Защо се провали състезанието на социалистическите страни със Запада

Действаме радикално, но мислим локално. 

Нека обясня какво е локално мислене и как то води до фундаментални грешки. Разбира се, локалното мислене е наследство от миналото, но живота отдавна ни принуждава, да го изоставим.

Форма на локално мислене бе отъждествяването на капитализма със западните страни. Страните от третия свят също са част от капитализма, тъй като никога не са били икономически изолирани от него, а всъщност са неразривно свързани.  Третият свят е оная част от капитализма, която всички предпочитат да не виждат, тъй като точно там е мизерията, която той създава. 
Всеизвестно е, че в страните от Третия свят най-разпространена е добивната индустрия. Затова те често биват наричани „суровинен придатък” на развитите страни. Западните инвестиции използват евтината работна ръка на третия свят в огромен мащаб. Към 1990та година в така наречените „sweatshops” (фабрики с изключително лоши условия на труд, 10-12 часов работен ден и заплащане непокриващо елементарни нужди) работят около 27 милиона души (1). Това са 4 Българии! И в тези фабрики се произвеждат маркови стоки за компании като Найк, Гап, Дисни, Адидас.  Произвежда се всичко, от дрехи до компютри, джетове и автомобилни части. Стоките се пласират в развитите страни на цени от 50 до 300 пъти по-високи от производствените. Това е форма на средновековна експлоатация. Фабриките с не толкова лоши условия на труд, но с достатъчно ниско заплащане, според западния стандарт, са още повече. Следователно, развитите страни и Третия свят са една и съща икономическа система.  Социалистическите страни бяха значително изолирани от тази система чрез "желязната завеса" и следователно в първо приближение може да се счита, че не бяха част от нея. Пълната изолация обаче бе невъзможна. Информация така или иначе проникваше и хората разсъждаваха. За съжаление – грешно. 

В социалистическите страни гражданите, включително партийните функционери от най-високо ниво, виждаха като капитализъм само западните страни и техния просперитет. Третия свят като част от капиталистическата система бе игнориран (2). 

Така се ражда илюзията, че ако сменим социализма с капитализъм ще се сдобием с просперитет, т.е. надявахме се, че от капитализма ще получим добрата част, а лошата ще ни се размине. Така локалното мислене исток-запад и игнорирането фактически на най-голямата част от света – Третия свят, доведе до фундаментална грешка, чийто последствия изтърпяваме сега. Въпреки това, грешката продължава да се прави. 

Продължаваме да гледаме само Запада и да „мерим според неговия метър”. За съжаление Западния „метър” има две лица.

Сравняването на социализма само със запада от самите социалистически лидери доведе до пропагандирането на икономическите успехи като единствена и основна цел. Това бе донякъде оправдано заради отбранителната индустрия, но от друга страна създаде условия за консумаризъм. 

Така в социалистическите страни се появи очакването (пак повтарям, включително и у самите лидери), че социализма трябва да задоволи своите граждани в степента в която са задоволени западните граждани и то едва ли не в рамките на едно поколение. 

Поради локалното мислене „изток-запад”, факта, че на двама задоволени западняци се падат над 8 незадоволени в третия свят се изпуска. 

Така социалистическите лидери, а и социализма като цяло, се оказа поставен пред неизпълнима в рамките на даденото време задача, тъй като не може да си позволи да има 8 крещящо бедни на всеки двама сравнително богати. Това е не само против социалистическата идеология, това е провал на задачата да задоволи всички! 

Вярно е, че социализма постигна значителни икономически резултати и направи индустриална революция в значително изостанали райони, но все пак социализма просъществува само 75 години през 5 от които основната страна СССР претърпя най-жестоките загуби от Втората Световна Война. При това социализма постигна материална задоволеност на всички граждани значително над тази от третия свят. 

Приложен върху целия свят, социализма в рамките на 50 години би разрешил проблемите с глада, неграмотността, липста на образование и здравеопазване, както и проблема с национализма. 

Капитализма от своя стана е над 100 години по-стар, капиталистическата страна, оказала се водеща, претърпява само символични загуби през Втората Световна Война. Същото се отнася за Великобритания.

Така се оказва, че състезанието на социалистическите страни със Запада бе една непосилна задача. 

Гражданите на социалистическите страни обаче неразумно очакваха „западен стандарт” и колкото повече научаваха за него, а западната пропаганда се грижеше и за това, толкова повече се демотивираха и обвиняваха комунистическото ръководство. Така се оказа, че комунистите "не са изпълнили обещанията си", че социализма бил утопия (която чудно как просъществува 75 години) и т.н. 

Със спада на мотивацията спада и производителността. 

Както се казва, „Те ме лъжат че ми плащат, аз ги лъжа, че работя.” Това и доведе до икономическия спад през 80те, който се добави към чувството за неуспех поради невъзможността днес и сега да се изпревари запада, както се изхвърляха соц лидерите (например Хрушчов). Това създаде илюзията за  социализма че „не работи” и че нещо трябва да се направи. И това което се направи беше допускане на частна собственост, например Указ 56 в България. Разбира се, основна роля в цялата история имат пак руснаците и по-точно Горбачов и неговата неуспешна „перестройка”. 

Загубата на вярата в социализма поражда мотивация у самия управленски елит за „приватизация”. В крайна сметка „Те ме лъжат че ми плащат, аз ги лъжа, че работя.” важи в много по-голяма степен за управленския елит отколкото за обикновения работник. Но не е необходимо комунистическия елит непременно да е действувал пряко в своя полза. А и западната частнособственическа филосовия учи точно това, че ползата за частника е полза за обществото. Така че от тази гледна точка дори комунистическия елит да е имал приватизационни апетити, то западната философия (пропаганда) ги прави морално оправдани и дори обществено полезни. Така оная част от комунистите, която поема курс към пазарна икономика, се оказва удобно излъгана. 

Напъните за политически промени едновременно с икономическите довежда до хаоса през годините 1986-1990, който води до допълнителен икономически спад, действащ в полза на ония, които искат и очакват приватизация и пазарна икономика. От перестройката губещи се оказват почти всички. СССР се разпада и днес всичките му части са страни сходни със страните от Третия свят. Разбира се, тази глупост последваха и другите социалистически страни с изключение на Куба и Северна Корея.

Ония участвали в „перестройката” в повечето бивши социалистически страни едва ли могат да се похвалят с постигане на желания ефект. Единствено централноевропейските страни.

Фактически „демократизацията” се оказа сваляне на защитата на народите на социалистическите страни спрямо експлоататорските практики на Запада практикувани в страните от Третия свят. Без тази защита социалистическите страни се оказаха точно там – в Третия свят.

Така, ако трябва да се резюмират причините за разпадането на социализма то те са:

1.   Пренебрегване на Третия свят като част от капиталистическата система

2.   Нереални очаквания. Социализма си беше истинско икономическо чудо, което западните пазарни икономисти дори не се опитват да обяснят. Но все пак, повече отколкото може не може.

3.   Западна пропаганда. Макар и тук да не пиша за нея тя е доста силен фактор. Западната пропаганда използва доста нечестно приказки за висши идеали и парадиране с фалшиви ценности за да дискредитира комунистическото ръководство в очите на гражданите. Пренебрегването на страните от третия свят е до голяма степен натрапено от западната пропаганда. Същото се отнася за консумаризма. Ефекта на пропагандата върху самите социалистически лидери не е за пренебрегване.

    Имайки в предвид недостатъците на капитализма не можем да вярваме, че той ще просъществува вечно. Западните икономисти правят същата грешка като източните народи. 

Икономиката, дори макроикономиката, отказва да разглежда света като затворена система дори в условията, когато глобализацията е основна мода. Приложени към затворена система, капиталистическите отношения пораждат нарастваща бедност поради самата си същност. Двата фактора които водят до това свойство са емитирането на парите и формирането на печалба. Те създават огромна финансова пирамида с масова задлъжнялост. Зад парите се крие дълг (3,4,5) Изпаднал в криза, капитализма търси нови пазари, върху които да разпространи системата на масова задлъжнялост. Планетата обаче не е безкрайна.

  Може да се каже, че социализма три пъти спаси капитализма. 

В началото на 20-ти век с появата си принуди капитализма да „пази човешко лице” поради опасността от пролетаризация. 

Втория път СССР спаси света от Хитлер. 

Третия път с разпада си социализма предостави на капитализма „нови пазари” в момент когато глобализацията бе обхванала почти целия свят. Капитализма вече не е принуден да „спазва човешко лице”. За 20 години той изконсумира териториите на социалистическите страни и попадна в „най-голямата” криза в своето съществуване. Този път „нови пазари” обаче няма. 

Остава да видим кой ще плати дълговете. 

  Автор:  kihano

(1) Наоми Клайн, "Без Лого", изд. "Елементи", (2005)

(2) Това е последица от Марксизма. 

(3) Мировая и рыночная экономика: статьи и книги

(4) Peter Joseph, "Zeitgeist: Addendum", "Духът на времето" 2, (2008)

(6) Danny Schechter,  "In Debt We Trust, America Before The Bubble Bursts", Globalvision Inc. (2006)