Капиталистическата икономика като цяло не е организация. В нея има отделни организации, но те нямат обща цел и дори работят една срещу друга. Капиталистическата икономика е хаос и по тази причина стои на най-ниското организационно стъпало.
Първото доказателство за това е, че капиталистическата икономика не е съзнателно творение на човека, а възниква без дизайн в процеса на надлъгване (буквално), между производители, търговци и потребители. И именно от това си наследство страда.
Можете ли да си отговорите защо икономическия растеж е толкова важен за капиталистическата икономика?
За да се покриват дълговете. Както съм писал тук паричната система при капитализма е игра на финансова пирамида. Нови дългове се правят, за да се покриват стари. Изплащането на дълговете е невъзможно, тъй като самата монетарна система не го позволява. Хората се заблуждават в илюзията, че ако има икономически растеж, то новите печалби ще покрият старите дългове. Експанзията на дълговете обаче е многократно по-бърза и до голяма степен независима от всякаква реална икономика. Покриването на дълговете е невъзможно по простата причина, че системата е създадена без разум. По-точно създадена в условия на пазарлък и надлъгване и правилата предпочитани от най-алчните и безскрупулните просто са се наложили.
Така в капиталистическата пазарна икономика е заложена измамна цел - облагодетелстване на силните на деня, а не обществено развитие.
Втората причина е, че макар и за всяка икономическа единица стопанската дейност да има смисъл, то действието на цялата система като цяло е лишено от всякаква логика.
Печалбата е една от най-големите глупости, по които човечеството се е увличало. Тя изсмуква пари от реалната икономика и така я спъва. От друга страна натрупаните като печалба излишни пари създават перманентна заплаха от инфлация. Затова капиталистическата икономика е нестабилна и често изпада в кризи. В крайна сметка държавите (включително и най-вече западните) се оказват затънали в дългове .
Но западните страни не фалират, тъй като ще се спука основния финансов балон. А именно, че парите от големите печалби всъщност ги няма. Това е най-големия цирк. Зад големите суми на богаташите в банките не стои нищо. Зад тях има главно неизплатими дългове, но не и стоки, които богатите (пък и не толкова богатите) да получат при поискване (От всички наведнъж. Когато всеки ползва по малко за лични нужди тогава стоки има даже в излишък. Още повече, че повечето хора в долния край на пирамидата нямат средства да ги купят.).
На самите богати толкова стоки въобще не са им необходими. Щото просто няма начин да ги употребят. Трупането на пари е просто лудост. Все едно, никой не иска балона да се спука тъй като това означава хиперинфлация и ако при нея богатите ще загубят нещо което никога не са имали то икономиката, производството и физическото оцеляване на големи части от населението попада под въпрос (не че богатите ги е грижа, хората от средната класа ги е страх). Затова всички предпочитат да се заблуждават. И системата ще „работи” докато всички се заблуждават. Докато всички играят играта (а от 20 години насам и ние се включихме) победител (до голяма степен предопределен) винаги ще има и системата ще се поддържа. Още повече, че няма накъде да рухне, щото е най-ниска степен на организация. Като рухна през 30те на миналия век какво стана? Нищо! Сега пак е рухнала. Какво ще стане? Пак нищо. Най-много САЩ да обеднеят. Напълно в съзвучие с капиталистическата глобализация.
Като резултат от несъзнателно и неразумно узаконяване на изначално порочни и мошенически стопански взаимоотношения капиталистическата икономика няма за цел задоволяване на нуждите на населението дори от храна и естествено не изпълнява такава задача. Затова след повече от 200 години капитализъм проблема с глада и бедността на планетата не е решен и няма изгледи да бъде. Нека подчертая още веднъж, че разглеждам планетата като една капиталистическа система. Така резултата от капиталистическите отношения са 85% бедни хора в третия свят (вече и в соц страните) и 10-15% богати съсредоточени в Западните страни, т.е. системата върши онова за което е създадена, да мами едни в полза на други в процеса на обмен на стоки с помощта на пари. Резултата е повече от естествен - много бедни и малко богати. При измама обаче несъмнено има манипулация на информация. Тя също е на лице. Учудващо е, че след толкова много години употреба на парите хората все още не знаят откъде идват те и кой и как ги създава и управлява. Това не се и учи в училище, макар парите да са наше ежедневие. Дори икономическата ненаука е нещо хлъзгаво в отговорите си и определено натоварено с идеология. Все едно, когато знаем, разбираме, че сме заложници на тази икономическа система и без сътресения едва ли можем да я променим. Претенциите на капиталистическата система за хуманност, справедливост и демократичност не издържат на елементарна проверка.
Техническият прогрес на капитализма е просто неконтролируем страничен ефект. От една страна той действително предлага нови възможности и създава много материални блага и улеснения. От друга страна обаче, целта е печалба, а не задоволяване на потребностите на населението. Затова от продуктите на прогреса се ползва споменатата вече малка част от населението. Освен това, макар и отделните предприятия да се стремят към ефективност, като цяло системата разхищава природните ресурси, тъй като се произвежда и потребява повече отколкото е необходимо.
Един основен играч тук е рекламата. Фактът, че тя се употребява за увеличаване на търсенето означава, че се продават и употребяват ненужни стоки. Ако човек без влиянието на рекламата не купува дадена стока то очевидно няма нужда от нея.
Фактически, потребителското общество и преминаването му към консуматорско е дело почти изцяло на рекламата и свързаните с нея медии.
Друг проблем е посоката на техническия прогрес. Все още не съм срещнал човек, нито от изток нито от запад, който да одобрява навлизането на индустриалната химия в хранителовкусовата промишленост. Дори в страна като Германия, в масовите магазини трудно можете да намерите колбаси които да не съдържат някаква химия. Всеизвестна е съпротивата на обществото срещу генномодифицираните храни, но както изглежда, компаниите ще ги наложат. Едно наблюдение, което все още шокира източните хора попаднали в Западна Европа например е това колко безвкусни са плодовете и зеленчуците - резултат от индустриалното и също химизирано селско стопанство. Разбира се, появиха се биопродуктите, които претендират да не съдържат химия, но цената им е такава, че повечето хора се задоволяват с химическите продукти. Но за капиталистическата икономика леко вредни храни не биха били нещо лошо. Ако храните създават здравословни проблеми след десетилетия употреба то още по-добре. Получава се търсене на фармацевтични продукти, т.е. появява се предпоставка за икономически растеж и естествено за хабене на още ресурси.
Известен резултат на техническия прогрес е нарастването на производителността на труда. Отново, тази производителност не се използва за произвеждане на повече стоки с които да се задоволят нуждите на ония 85% от населението. Нещо повече, нарастването на производителността на труда води до освобождаване на работници. Ако допреди 20 години Западните страни успяваха да ангажират освободените работници в услугите и държавните структури то днес тази тенденция отслабва. Още повече, че поради глобализацията предприятията се местят извън развитите страни. В страните от третия свят скрупули от уволняването на работници обикновено няма. Друга неупотребена възможност която дава увеличената производителност е съкращаването на работното време. Факт е, че в днешно време ония които имат работа са принудени да й посвещават основна част от ежедневието си. Така не остава време за почти нищо друго, включително за такива важни неща като семейството и децата, а какво остава за културни или научни и образователни интереси. Как това се отразява на възпитанието на децата е отделна тема. Тази заетост най-често обрича човек на недолюбвана, еднообразна и скучна дейност и го лишава от възможности за развитие извън начертаните рамки на служебната кариера.
Опит за въвеждане на ред в собствения дом
Плановата социалистическа икономика такава каквато имаше СССР и по-голямата част от соц. страните е съчинена с мисъл и то достатъчно гениална за да проработи няколко десетилетия от първи опит.
Не че няма издънки. Голодомора е такава трагична издънка. Но все пак плановата икономика на СССР е пръв опит човек сам да се оправя в собствената си икономическа дейност и съзнателно да определя и постига социални и стопански цели в държавен или дори в глобален мащаб.
В сравнение със соца, капиталистите са като ято слепи гъски, които се кълват една друга. Затова никак не е чудно, че соца постигна толкова добри икономически резултати за сравнително кратък период. Липсата на периодични кризи в соц икономиката е именно поради липсата на печалба и излишни пари, както и на държавно определяните цени.
Като организация плановата соц икономиката е на по-високо ниво и съответно изисква и по-голяма ангажираност от всички участници. В нея развитието и прогреса са резултат от съзнателно поставени цели, а не страничен продукт на необходимостта да се връщат непрекъснато растящи дългове.
Не може да се отрече, че СССР пребори бедността (ония които сравняват със запада следва да първо да помислят какво е бедност) на своята територия и на територията на страните от СИВ. При това се постигна едновременно материален и социален прогрес. И обратно разпада на соца върна бедността и доведе до упадък в образованието, културата и практически във всяка дейност освен престъпността, която нарастна неимоверно.
Какво се развали е друг въпрос. Наличието на социализъм и на съзнателно и целенасочено управление на икономиката не е гаранция, че няма да се вземат неправилни решения. Но и не считам, че СССР е страдал от голям обем неправилни икономически решения. За най-тежка грешка често се споменава употребата на голяма част от БВП за въоръжаване вместо за производство на стоки за потребление. За това обаче определено има разумни причини.
В крайна сметка целта на Студената война бе именно унищожаване на СССР. Освен това СССР тръгна от една феодална страна като по-слаба икономика, понесе най-големите поражения във Втората световна война, възстанови се без чужда помощ и се развиваше без експлоатиране на Третия свят. При тези условия е истинско чудо, че удържа 70 години!
Всяка организация изисква членовете й да работят за нея. При соца в един момент това престана да е така. Фактически, хората и до сега не успяват да разберат какво са имали в лицето на соц системата. Това е и предпоставка да я загубят. С перестойката Горбачов даде сигнали, че ще се допуснат капиталистически форми на стопански взаимоотношения. Нещо за което имат принос и западната пропаганда и невежеството и закостеняването на комунистическата идеология.
Оттогава, някои хора решиха, че вместо да работят по-лесно би било да играят хазартната игра на капитализма. Резултата е предизвестен - повечето загубиха. Но това, че ние (и руснаците, ние голям избор нямахме) се отказахме от соца ни най-малко не намалява предимствата му и с оглед назряващите в световен мащаб социални революции в бъдеще соца и плановата икономика пак ще станат актуални тъй като пътя към прогрес е само един от хаоса към организацията.
А това че капитализма и печалбата са аморални е отделен въпрос, който отново ще стане актуален пак по същата причина - посоката на социалния, етичния и духовния прогрес не съвпада с тази на капитализма.
Съветският социализъм е първата съзнателно създадена работеща икономическа система. Това я прави абсолютен уникат и я поставя начело на социалния и обществен прогрес. Първия опит може да не е успешен, макар че според мен опита на СССР бе повече от много добър, но и първите опити за летене не са били успешни и въпреки това днес полетите са ежедневие. СССР изпревари времето си и то с много! Човечеството (ако оцелее) тепърва ще осъзнава какво е имало на разположение в системата на СССР и от какво се е отказало. Така че аз не виждам причина ние или руснаците да се срамуваме от социалистическото минало, по скоро обратното.
Ако някой иска да направи обществен принос по-добре е да разчепка политическата и икономическата система на СССР и соц. блока, но не от гледна точка на западната икономическа и политическа ненаука и не с цел оплюване, а с цел търсене на рационалното зърно. А такова има, тъй като всеки ще се съгласи, че не всяка обществено политическа и стопанска глупост ще оцелее 70 години при изключително враждебна обстановка, с ужасяваща война по средата и при това ще достигне състояние на втора военна сила. Смелостта и гениалността на руснаците трябва да им се признае.
Според мен именно този факт (наред с чистата злоба и агресивност) е измежду основните причини за яростната съпротива на Запада срещу социализма и именно затова клеветите и демонизирането на соца продължават вече 20 години след изчезването му. Но все едно, битката за преодоляване на капитализма беше основна в изминалото столетие и ще бъде основна и в идното макар и перспективите да са сравнително мрачни. Как ще се води е друг въпрос. Надявам се някой да оцелее.
Няма коментари:
Публикуване на коментар