Контрола върху редките земни елементи или защо всичко се прави в Китай?

Още преди две десетилетия, бившия лидер на Китай Дън Сяопин признава важността на редките земни елементи. "Близкият изток има нефт, но в Китай има редки метали" - казва той през 1992 година. Неговата прозорливост е впечатляваща.

В момента, редките метали присъстват в повечето от най-високотехнологичните продукти, предимно батерии с дълъг живот и магнити. Те са от решаващо значение в областта на отбранителните технологии, в производството на лазери, радари и електромагнитни оръжия, както и в така наречените "зелени технологии". Затова не е изненадващо, че почти пълния проидводствен монопол на Китай, който контролира и 95% от световния пазар на редки земни елементи  буди сериозни безпокойства в останалите геополитически играчи. 

Наименованието - редки земни елементи (метали) - не отразява същността. Всички тези метали се срещат много по-често в природата, отколкото благородните метали. Обаче, са разпръснати като местонахождение на залежите, което прави добива им икономически неизгоден (скъп). Общо редките земни елементи са 17 - 15 лантаниди, скандий и итрий. Лантанидите са 15 елементи (метали със сребристо-бял цвят), на които са били поставени атомните номера от 57 до 71 в периодичната таблица на химичните елементи. Сходството на техните химически свойства, поради близостта на позицията им в периодичната таблица, прави процеса на отделяне на един метал от друг много трудно. Тяхното производство изисква огромен финансов разход и високи технологии.

През 2011 г. Geological Survey на САЩ (US Geological Survey - USGS) ревизира оценката си за световните резерви на редки земни елементи, което се дължи на факта, че агенцията е съкратила списъка на тези минерали, които са икономически изгодни да се добиват. Резултатът показал следното: резервите на Китай са се увеличили с 36 милиона тона до 55 милиона тона - точно половината от световните резерви. САЩ оценява останалите резерви на 15 млн. тона, ОНД (Русия и бившите съветски републики), за които се съобщава, че имат резерви от 19 млн. тона, а преизчислените резерви на Австралия са намалели от 5,4 до 1,6 милиона тона.

Въпреки това, находищата на редки земни елементи, които не са разработени, означават малко. Всичко, което има значение е техния добив. И именно Китай е безспорен лидер, обезпечаващ 95% от общото световно производство.

Търсенето на редки метали в света нараства ежегодно с 10%. По същия начин, търсенето расте и в самия Китай. Потреблението на тези ресурси в страната от 2000 г. насам се е увеличило четири пъти. Увеличението на вътрешното търсене се представя като причина за рязкото ограничения на квотите за износ, намалени през 2010 г. с 37% и 35% през първата половина на 2011.

Практически пълният монопол на Китай в производството и последвалото намаление на износа е довело до качване на цената за килограм на редкоземните метали с 10 пъти, в сравнение с цените през 2010 г. Ценообразуване на Китай е просто хищническо, което предизвика загриженост и доведе до затварянето или най-малко загуба на мини и компании в добивната и преработващата промишленост на редки метали.

Ограниченията за износ на метали също така принуди производителите да преместят производството си в Китай, за да се осигурят необходимите ресурси, като по този начин се уврежда развитието на високотехнологичните производства в други страни като Япония, Южна Корея и Европейския съюз. Чрез предприемане на тези стъпки, Китай, както се оказа, практически мигновено създаде свои високотехнологичните индустрии.

Използването на редки метали е изключително разнообразно. Редки елементи се използват като катализатори на химични реакции (22%), катализатори за петролни рафинерии (21%), каталитични конвертори за автомобили (14%) и около 40% - в производството сплави за батерии, керамика и магнити (това са секторите, в които растежът е 4% до 10% годишно).

Обема, в който редките метали се използват в областта на технологиите и в областта на отбраната е такава, че без тях, за производство на модерни оръжия - изтребители, безпилотни летателни апарати, както и повечето от техниката за компютърно управление - би било невъзможно. 

Ето защо, монопола на една държава върху производството на този ценен ресурс предизвиква сериозно безпокойство във всички страни. 

Не е изненадващо, че глобалните играчи се опитват да използват всякакви политики, за да си гарантират достъпа до тези ценни ресурси, включително като полагат усилия да разработват нови рудници за редки метали, чрез които да отслабят зависимостта си от ресурсите на Китай. 

Именно монопола в производството и контрола над износа на редките метали превръщат Китай в икономическа и политическа сила от която е зависим целия свят. 

Петролът се използва като инструмент на външната политика за влияние в различни части на света по същия начин,  както Китай ще се опита да използва редките метали за собствените си интереси.

Китай хитро и умело използва икономическото си предимство в контрола върху редките земни елементи като по този начин държи целия свят за гърлото. Настъпило е време  останалите страни по света и останалите хай-тек индустрии, да се опитат да се освободят от този контрол.

Процесът може да отнеме много години. В действителност, въпреки факта, че за много приложения на редки метали могат да се намерят заместители, в по-голямата си част те са по-малко ефективни и дори нежелателни.

В състезанието днес за все по-производителни високотехнологични устройства и огромните публични разходи за високотехнологични оръжия, редките метали имат шанс да се превърнат в "петролът на утрешния ден."

Ето защо, за ръководствата на много страни е изключително важно да се създадат резерви на редки метали за националните високотехнологични производства и предотвратяване на бъдещи конфликти във връзка с тези ресурси.