"Скромните" господари на света

ЗАЩО УМИРА ХРИСТИЯНСКАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ? 

Кой е имал интерес да я разруши? 

 Ето отгворът на тези интересни вапроси:

В Европа ХVІІІ-ти век бил времето на т. нар. "Просвещение".Основата на този процес е "хубавата Франция".Там по това време се били събрали най-добрите умове на човечеството - и дори някои монарси смятали за чест да общуват с тях.

Разбира се, не всички учени и мислители на този 18-ти век били привърженици на въпросното "Просвещение". Обаче те вече нямали думата в европейската култура по онова време. Тази култура я правели "просветителите". А онези, които се осмелявали да им възразят, изглеждали като някакви вехти останки от миналото - независимо от това, какво говорели.

Най-видните представители на "Просвещението" създали прословутата "Енциклопедия" - която за мнозина се превърнала в своеобразна нова "библия". Защото по онова време новата епоха се нуждаела от нови идеи - за да я оправдават и почти незабележимо, но и НЕУМОЛИМО, да унищожават предишните християнски идеи.

Мнозина днешни учени се стараят да премълчават обстоятелството, че издаването на 35-томната "Енциклопедия" и преводите й от френски на различни други езици са били просто непосилни за бедните тогавашни философи. Още повече, че след първите 30 хиляди екземпляра се издавали все нови и нови тиражи. А по онова време книгите били много по-скъпи, отколкото днес. И читателите били много, много по-малко. А сред тях онези пък, които се интересували от философия, били, както и в нашето време, съвсем малцина в сравнение с любителите на романи и друга развлекателна литература.

И тук вече неволно се натрапва мисълта, че издателите на "Енциклопедията" чисто и просто са имали могъща финансова подкрепа. От кого ли? От онези, които, поради скромността си, са останали зад кулисите на световната история.

Ако това са били едри търговци и банкери, тоест, с днешни думи - олигарси (интересно, какви ли други биха могли да са?), то такава една реклама на имената и фирмите им не само, че не би попречила, но и би придала благороден вид на техните занимания. Хората щяха да си мислят за тях: "Ах, колко са благородни! Не печелят пари само за себе си - а се грижат и за просвещението на всички останали".

Но...  тук имало друга особеност, много по-важна от евтината реклама. И тя е следната: ами ако търговците и банкерите просто се страхували да не компрометират това начинание, което било от огромно значение за тях? Нали просто имали такава репутация: че са хора, които гледат само изгодата си, и никога не хвърлят пари  на вятъра. Читателите можели да си помислят: "Щом са финансирали "Енциклопедията", значи са имали някаква сметка". И тогава сянката, от която им било трудно да се спасят, можело да падне и върху тази им скъпоценна рожба. Досетливите читатели биха могли да свържат духа на новите "благородни" идеи с духа на търговията - и да започнат да се досещат за това-онова. "Ето, значи, - щели да си помислят те, - в кой храст бил заекът". Сиреч: ето кой е платил паричките за "новите идеи"!"

Но търговците и банкерите въобще нямали нужда от такова досещане. Те имали нужда само от досещане, което да е насочено срещу Християнството и да възвеличава новите философи заедно с техните нови идеи.

Ясно е, че не обикновени търговци и банкери са финансирали Френската енциклопедия. Обикновените имали нужда само от едно: да спечелят повечко пари, а всичко останало можело и да почака.

Обаче онези, които финансирали Енциклопедията, не искали да чакат. Те се грижели за бъдещето на човечеството.

И понеже били практични хора, разбирали, че за да бъде проповядван материализмът (към който, в крайна сметка, водели и деизмът, и пантеизмът, и агностицизмът на "просветителите"), той трябвало все пак да бъде идеализиран. На стоката й трябвало "рекламен вид". За да се рекламира материята като първопричина за целия свят, било необходимо тя да бъде представена във възможно най-прекрасен вид. Да й бъдат придадени направо вълшебни качества. Защото, ако материята изглежда като най-обикновен пасивен материал, кой ще кълве на нея? Хубава реклама, няма що...

Ето защо творците на учението за "първородство" на материята трябвало да бъдат представени пред читателите в най-добра опаковка. Не като някакви побъркани теоретици, зависими от олигарсите - а напротив: най-свободните в целия свят търсачи на истината и нейни безкористни защитници.

Така "просветителите" създали нова идеология и предложили на читателите си широко разгърната система за живота - система, която вече имала за основа не дотогавашното Християнство, а деизма, пантеизма, агностицизма, та и материализма в неговия брутален, чист вид. За да се замаскират, "просветителите" от време на време признавали историческата ценност на Християнството - но "досетливите" читатели не се оставяли да бъдат заблудени от тази маскировка, а просто се учели сами да маскират своите истински възгледи.

Енциклопедистите създали идейната база за т. нар. "Велика френска революция" и за последвалите я други революции и еволюции.

Обаче в работата на създателите на "Енциклопедията" имало и съществен недостатък: там липсвала обосновка за държавата от нов тип, по-съвъшена от всички в миналото и настоящето. Тоест, "по-съвършена" от гледна точка на световната олигархия. Но пък, може би, точно това премълчаване било нужно на олигарсите? Защо да разгласяват пред цял свят замисления проект?

Какво било лошото и добро в протестантските държави, които се появили след Реформацията и завладели половината Европа? От гледна точка на световната олигархия, хубавото в тях било това, че те (след католическата църква и в много по-голяма степен от нея) намалявали съдържанието на истинското Християнство и така го отслабвали. Но недостатъкът им бил, че го отслабвали недостатъчно. Протестантските държави оставали все още, за съжаление, християнски - без значение, че истинското Християнство в тях вече било твърде малко.

А какво означава "християнска държава"?

Нещо просто: държава, която утвърждава християнската религия като своя идейна основа.

Но това пък на свой ред означава, че християнската държава утвърждава християнските принципи и в образованието, културата и традициите на хората. И, освен това, естествено - в икономиката. Което въобще не можело да се харесва на олигарсите, тези представители на религията на парите. Те имали нужда само от едно: хората да продават и купуват всичко - и да виждат именно в това своята "свобода". Е, тогава вече цялата власт щяла да принадлежи на господарите на паричния свят, и те щели да утвърдят своите ценности навсякъде и във всичко. Както пише Маяковски: щели да имат гевречето, а всички останали - дупката на гевречето.

Именно по тази причина дори протестантските държави, които вече били твърде отдалечени от християнските принципи, не устройвали олигарсите. Те, както и по принцип всички хора, се стремели към нещо все по-добро. Но, естествено, разбирали това "по-добро" както на тях им изнасяло.

Те си мечтаели как след протестантската революция в християнския свят (деликатно наречена "Реформация") ще избухне още една революция, която да им отвори пътя към цялата власт на планетата Земя. Имали нужда от такава държава, която да изглежда най-съвършена от всички възможни - и, заедно с това, да им позволява постепенно и почти незабележимо за хората да увеличават властта си над тях.

Но това била задача не за умове средна категория. И, естествено, не за онези умници, които дращели своята "Енциклопедия".

Това било супертрудна задача - задачата над задачите. Но все пак била решена. Била решена от онези, които презирали евтината слава и предпочитали да остават зад кулисите на световната история.

Опитът да се създаде антихристиянска държава в хода на т. нар. "велика френска революция" (1789-94 гг.) се оказал неупешен. Тази революция само донякъде парализирала влиянието на католическата Църква във Франция - но после това влияние се възстановило почти изцяло. А пък и властта била взета от някакъв нахалник, който се нарекъл "император". Нима за това мечтали представителите на паричната религия?

И все пак възниква въпросът: може би все пак този опит е бил полезен за тях? Защото той отвлякъл вниманието на християните от главното нещо, с което тогава се занимавали строителите на новия паричен свят - а те се занимавали с това "главно нещо" в Северна Америка.

За да се унищожи християнството в християнска държава, трябва или много голяма външна физическа сила (тогава обаче олигарсите все още не разполагали с нея), или продължителна предварителна дейност, за да бъдат разрушени в нея организиращите я начала: религиозни, национални, културни, общинни и семейни. Всички тези начала са взаимосвързани. И трябвало да бъдат разрушавани не толкова отвън, колкото отвътре, от тях  да остане само кухата им обвивка - а по-нататък олигарсите можели да използват тази обвивка в свой интерес, като възпитават по свой вкус бъдещите ръководители на християнските организации и общества.

Нещата трябвало да се представят все едно, че Християнството отслабвало от само себе си. Че то ужким умирало не, защото някой е създал условия, за да осигури това умиране - а просто самият ход на историята и "усъвършенстването" на човечеството показвали, че вече е излишно.

Новата революция трябвало да изглежда, погледната отвън, не революция - а напротив, най-мирно развитие на всичко положително, което се съдържало в Християнството. Тя трябвало да провъзгласи и уж да реализира най-главните негова ценности - свободата и достойнството за всички хора. Новата държава трябвало да бъде създадена от хора, които нямали никаква връзка със световните олигарси. И наистина, според официалната легенда, тя била създадена от най-строгите в нравствено отношение християни, известни в историята под названието "пуритани" ("чисти").

Пуританите разсъждавали така: нека всеки човек сам да търси правилната, според него, религия и свободно да я изповядва - но да не я натрапва никому. И те самите никому не натрапвали собствената си религия.

Е, вярно, че, докато усвоявали новия континент, унищожили практически цялото местно население на Северна Америка (за 200 години - между 15 и 30 милиона индианци, според различни изчисления; б. пр.). И докарали от Африка милиони роби, които използвали в плантациите си. Самите бащи-основатели на САЩ Джордж Вашингтон и Томас Джеферсън били робовладелци и не виждали нищо лошо в това.

Как да се разбира този факт? Или пуританите не са били чак толкова чисти и нравствени, както ги представя американската пропаганда - или пък САЩ са създадени не от тях, а от съвсем други хора, които само използвали пуританите за параван, за да прикрият съвсем друг замисъл, различен или направо противоположен на официалния.

Ако се погледне американската история по-нататък, втората хипотеза се потвърждава от последвалите събития.

Ето само някои факти, които показват, че САЩ носели на съседните народи и държави не "свобода", а пълно отрицание на такава.

През 1823 г. президентът на САЩ Джеймс Мънро обявява доктрина, според която САЩ трябва да господстват в Централна и Южна Америка. Въз основа на нея през 1846 г. провокират война с Мексико и окупират 2/5 от територията му, което е почти 1/3 от съвременната територия на САЩ.

А за испанските колонии - през 1898 г. агенти на САЩ взривяват в пристанището на Хавана американския крайцер "Мейн". Загиват над 200 американски моряци. Въз основа на този инцидент САЩ обявяват война на Испания, завземат испанските колонии в Западното полукълбо и установяват контрол върху Централна и Южна Америка.

През 1853 г. американският комодор (командир на военна ескадра) Пери под заплахата на оръдията си принуждава Япония да отвори пристанищата си за американски кораби и стоки.

През 1899 г. държавният секретар Хей безцеремонно принуждава Китай да пусне на своя територия американски търговци и банкери.

Това са факти, известни на всички, но, естествено, официалната американска пропаганда не акцентира много-много върху тях.

А през втората половина на 19-ти век се наблюдава масово прехвърляне на европейски капитали в САЩ. Официалните историци го обясняват елементарно - с обикновения стремеж на банкерите към печалба. Но, разбира се, зад кулисите винаги има необявени намерения, които може да се установят по резултатите.

А резултатът е, че богатият американски континент с вече утвърдената върху територията му държавна система, която отговаряла на далечните планове на господарите на световния капитал, се превърнал в главна база на световната олигархия. Намеренията на олигарсите били да направят тази държава господстваща над другите не само във финансово отношение - но и в икономическо, технологично, научно и - което е особено важно, във военно. След това, използвайки всички тези нови възможности, да натрапят на цялото човечеството американския начин на мислене и живот. По този начин да подчинят човечеството на задкулисните господари на САЩ.

А колкото до организирането на Втората световна война, която именно издига окончателно САЩ като главна сила в света, може да се отбележи, че през 1929 г. Хитлер получава около 1 милион долара от банкерите на Уолстрийт с цел нормалното функциониране на нацистката партия. Посредник в тези операции е Ернст Ханфщангел, бивш резидент на американското разузнаване в Берлин и състудент на президента Ф. Рузвелт от Харвардския университет.

В книгите си "Моят приятел Адолф, моят враг Хитлер" и "Хитлер. Изгубени години" Ханфщангел разказва как е помагал да бъде създадена нацистката партия, как учил Хитлер на ораторско изкуство и формулирал пред него основните тези за книгата на фюрера "Моята борба". Неслучайно той влизал в най-близкия кръг на Хитлер и бил негов прес-секретар.

През 1937 г. Ханфщангел се завръща в САЩ и става съветник на Рузвелт по въпросите, свързани с Германия.

А в навечерието на войната посланикът на САЩ в Лондон, Дж. Кенеди, изразил надежда, че ще има война между Русия и Германия, понеже "това ще бъде много полезно за целия западен свят".

И ето го простият и ясен план на олигарсите от световната парична система: получаване на власт върху цялото човечество. Те и да искат, не могат да имат по-малка цел, защото наличието на всяка друга власт е заплаха за запазване на собствената им власт - и за да я гарантират, трябва постоянно да я увеличават.

Какъв е механизмът за унищожаване на Християнството и на останалите религии, които в една или друга степен запазват у себе си нравствени начали, различни от началата, изгодни за финансовите олигарси?

Това става чрез премахване от съзнанието на хората на християнските представи за това какви да бъдат обществото и държавата, която организира това общество. За целта се внушава лъжливата мисъл, че именно държавата без религия е най-добрата и приемлива държава от нравствена гледна точка.

Какъв, според олигарсите, трябва да бъде редът в една държава без религия?

В американската конституция е казано, че едно от основните права на гражданина е правото на стремежа му към щастие. Ако това се преведе на нормален език - всеки американец има правото да преследва егоистичен, личен успех в живота. Но нали не може да се пише така грубо и откровено в една конституция - затова и на егоистичното право за личен успех трябвало да му се придаде възвишен характер.

Освен това трябвало да се маскира обстоятелството, че това право е господстващо над всички останали права в американската система. Защо "господстващо"? Ами защото, ако не постигнеш личния си, егоистичен успех в живота, всичките ти останали права ще бъдат доста орязани и ще се превърнат просто в кухи думи без реална стойност.

И наистина: колко "свободен" и "щастлив" е човек, който има в джоба си пет долара в сравнение с онзи, който сам не знае точно с колко милиона или милиарда разполага? Ето и разликата във възможностите за "правата".

Американската конституция си мълчи за това. Също и за факта, че щом високите духовни идеи се прогонят от общественото пространство в частния живот - тогава в обществения живот ще останат да господстват низки, материални идеи, които са изгодни за олигарсите.

Те са изгодни за олигарсите, понеже представят пред хората само илюзия за свобода - а на практика ги лишават от нея. Действително свободният и разумен човек, който не иска да бъде зависим от религията на парите, вече само с това е силен и опасен за тази религия. А пък с другите хора, измамените и безсилните, може да се прави всичко - те са като мека глина в ръцете на господарите на парите.

Ниското ниво на умствено и духовно развитие се гарантира от американската система на образование - която не засяга най-важните въпроси, свързани със смисъла на човешкия живот; но затова пък раздува до безкрай всички останали въпроси, които са второстепенни. Лишени обаче от духовната си основа, те само объркват хората още повече.

Така последица от безрелигиозната основа на светската държава става всеобщото преследване на личен успех в живота - който личен успех се разбира нерелигиозно. Това преследване започва отначало в САЩ, а после обхваща целия свят.

Разбира се, то не се свежда до трупане на пари в чистия им вид, а има най-разнообразен характер: борба за най-изгодно образование, кариерен успех и т. н. Но всички тези успехи са свързани, така или иначе, с парите. В олигархичното псевдо-общество всеки талант, красота, честност и благородство имат своята парична оценка. Носителите на такива качества си знаят цената или поне се досещат за нея. Ако пък случайно не знаят и не искат да се съобразяват с неофициалните цени - за такива е налице организираната престъпност във всичките й форми. Организираната престъпност лесно може да обясни на глупаците и глупачките в какъв свят живеят и кому трябва да се подчиняват.

Всички таланти, които не носят доходи, в това псевдо-общество не струват и пукната пара. Нравствените и духовните идеали, които не дават печалба, заслужават презрение или, в най-добрия случай, искрено съчувствие. "Щом си толкова умен - защо си толкова беден?" Извън надбягването за личен успех остават само единици, неудачници, наричани "аутсайдери" или "лузъри".

Конкуренцията в икономиката, политиката и културния живот, която се ограничава само от формалното спазване на законите - това е главният принцип на "обществото", където господари са финансовите олигарси. Дори някой да не иска да участва в тази конкуренция, трябва да го прави заради семейството си - за да не изглежда "лузър".

Принципът на личното "щастие" е толкова близък до греховната страна на човешката природа, че на пръв поглед дори не се нуждае от реклама. Но реклама е нужна винаги. Разбира се, не всякаква реклама. Задачата на правилната олигархична реклама е придаде благороден вид на егоизма, да увери хората, че стремежът към собствена изгода е полезен - защото ако всеки се стреми към такава изгода, всички ще спечелят. Изключение правят само най-лошите хора - "реакционерите". Но няма смисъл да се мисли за тях, те ще си измрат сами, без чужда помощ...

За едни конкуренцията означава борба за най-голяма власт, слава, наслаждения и развлечения. За други, с по-малки възможности: просто материална сигурност, а наслади и развлечения - в рамките на възможното.

А Християнството? Е, то просто е излишно, освен като повод за коледна елха, а под елхата - коледна пуйка.

Всичко това изглежда просто, но все пак има и някои затруднения.

Проблемът е, че американците и американизираните европейци не трябва да разберат какво се случва с тях и какво им причиняват. Защото, ако разберат, може да се съпротивляват - нали все пак не всички те са такива стопроцентови овце, та да се отдадат изцяло само на печелене на пари и свързаните с парите "шопинги"?

Американците трябва да получат илюзията, че все така са добри християни, или поне, че вярват в нещо възвишено. И тази илюзия да бъде насаждана с всичка сила - за да успокоява съвестта им известно време, докато все още им е оставена съвест.

Ето защо американците засега все още масово вярват в Бога. Вярват - но посещават църквите все по-рядко. И още по-рядко се ръководят в живота си от християнските идеи. Нали "времето е пари" и то не трябва да се губи за неща, които не са свързани с пари? Трябва да бъде насочено към печелене на пари и към резултатите от тях - наслади и развлечения.

И само в най-необходимите случаи - кръщаване на деца, сватба, погребение, им се налага да посещават храмовете.

Същото се случва и в американизираната Европа.

Затова спасението на хората може да бъде само в създаването на религиозна  или по точно духовна държава. Разбира се, не каква да е - а такава, чиято религия или духовност  е високоразвита в нравствено отношение.

Колкото до САЩ и съюзниците им, то техният главен интерес е да не допуснат хората по света да разберат опасността, която ги заплашва. Да разпилеят вниманието им по всякакви други второстепенни проблеми - с цел да затънат във вътрешни и външни противоречия, да отслабват все повече и накрая човечеството да се превърне окончателно в сива, аморфна маса, изцяло подчинена на господарите на парите.

Автор: Генадий Шиманов
Превод със съкращения: Л. Чолаков