Дали в следващите години цените на земеделската продукция ще се понижат?

Прогноза на Thünen Institute of Farm Economics.

1.Темпът при ръста на търсенето в света се понижава.

Глобалното търсене на селскостопанска продукция нараства, но темповете на този растеж се понижават. За периода 1970 – 2007г средният ръст е бил 2,2%. ФАО прогнозира, че през периода до 2030 година средният ръст на търсенето ще бъде 1,4%, а за периода 2030 – 2050 година – 0,8%. Аргументите за промяна на настоящата картина са следните:

-Намалява ръста на населението.

-Потреблението на храни на много хора достига това ниво, при което ръста на доходите влияе минимално върху разходите, т.е. те нарастват минимално.

-Расте делът на възрастните хора, които употребяват по-малко храна от младото население.

Дори тези допускания да не са еднозначно верни, със сигурност темповете на растеж на потреблението няма да са както досегашните.

2.Зависимостта между цените на земеделската продукция и енергоносителите не е повод за оптимизъм.

В случай, че търсенето на храни не нараства бързо, може ли да се очаква по-голям ръст при потреблението на биогорива? Много анализатори допускат подобно развитие. Ако се вгледаме в политиките на САЩ и ЕС (които досега бяха основни генератори на ръст), ще видим, че този фактор скоро може да изчезне. Политическата опозиция по въпросите на продоволствената безопасност и съмнителните перспективи пред биогоривата като щадящи околната среда прави каузата много уязвима. При цена на лекия петрол около 60 USD/барел, описаната по-горе политика едва ли ще събере достатъчен обем субсидии. 

След като се има предвид цената на петрола, едва ли пазарни сили ще предизвикат ръст при потреблението на биогориво. Може да се надяваме, че чрез биогоривата политиците в ЕС и САЩ решават донякъде проблемите с доходите на фермерите и обезлюдяването на селските райони.

Груби разчети дават информация, че при цена на царевицата 150 USD/тон, икономически целесъобразно ще бъде производството на биоетанол само при цена на петрола над 90 USD/барел. 

3.Резервите при добивите от земеделски култури са по-големи от приетото до момента.

Не задействаните резерви в добивите са основен източник на растящото пазарно предлагане на продукция. Оценката се основава на факта, че пшеничната реколта в света може да нарасне с 40% ако фермерите имат достъп до необходимите материали и технологии. За други култури като царевица и ориз разликите са още по-големи.

Популярна е хипотезата, че съществува недостиг на обработваема земя, но тя не е вярна. Според оценки, около 700 милиона хектара земеделска земя не се използва за производство. Това е приблизително 50% от сега обработваната земя. Без изсичане на нито едно дърво, Бразилия и Аржентина в кратки срокове може да увеличат обработваемата земя със 70 млн. хектара. 

4.Предварителен извод – Само ръст при цените на храните може да повиши цените на селскостопанската продукция.

На този фон се съхранява вероятността да се увеличава предлагането на селскостопанска продукция както и до сега, т.е. с изпреварващ търсенето ръст. Това се е случвало за целия период откакто се водят статистики за цените. В дългосрочна перспектива, предлагането ще зависи от разходите за производство и транспорт. Трябва да се уточни, че повишаването на тези разходи не винаги ще води до повишаване на цените на продукцията. Като буфер в този процес стои заплащането на рента за ползваната земя. 

5.Заплащаната рента като буфер при повишаваща се издръжка на производството.

Фермерите заплащат наем за използваната земя, от която реализират печалба – това е разликата между приходите и разходите в процеса. При намалена разлика между двата компонента ще намалява и рентата.

Получените данни потвърждават, че разходите за получаване на тон зърно в света са 60 – 100 USD/тон пшеница. При влошаване на икономическата ситуация в света, собствениците на земя, а не потребителите ще поемат товара и ще получават по-малко наем за земята. Такова развитие на ситуацията се наблюдава сега в САЩ.

6.Ръст на транспортните разходи в следствие обработване на отдалечени площи. 

За международните пазари, разходите за транспорт са важен фактор. Като пример – за транспортирането на 1 тон соя с автомобилен транспорт от щата Мато Гросо в Бразилия до пристанище са необходими над 100 USD/тон. За превоз на същото разстояние в САЩ са необходими 40 USD/тон, защото се използва речен транспорт. 

При развитие на глобалното предлагане на земеделска продукция е необходимо да се използват все по-отдалечени райони за производство с по-голяма транспортна издръжка. За превоз на 1 тон продукция в бразилските условия на разстояние 500 км са необходими допълнителни транспортни разходи от 30 USD.

7.Ръст при цените на енергоносителите.

Потребностите от дизелово гориво и азотни торове прави производството на пшеница сравнително енергоемко. Освен това са необходими фосфорни и калиеви торове, които също поскъпват. Стойността на енергоносителите и торове е около 35% от издръжката на производството (без рента). Цената на фосфорните торове от 2000г до сега е нараснала с 300%. Цената на горивата се повишаваше до 2012г, но сега се понижи. На много места в света обаче понижението не е голямо поради акцизи и др. данъци налагани върху тях. Това води до поскъпване производството на пшеница с 35%.

В случай, че цената на нефта остане на настоящето ниво от 60 USD/барел, себестойността на производството има възможност да се понижи. 

8.Площите с ниски добиви са по-малко ефективни при разчет на единица продукция, което оскъпява производството.

Фермерите в Австралия, Канада и северните райони на САЩ (където добивът от пшеница е 150 – 300 кг/декар) работят с по-голяма издръжка на производството от тези в Германия, Франция и Великобритания. За пшеницата разликата е 25 USD/тон. Тази разлика се компенсира донякъде от по-ниските разходи за заплати, техника и горива.

Необходимо е да се отбележи, че разработените през последните десетилетия нови полета в Аржентина и Бразилия са високо плодородни. За разлика от тях, въвеждането на нови площи в Сибир става трудно поради високите транспортни разходи. По тази причина нискодобивните нови полета няма да променят съществено световния баланс на земеделските култури и ценообразуването.

9.Интензификацията може да доведе до по-високи цени.

Една от теоретичните причини за ръст на цените в селското стопанство е интензификацията на производството. Като пример се посочва внасянето на по-големи количества азотен тор. С всяка нова добавка на тор, производството нараства все по-малко поради изчерпване потенциала на почвата. В следствие на това нараства издръжката на производството и то става все по-скъпо.

Тази теза не се потвърждава от практиката. Не е намерена връзка между интензификацията и производствената издръжка. За различни райони на света – Великобритания, Бразилия, Австралия, ефективността зависи от различни фактори – оборудване, разходи за труд, разходи за материали и те са различни. Получават се различни производствени функции, а не различни точки при графиката на една функция.

Дори и да се намери връзка между издръжката на производството и някой конкретен фактор, то това ще е краткосрочен ефект. В дългосрочна перспектива нито един от факторите за производство не може да има решаващо значение. Като извод – интензификацията на производството не е задължително свързана с ръст при цените на продукцията.

10.Извод: В обозримо бъдеще, цените на селскостопанските продукти няма да поевтинеят под нивата от преди 2007 – 2008 години. Себестойността в много региони се повиши съществено. Задържане в дългосрочен план цена на пшеницата от 270 USD/тон обаче е нереалистично. 

Разширяване производството във все по-отдалечени райони повишава издръжката, като за пшеницата тя достига 65 USD/тон. Ако цените на горивата и някои материали останат ниски, разходите при пшеницата може да се понижат до 50 – 55 USD/тон. 

Възниква въпрос – защо е необходимо да се въвличат в производство нови площи? Разработването на нови полета в Аржентина и Бразилия до преди ръста на цените – 2007 година се извършваше без видим ценови стимул. Цената на новите полета е много ниска и привлекателна за инвеститорите. 

Отчитайки голямата роля на рентата в световната икономика, може да се потвърди, че над 50% от очаквания ръст на себестойността ще се поеме от фермерите под формата на намалени наеми.