Живееш в 21 век. Мислиш си, че живееш в съвременно общество, в един модерен свят с уредена (или не дотам) социална политика; че имаш социални придобивки; плащаш си осигуровки с надеждата, че някога ще имаш пенсия, заслужена почивка и охолен живот.
Ти мислиш, че живееш в една съвременна и работеща система, наречена Капитализъм…
ТИ грешиш. ТИ живееш в робство. ТИ СИ ЕДИН РОБ.
Ти работиш всеки ден. На една, две или три работи. Може да си обикновен работник, високоплатен специалист или даже собственик на някакъв бизнес. Ти работиш извънредно, лишаваш от вниманието си своето семейство, крадеш твоето време от своите деца; и въпреки че си почтен, работлив и отговорен – израстваш в кариерата.
Но и тогава едва свързваш двата края.
ТИ си един съвременен роб и сега ще ти кажа защо е така.
Съвременните роби се принудени да работят безспирно да края на живота си и умират бедни. Това се реализира с помоща на някои скрити механизми. Ето някои основни:
1. Псевдо-необходими стоки
Първият механизм за скрито принуждаване на съвременните роби към постоянна работа е създаването на изкуствена нужда за псевдо-необходимите стоки. Това става с елементарни средства като рекламата, пиара и разполагането на определени стоки в точните места по щандовете в магазина. Съвременният роб е въвлечен в безкрайна надпревара с останалите роби за „хитове на сезона / годината / технологията”. Той постоянно иска да има, да има, да има, и затова е принуден постояно да работи, да работи, да работи…
2. Кредитна система
Вторият скрит механизм от икономическото принуждаване към безкрайната работа на съвременните роби е системата на потребителско/стоково кредитиране. С помощта на тази система, съвременият роб все повече се затяга в примката на съвременното робство. С всеки изминал ден съвременният роб дължи все повече и повече, защото за да покрие стария дълг, той взима поредния кредит, без да покрие изцяло стария. По този начин потъва все повече и повече в дълговата яма.
3. Заплащане
Съвременният роб е принуден да работи безспирно до края на живота си, защото парите, коите той изработва за 1 месец работа, му стигат за това да плати наем/вноска по ипотека за 1 месец, да се храни 1 месец и да покрива текущи разходи за 1 месец. И понеже пари на съвременния роб му стигат винаги само за 1 месец – той е принуден да работи цял живот. До смърт. И не успява да спести нищо.
Пенсионната система също е фикция, защото и тогава пенсионирания роб дава цялата си пенсия за да живее, да яде и може би за лекарства. В условията на постсоциализма ние сме свидетели, че пенсията и на половина не покрива належащите нужди на съвременните пенсионирани роби. По този начин през целия си живот съвременния роб няма никакви свободни пари.
4. Образование
Четвъртия и основния механизъм е съвременната образователна система. През целия период на твоето образование НИКОЙ, ама абсолютно никой не те учил на най-главното в съвременния свят – що е то ПАРИте. Какво представляват те, как работят те и как ТИ трябва да работиш с тях. Учили са те на много неща, най-вече да учиш добре, да получаваш добри оценки, да си намериш сигурна и по възможност добре платена работа. И разбира се на това, че сметките трябва да се плащат навреме. Но как да боравиш с пари по начин, че да ги имаш достатъчно, и какво да правиш с тях – на това никой не те учил. Точно по тази причина ти работиш безкрай, харчиш без умора и правиш все нови и нови дългове.
ДЪЛГ, който постоянно виси над главата на съвременния роб, много добре го стимулира към работа дори и за минимално заплащане.
Човек, който не иска да повишава своята квалификация,
да научава нови неща, който купува ненужни боклуци само защото го е принудила към това „лошата” телевизия, който купува вещи на кредит само защото няма достатъчно интелект, скромност и честта да има само тези неща, коите може да си позволи – сам прави себе си СЪВРЕМЕННИЯ РОБ.
Автор: Золтан Литковский
Няма коментари:
Публикуване на коментар