освен финансисти, по него никой няма право да говори. И не само това – съществувайки, този проблем се отразява пагубно на управлението на държавата. Дори кой да е бъдещ министър-председател - се обсъжда единствено от средите на банкерите. Бидейки подвластни на някои дълбоко вкоренени мантри, ние всички повтаряме в несвяст: парите обичат тишината, банките ни са по-стабилни от европейските; законодателството ни в банковия сектор е много добро, банките действат пазарно и справедливо, само банкерите знаят как се формира лихвата, базовият лихвен процент е Светая Светих и не следва да се коментира, не ни е нужна европейска регулация, да се държим всички здраво, България е бедна държава.
Това са девет мита, които могат да бъдат оборени:
Парите обичат тишината – фалшив мит.
Парите обичат почтеността. Всичко, покрито с тишина и тайни дава възможност за злоупотреби, още повече, че става въпрос за нашите пари. Защото парите на държавата също са наши. И защото нашите „избраници” също обичат тишината около обвързаностите си и злоупотребата със служебното си положение. Въпросът с тишината е опрял до кокала и ако не го изчистим ще жертваме почтеността. Не случайно политиците вкупом при първата явна индикация за банкова /или политическа/ злоупотреба пожарно предложиха промяна в Наказателния кодекс. И не само това, а бе на косъм приемането му. Всички правила, които знаем относно правенето на закони, бяха не просто погазени, а бяха смачкани от валяка на политическите интереси.
Банките ни са по-стабилни от европейските – лъжа. Нашите банки са провинциални крадци. В провинцията /т.е. България/ има местни обичаи, съгласно които, ако си някакъв местен първенец, всички трябва да ти свалят шапка и да приемат глупостите ти за последна истина. Не вярвам домораслите ни банкери, ако са такива в Европейска банка, да им бъде позволено да смъкват там приетата за нормална в България лихва – 10 -15 процента. При положение, че по света лихвата е 3-4 процента. Само нашите банкери говорят с презрение за обективните световни критерии - юрибор, либор и други, които естествено се отнасят и към софибора /индекс за кредитите в лева/ и измислят всякакви други основания да вдигат лихвата до небето, но никога да не я свалят. Статистиката и отчетността ни никога не взема предвид действително взетата по кредитите лихва, тъй като с нея се издевателства върху кредитополучателите в течение на целия срок на договора, но в измислената им статистика се отчита само номиналната такава, т.е. вписаната в началото на договора. А тя никога не пада, каквито и да са нивата на обективните индекси.
Разбрахте ли защо банките ни са „стабилни” – не защото банкерите ни са добри, не защото умеят да правят пари с банкерските си умения, а защото изсмукаха жизнените сокове на България като иззеха активите и на бизнеса и на хората. Тази възможност им бе предоставена с широк жест от политиците, които, никой не се съмнява, участват в лапането.

Законодателството ни в банковия сектор е много добро - лъжа.
Това са глупости за наивници. Законодателството ни в банковия сектор /както и във всички останали сектори/ е подлога на банките. Те са поставени над всички субекти в държавата, дадени са им държавнически права, в ръцете им е живота и бизнеса на всеки от нас. С едно мръдване на пръста на съответния банкер – и отиваш в небитието. Няма съд, няма доказателства, няма състезание, няма спор. Както сполучливо се изрази един потърпевш – първо те застрелват, а после се решава дали е правилно. Многобройните инициативи пред Народното събрание за промяна на това порочно законодателство срещнаха ехидно мълчание. Или най-много някой да пусне мантрата за банковата стабилност. Ако аз бях на тяхно място щях да извърша най-простото нещо - да поръчам един анализ за това как е решен законодателно този въпрос във всички европейски страни – имат ли там чл. 417 от Гражданско процесуалния кодекс относно банките, може ли в Европа само по извлечение от сметка на банката да сринат живота ти без да можеш да се защитиш по никакъв начин, може ли да ти продадат на безценица апартамента, в който живееш, без да има къде да се оплачеш и т.н и т. н.
В Корпоративна търговска банка раздавали кредити на свързани фирми – ами то не е забранено от закона. От кога говорим за необходимост от задължения на банкерите при развращаващата власт, която им е дадена. Това, което се случи с КТБ е резон във всички останали банки. И няма защо да се жалваме, тъй като това положение е бетонирано законодателно. И затова ще има и други фалити на банки, и други награбили се и поучаващи ни от чужбина банкери.
А БНБ – отдадена на тотален слугинаж. Кой проследи какви нормативи пъргаво издава тя? Кой й предостави суверенитета си и в замяна на какво? Само проследяването на Наредба № 9, която постепенно и полека отмени забраната да се трупа лихва върху лихва ще отговори на въпроса какви са най-новите модни тенденции в българското банково законодателство. Самовлюбеният банков сфинкс моментално предложи цензура за всички, които не го гледат с обожание. А естественото продължение на тази наглост, наречено Цонев, за малко да го пробута в проваления парламент.
За тази изумителна взаимовръзка говори условието, което банковият сфинкс постави на Парламента – първо изберете мой заместник и /ако аз го одобря/, ще подам оставка. Нечувана наглост и парвенющина. Но сигурно си го заслужаваме.
Банките действат пазарно и справедливо – лъжа.
Вместо да бъдат субект на търговското право като всички останали, банките извършват преразпределение на благата в Българя. Вземете под внимание само обстоятелството, че с лихвите по депозитите /между другото изключително непазарни/ се товарят кредитополучателите, чието жизнено ниво се срива до най-ниското възможно дъно. Кой извърши проучване как действат европейските банки по тези въпроси? Къде е БНБ? На разположение имам решения на измислените им кредитни съвети, които вдигат лихвата по вече отпуснати кредити „с решение за всеки отделен случай”, т.е. няма пазарни съображения, има единствено балами, които може да се доят и други, с които банките се съобразяват. Да не говорим, че за определени гилдии и групи от хора лихвите са специално определени - по депозитите са високи, а по кредитите ниски. Всички останали клиенти са в общия кюп на крепостни селяни на банките. Това е новото робство, но политиците ни не го виждат, те са от първия ред – на клиентите с привилегиите и лакомо лапат от тях. Има ли някъде информация по тези въпроси, например какви са условията на банките по отношение на членовете на Конституционния съд и техните близки, както на всички останали контролиращи или решаващи органи, чиито актове или действия имат отношение към банките. Защото техните привилегии се осигуряват от нас – клиентите, които са без привилегии. Какви са лихвите по кредитите на банковите служители - след като ние захранваме с имота, здравето и живота си тази система, издигната законодателно на пиедестал, искаме да знаем как и защо тя функционира именно така. Тайната няма да й помогне, това ще е до време. Може би именно това ще бъде детонатора, който ще взриви бомбата.
Само банкерите знаят как се формира лихвата - лъжа.
Когато нещо ме касае, аз искам да знам за какво става въпрос. Мина времето на тайните и заблудите. Досегашната цел бе да се скрие всичко от потребителите и всичко да изглежда правилно и наукообразно. Когато въпросът опре до компонентите и методиката, тайната е особено наложителна. Защото, оказва се, вътре са набутани нищо незначещи термини, обективни компоненти, които не се спазват и ненужна сложност, предназначена за нас - баламите, които не трябва да знаем нищо. И когато ехидно ни съветват да четем договорите нека знаем, че те умишлено са направени нечетаеми, и неразбираеми, за да продължи спокойно грабенето.
Базовият лихвен процент е Светая Светих и не следва да се коментира – лъжа.
С мантрата за базовия лихвен процент се прикриват шашмите при уж сложното определяне на лихвата по кредитите. Когато по делата се стигне до въпроса каква е методиката за определянето му изведнъж се оказва, че тя е или тайна, или е променлива неясно по какви критерии, или вътре като компонент влиза номерът на обувките на изпълнителния директор. Важното е да расте, а тайната осигурява мълчанието на агнетата. И ако случайно в този омагьосан кръг се окаже, че е включен и някой обективен индекс, то той се прилага само при увеличение, а ако намалява – няма намаление на лихвата. И знае ли някой, че международно определяните индекси в последните години са намаляли с около 4 процента. Който не вярва – да си извади информацията от интернет. И няма нужда банкерите да ни плашат с покачването им, тъй като колкото и до се покачват не могат съществено да повлияят на нашенските лихви.
Не ни е нужна европейска регулация - лъжа.
Естествено, че българските банкери няма да искат европейска регулация. Този законов разгул, на който се радват банките и банкерите у нас, ще излезе на показ пред света. Последствията от този законов разгул са хиляди съсипани човешки съдби, провалени бизнеси и изпразнена държава. Как биха погледнали европейците на лихва 5-6 пъти по-висока от тяхната и как биха погледнали на провинциалните обяснения, че международните банкови индекси не са важни и не следва да се прилагат. А се пробутват обясненията за наивници, че лихвата зависи от всичко друго, само не от обективните индекси.
Призовават ни да се държим всички здраво.
Откога ние сме равни, за да се държим здраво. Защо не ни призоваваха да се държим здраво срещу тях когато ни крадяха. От каква изходна точка тръгваме всички ние и защо едни са в космоса по пари и имане, а другите са на дъното, в блатото. Да не би богатството им да е придобито с изключителни усилия – умствени или физически. Не - всички знаем, че е придобито с кражби – от нас. И когато трябва да се държим здраво кого ще спасяваме – себе си или крадците?
България е бедна държава - лъжа.
България не е бедна, а окрадена държава. Спомнете си какво производство имахме. Къде е то сега. Всичко бе пладнешки ограбено и продължава да се граби от всички тези, които сега ни призовават да се държим заедно. Източените пари от КТБ да не би да не се отразяват на живота и на стандарта ни? Източените пари от безумните лихви да не би да не ни правят бедняци? Взетите ни на безценица имоти да не би да не ни правят по-бедни? Маниерите на чуждестранните монополисти да не би да не ни правят бедняци?
От всички опровергани лъжи до случая с КТБ е само една крачка. Безнаказаността, наглостта, липсата на контрол, липсата на задължения за „банкерите”, законите по поръчка, всичко заедно доведе до сегашното състояние.
Спомняте ли си игрите пирамиди, в които хиляди българи се подлъгаха и изгубиха парите, а често и имотите си. Е вече разбрахме, но на свой гръб, че ни лъжат и сега, трудно ще ни включат в пирамидите. Само че, мили сънародници, родиха се нови още по-перфектни пирамиди – това са банките, люшкани от политиците. Те са богати, народът е беден. Сега пак ние, чрез бюджета, ще заплатим добруването им. Но в този бюджет няма да има пари за нищо, с което една държава трябва да се ангажира и за което е създадена.
Сега на власт пак ще дойдат банкери – премиер, вицепремиер и т.н. – защото имаме банкови проблеми трябвало пак банкери да ги решават. И порочният кръг отново се затваря.
Няма поглед от разстояние, няма външна преценка, няма други области на живота извън банкерите. Блатото, в което сме затънали, ни е уредено именно от тях със съдействието на политиците. Нека излезем от банкерското блато и да се огледаме за хора извън тази провалена гилдия. Тя трябва да бъде поставена на подобаващото и се място, а не да задълбочава кризата, създадена от самата нея.

Адвокат Веска Волева*
*Веска Волева е първият български адвокат спечелил дело срещу банка в полза на клиент измамен с високи лихви. Тя е участник и в гражданско сдружение срещу монопола на банките и защита на клиентите. Инициатор е на няколко законодателни поправки в полза на потребителите на кредити и банкови услуги.

Няма коментари: