Независимо от това, че никой още официално не е обявил за началото на Третата световна война, конфликтите по цял свят вече достигат ниво, невиждано от 1944 година.
Разбира се, за подавляващото болшинство жители на нашата планета новостите за тези конфликти в чуждите страни вече са успели да станат неотделима част от ежедневните емисии новини, обаче още една порция ежедневни новини касае този хаос, който се случва в нашите собствени страни.
Тази информация изглежда толкова сложна и забъркана, че мнозина са престанали да се опитват поне малко да се ориентират в нея, затова аз си помислих че ще е полезно, ако предложа 10 обяснения на това, как ни се удаде да провоцираме толкова проблеми.
1) Светът в този вид, в който съществува сега, се е сформирал благодарение на политиката на колониалните държави, които са си го поделили помежду си, начертали границите на страните без да отчитат съществуващите етнически, религиозни и културни реалий. Това на първо място касае Африка и арабският свят, където концепцията за държава е била насилствено наложена на представителите на племената и клановете.
Нито една от днес съществуващите арабски държави не е съществувала до началото на епохата на колониализма. Сирия, Ливан, Ирак, страните от Персийският залив (в това число Саудитска Арабия) са влизали в състава на Османската империя. Когато в резултат на Първата световна война Османската империя прекратява своето съществуване (както и Руската, Германската и Австро-Унгарската империи), победителите — Британия и Франция — сядат на масата и начертават граници на държави, които те възнамеряват да управляват, както по-рано правят с Африка. Именно затова не си струва да разглеждаме тези държави в качество на еквиваленти на държави съв своя собствена история на национална идентичност.
2) След края на колониалната епоха става очевидно, че за съхранение на тези изкуствени граници и предотвратяване на тяхната дезинтеграция са необходими диктатори, способни да запълнят вакуума, останал след напускането на колониалните държави. С няколко изключения от нормата демокрации са използвани само за това, за да се достигне властта. Арабската пролет действително помогна на хората да се избавят от диктаторите и автократите, но само за да дойдат на тяхно място хаос и воюващи по между си групировки (като в Либия) или нови автократи, както това се случи в Египет.
Историята на Югославия е изключитело поучителна. След Втората световна война маршал Тито ликвидира кралство Югославия и създава Социалистическа федеративна република Югославия. Но всички знаем, че Югославия не прежива смъртта на своя диктатор.
Главният урок е в това, че в отсъствие на истински колективен и обединяващ процес, в отсъствие на силно гражданско общество, решаваща роля винаги ще играят местните идентичности. Затова ще мине достатъчно много време, преди много нови държави да станат истински държави, в които няма вътрешни конфликти. (Това е интересна теза на автора, с която противоречи не само формалната логика, но и на древната и съвременна история, а именно - държава без вътрешни конфликти не съществува и не може да съществува по принцип. - бел.пр.)
3) От времената на Втората световна война вмешателството на колониалните и велики държави в процеса на консолидация на нови държави става отличен пример за антропогенни катастрофи.
Да вземем например Ирак. Когато през 2003 год след нахлуването в Ирак САЩ вземат управлението на страната, генерал Джей Гарнер (Jay Garner) бива назначен за глава на американската окупационна администрация и заема този пост само един месец, тъй като (постът - бел.пр.) бива считан за твърде открит пред погледите на местните жители.
Гарнер бива сменен от дипломатът Йен Бремер (Jan Bremmer), който заема този пост след двучасов брифинг на държавният секретар Кондолиза Райс (Condolezza Rice). Бремер незабавно разпуска армията (в резултат на което се появяват 250 хиляди безработни) и уволнява от администрацията всички членове на БААС, партията на Садам Хюсейн. Това води до дестабилизация на ситуацията в страната, и днешният хаос в Ирак е пряко следствие на това решение.
Днешният премиер-министър на Ирак Нури ал-Малики (Nouri al-Maliki), когото сега Вашингтон се опитва да снеме от поста, считайки че именно той е причина за поляризацията между сунити и шиити, преди се ползва с поддръжката на САЩ. Така както и президентът на Афганистан Хамид Карзай (Hamid Karzai), който сега изповядва откровено антиамерикански възгледи. Тази традиция има корени още в първото нахлуване на САЩ във Виетнам, когато Вашингтон поставя на глава на страната Нго Дин Дием, въстанал против него и по-късно убит.
Нямам възможност да изброя всички примери на подобни грешки, извършени от другите западни държави. Същността е в това, че всички лидери, получили длъжности с помощта на поддръжка от вън, са управлявали кратко и са донесли със себе си нестабилност.
4) Днес религиозните войни и ислямиският екстремизъм стават все по-сериозна и плашеща угроза. Малцина се опитват да разберат, защо хиляди млади хора са готови да станат смъртници. Но съществува ясна взаимовръзка между отсъствието на развитие и работни места и безпорядъците на религиозна почва. В мюсулманските страни на Азия (арабските мюсулмани са по-малко от 20% от общия брой на мюсулманите в света) екстремизъм практически не съществува.
Също така малцина разбират, че борбата между суннити и шиити финансират такива страни, като Саудитска Арабия, Катар и Иран. Тези религиозни течения са съществували рамо до рамо в течение на много столетия, а сега водят опосредована война — например в Сирия. Саудитска Арабия финансира салафитите (пуританска форма на исляма), и е предоставила почти 2 милиарда долара на новият египетски автократ Абдел Фатах ас-Сиси (Abdel Fattah el-Sisi), защото той се бори против Мюсулманското братство, проповедващо край на властта на крале и шейхове и начало на властта на народа. Ирак също е станал място на опосредована война между Саудитска Арабия, защитница на сунитите, и Иран, защитник на шиитите.
Затова когато разглеждаме тези религиозни войни, трябва първо да търсим тези, които стоят зад тях. Религиите стават воинстващи само тогава, когато някой се опитва да ги използва за свои цели. Спомнете си европейската история, където кралете са провоцирали войни на религиозна почва, в които разбира се са се сражавали простите люде. Но ако пуснете духа от бутилката, ще ви потрябва много време, за да го вкарате обратно. Затова темата на религиозните войни още дълго ще ни преследва.
5) След завършването на студената война в света, стабилността на който се държеше на баланса на сили на две свръхдържави, започна топене. Опитите да се създадат регионални и международни алиянси, предназначени да осигуряват стабилност, винаги се свеждаха на нула от националните интереси. Най-добър пример тук е Европа. Докато всички разсъждаваха за Крим, Украйна и Владимир Путин (когото представяха за параноик, побъркан от идеята за опитите на Запад да обкръжи Русия, начиная от администрацията на Джордж Буш-младши), а също за това, как да го заставят да се вслуша в казаното от САЩ и Европа, европейските компании продължаваха да въртят бизнес с Русия, независимо от повсеместните разговори за ембарго. Австрия без излишен шум подписа с Русия съглашение за присъединение към проекта "Южен поток" — ето ви и единството на Европа, която гръмко заявяваше за необходимостта да съкрати своята зависимост от руските енергоресурси.
В текущият момент се изгражда многополярен свят, но доколко стабилен ще бъде той, засега остава неясно. В Азия Китай и Япония, така както и техните съседи, увеличиват инвестициите си в отбрана. И макар местните конфликти, такива като сблъсъците в Сирия, Ирак и Судан, едва ли ще прерастнат в мащабен регионален конфликт, в случая с Азия всичко ще бъде именно така.
6) В свят, който става все по-разделен в резултат на възраждането на национални интереси, самата идея за съвместно управление губи своята привлекателност и сила — и не само в Европа. ООН вече загуби своя статус на арена за достигане на консенсус и легитимност. Двата двигателя на глобализацията — търговия и финанси — не са неотделими съставящи на ООН, която се е концентрирала на въпросите за развитие, мир, права на човека, защита на околната среда, образование и така нататък. Макар тези теми безусловно да са главни за жизнеспособното световно устройство, тези люде, в ръцете на които е съсредоточена властта, не ги считат за такива. Извод: ООН губи своята значимост.
7) В същото време ценности и идеи, считали се за универсални, такива като сътрудничество, взаимна помощ, международна социална справедливост и мир, също губят своята значимост. Президентът на Франция Франсуа Олланд се среща с президентът на САЩ Барак Обама не за това, за да обсъди въпроса как да се прекрати геноцидът в Судан или похищението на деца в Нигерия, а за да го помоли да говори с министърът на юстицията, която е наложила гигантска глоба на френската банка BNP-Parisbas във връзка с обвиненияята в мошенническа дейност. На последната среща на лидерите на Голямата седморка не бяха повдигнати проблемите за изменение на климата и преговори за ядреното разоръжение — а нали тези два проблема са главните угрози за нашата планета!
8) След колониализма и тоталитарните режими ключова фразa за периода след края на Втората световна война стана "внедрение на демокрация". Но след края на студената война демокрацията започнаха да възприемат като даденост. Всъщност в течение на последните 20 години формулата на представителната демокрация постепенно губеше своя блясък. Прагматизмът доведе до загуба на дългосрочното видение, а политиката днес все повече напомня просто администриране.
Гражданите все по-рядко се определят към някакви политически партии, които всъщност, са се концентрирали върху и във себе си и са станали самодостатъчни. Партиите повече не считат международната политика като инструмент на властта, и всички решения се приемат без тяхно участие. Това става причина за приемане на такива решения, които често никак не отразяват чувствата и приоритетите на гражданите.
Това, как преди няколко години в Европейската комисия бе решен въпросът за финансова помощ на Кипър, стана нагледен пример за отсъствие на прозрачност. Малка група хора, несъмнено по-често прави грешки от голяма…
9) Много важен елемент на глобалният хаос стана подемът на това, което неговите привърженици, особено във финансовият свят, наричат "нова икономика", тоест икономика, която подразбира постояна безработица, отсъствие на инвестиций в социалната сфера, снижение на данъците за крупните капитали, маргинализация на профсъюзите и намаляване ролята на държавата като регулатор и гарант на социална справедливост. Неравенството достигна безпрецедентно ниво. На 85-те най-богати хора на планетата принадлежи толкова, колкото притежават 2,5 милиарда души.
10) Всичко това води до следващия извод. Няма нищо удивително в това, че водещите СМИ по цял свят освещават случващите се в света събития еднакво. Днес информацията практически изключва анализ, заставяйки ни да се концентрираме над събитията. Способността на СМИ да се ориентират в световният хаос е минимална, затова те просто повторят това, което им говорят политическите лидери. Пред нас са СМИ, които подробно анализират ситуацията във страната и абсолютно повърхностно се отнасят към събитията, случващи се в света. Всички СМИ, като правило, зависят от три международни информационни агентства, които представят западният свят и неговите интереси. Вие някъде виждали ли сте съобщения за газовото съглашение между Австрия и Русия?
И накрая: постарайте се никога да не се спирате на това, което пишат във вестниците, винаги търсете в интернет допълнителни и противоположни гледни точки. Това ще ви помогне да гледате на света със своите собствени очи, а не с очите на някого, който най-вероятно е част от системата, провокирала целият този хаос. Не плувайте по течението, старайте се да откриете обратната страна на луната. И ако ви говорят, че има хора, по-добре от вас ориентиращи се в ситуацията, какво пък, дочакайте резултатите. Бъдете себе си, и ако допуснете грешка, това поне ще бъде ваша собствена грешка.
Роберто Сейвио (Roberto Savio)
Оригинал на публикацията: Colonialism, Strongmen and Religious Extremism: 10 Reasons Why the World Is a Bloody Mess
Няма коментари:
Публикуване на коментар