Известният инвеститор Стан Друкенмилър споделя как, според него, инвеститорите трябва да инвестират, за да са успешни.
„Първото нещо, което чух, когато се захванах с този бизнес, не от моя ментор, бе – биковете печелят пари, мечките печелят пари, а прасетата ги заколват. Тук съм, за да ви кажа, че аз бях прасе. Дълбоко съм уверен, че единственият начин да се реализира възвръщаемост в нашия бизнес в дългосрочен аспект, е да си прасе. Смятам, че диверсификацията и всички други неща, които ни учат в бизнес училищата, в днешно време е вероятно най-неправилната възможна концепция. Ако погледнете към всички велики инвеститори, чиито инвестиционни стратегии се различават, като Уорън Бефет, Карл Икаан и др, ще видите, че те са били много концентрирани в своите залози. Те виждат инвестиционна възможност и залагат всичко на нея. Това е и моята рецепта за успех – виждате изключителна инвестиционна възможнот, която се появява относително рядко, и залагате на нея. Основната грешка, според мен на 98% от инвеститорите и портфолио-мениджърите, е, че имат усещането, че трябва да се захващат с много неща едновременно. Ако видите изключителна възможност, възползвайте се от нея, сложете всички яйца в кошницата и бъдете много внимателни“, съветва Друкенмилър.
Тези, които не са запознати с историята на този голям инвеститор, трябва да знаят, че той е регистрирал средна доходност от 30% годишно в неговия хеджфонд за период от 30 години и не е имал нито една година на отрицателна доходност. Това го прави един от най-добрите инвеститори в историята, макар и не от най-известните за широките маси.
„Споделям това свое мнение, защото смятам, че това е ключово за това да ви помогна да запълните разликата между това да сте среден инвеститор и да сте феноменален инвеститор. Това е и моята цел“, коментира още Друкенмилър. Разбира се, има една уловка. Да си „прасе“ не е лесно. За много хора това е невъзможно. Когато Сорос, например, прави известния си залог срещу британската лира, той слага 200% от средствата на фонда в тази сделка. На практика, Сорос е сложил всичко, като в същото време е ползвал и заемен капитал. Това означава да си „прасе“. Колко са хората, които биха могли да направят подобна сделка и да спят нощем, пита още великият инвеститор.
Този начин на търговия също така противоречи в голяма степен на всичко което са ни учили. Първото нещо на което ни учат е диверсификация. Това което не ви учат обаче, е че най-великите инвеститори не диверсифицират. Една от причините защо феноменалните инвеститори пренебрегват диверсификацията е поради умениието им да се различават. Те са способни да направят проучвания и да достигнат до изводи по такъв начин и в такава степен, че да са напълно уверени в идеята, която преследват. В такъв случай защо да слагат пари в нещо друго, различно от добрата им идея? Повечето инвеститори не могат да достигнат до подобно ниво на увереност, защото нямат достатъчно опит и умения. Затова първото, което трябва да направят инвеститорите по пътя към това да се превърнат във феномени, е да повишат своите знания и умения. Втората стъпка е да придобият увереност в своите знания и умения, когато видят добра възможност. И под висока увереност Друкенмилър посочва цитат от Джим Роджърс: „Едно от най-добрите правила, което всеки може да следва, е да не прави нищо, абсолютно нищо, освен ако няма какво да прави...“.
Запълването на разликата между това да си среден инвеститор и феноменален инвеститор е продължителен процес. Средният инвеститор би следвало да е диверсифициран, за да се предпази от големи загуби, свързани с липсата на достатъчно опит и умения. Феноменалният инвеститор стои на кеш, докато не види възможност, за която си струва да заложи дори имота си, заключава Друкенмилър.
Няма коментари:
Публикуване на коментар