Да съблечем роклята на “демокрацията”

Какво представлява демокрацията?

По въпроса има две основни мнения.

Първо мнение: демокрацията е най-жестоката, кървава, безмилостна, лицемерна, цинична и разрушителна политическа система.

Второ мнение: демокрацията е най-добрата политическа система.

Чърчил го бил казал най-точно: „Демокрацията има много недостатъци, но нищо по-добро не е измислено“.

Всъщност той казва не точно това, а нещо подобно на 11 ноември 1947година в реч пред Палатата на общините:

(Демокрацията е най-лошата форма на управление с изключение на всички други форми, които създават от време на време).

След подобно категорично твърдение, превърнало се с времето в умствен шаблон остава само да въздъхнем с облекчение: значи все пак живеем в най-доброто общество, измислено някога от човечеството. 

Звучи утешително. Каквото и да се случва в това най-добро общество.

Презумцията е, че може да протестираме  срещу много неща в него, но не и срещу самата „демокрация“. Щом е „най-лошата с изключение на всички други“ – значи е най-добрата.

Но, разбира се, не бива да се вярва априори на нито едно от тези две мнения.

Не трябва да се вярва, че демокрацията е най-лошата форма на управление.

Не трябва да се вярва и, че  е най-добрата.

За всяко твърдение са необходими доказателства. Това го изисква елементарната коректност.

Ако съблечем или дори само надникнем под „роклята“ на „демокрацията“, ще видим за съжаление доста грозна картинка. Ще разберем, че всъщност „демокрацията“ съвсем не е непорочна девственица, а по-скоро  аморална и алчна дърта пачавра.

Ето защо:

Демокрацията задължително и по дефиниция разделя хората на партии, „движения“, „неформални обединения“, „неправителствени организации“ и т.н. Основата на нейното съществуване е непрекъснатото противопоставяне на едни групи хора на други.

Стария принцип: „Пазделяй и владей“!

Необходимо условие, за да съществува демокрацията, е обществото да бъде разделено на части.

„Никое друго управление не е така изложено на граждански войни и вътрешни размирици, както демократичното или народното управление“.

„Свободата“ да избереш кой да те управлява.

Някак встрани остава въпросът за избора на идеология, тоест на набор от идеи, според които да те управляват. Защото какво от това, че има много кандидати, щом са подчинени на едни и същи идеи.

Компрометирането на самата партийна система все повече предизвиква появата на организации, наричани по друг начин вместо партии: „движения“, „фронтове“,“инициативни комитети“, „коалиции“, и пр. , което естествено, е само козметична промяна.

Но какво означава едно общество да е разделено?

Лесно можем да се досетим: означава да е слабо.

Затова и историята не познава силна демокрация.

Естествано, някой може да възрази: ами САЩ? Символ на сила и могъщество. Как може да се твърди, че САЩ са слаба демокрация?

Разбира се, че може. Защото първо трябва да се докаже, че САЩ са демокрация. А това е доста трудно. Дори невъзможно.

САЩ са силна държава-защото не са демокрация.

Твърдят, че са демокрация, успели са да убедят милиони, може би милиарди хора, че са наистина такава. Но количеството хора, които вярват в нещо, не доказва, че това нещо е вяно.

Светът не познава силна демокрация.

И всъщност никога не е познавал. 

Демократичнана Атина губи Пелопонеските войни срещу монархията Спарта. Демократичните Франция и Англия щяха да загубят войната срущу Хитлер (Франция дори съвсем реално я загуби), ако не бяха диктатурата на Сталин (открито провъзгласена като „диктатура на пролетариата“) и диктатурата на Рузвелт (зле маскирана като „демокрация“).

Фактически при демокрацията разделението на обществото протича на две нива.

На първото, по-ниско ниво, то действително е разделено. Хората се включват в „различни“ политически партии, гласуват за „различни“ кандидати, между тях се разгръщат истински конфликтни ситуации, нерядко с използване на оръжия, падат жертви и т.н.

На второто, по-високо ниво, разделението на обществото се свежда до нула. Изчезва. Всички биват похлупени от твърдо формулираните изисквания на демокрацията, сведени в закони и гарантирани с цялата полицейска, военна и административна сила на държавата.

На това ниво всички се показват в истинския си вид – в униформи.

Уеднаквени от насилствено наложените им ценностни рамки. Остава само разликата между управляващи и управлявани. Властници и потиснати. Господари и роби. Както във всяка диктатура.

В случая тя е замаскирана под названието „демокрация“.

Което маскировъчно название не и пречи да бъде диктатура.

Демокрацията познава само полицейска държава и никаква друга. Иначе нейните вътрешни конфликти, просто ще разкъсат обществото. Тоест, привидните конфликти ще се превърнат в действителни и ще унищожат държавата, причинявайки гражданска война. Ето защо самата същност на демокрацията-разделеността на обществото на партии, изисква държавата да бъде униформена не само в мисленето, но и налага издигането на полицията, на прокуратурата и съда до ранг на последен аргумент в политическите, философските и идейните спорове. Това е съвсем явно: например, ако някой се опита да създаде нацистка партия, или „расистка“, или „ксенофобска“ (каквото и да означава това), като издигне официално въпросната идея или я замени с каквото друго понятие му хрумне, издигнато от демокрацията в ранг на обществен враг – тогава просто ще се озове в затвора по всички правила на полицейската държава.

Тоест, свободата в демокрацията е само в рамките на позволеното.

По това тя не се различава нито от комунизма, нито от фашизма, нацизма или която и да било друга диктатура, където също свободата е само в рамките на позволеното.

Този факт, съчетан с претенциите на демокрацията да бъде най-свободното и т.н. общество, разголва нейната втора основа: тоталната пропагандна лъжа, издигната до ранга на официална идеология.

Повърхностно погледнато, всеки избирател гласува за различни идеи. Но всички тези „различни“ идеи са в рамките на демократичната идеология. Идеите, които излизат извън рамките на тази идеология, просто са забранени и техните носители са поставени извън политиката, а често и в затвора-например нацистите, расистите, неудобните историци и всички други, които демокрацията определя като „лоши“. Тук не коментираме добри ли са или са лоши. Важното е, че и тя, както всяка друга политическа система, насила, с оръжие в ръка и с цялата мощ на държавните институции налага своите идеи и се бори против враждебните и идеи.

Лицемерието отличава демокрацията от останалите диктатури.

Всяка друга диктатура – с изключение донякъде на комунизма, който също опитва да се прикрие с фалшивата красота на някаква идеологическа маска, е откровена.

Посланието на всеки диктатор е приблизително следното: „Да, аз съм диктатор, защото съм по-силен от всички други, които желаят властта“.

Маскиращото послание на диктатурата на демокрацията е: „Аз не съм диктатура, защото при мен управляваните избират кой да ги управлява“.

И тук стигаме отново неизбежно до въпроса: а кой всъщност управлява демокрацията?

Реалната трансмисия на управлението в условията на демокрацията са медиите, които създават образа на кандидатите за власт. Обикновените избиратели гласуват за кандидатите, които са по-добре представени в медиите. Следователно я управляват хората, които имат контрол върху медиите.

При демокрацията човек бива изоставян на собствените му сили. По този начин онзи, които успее да изяде другите, или ги принуди да се изядат помежду си, излиза победител. Но в момента, в който в обществото се възцари мир, съгласие, стабилност, спокойствие – чудовището на демокрацията умира.

Всъщност самата демокрация представлява насилие върху нормалната природа на човешкото общество. Тя е единствената политическа форма на обществото, която бива наложена със сила, с кръв и много, много смърт.

Някой да е чул за робовладелска революция? Или за феодална?

Не е чул по простата причина, че и робовладелското и феодалното общество се появяват нормално, от само себе си, чрез еволюционно развитие на обществото. А технологията на демокрацията навсякъде е една и съща: заговор, мрежа от заговорнически „комитети“, конспирация, бунт, кланета под името „революция“, кръв, смърт, масови убийства, погром над християнството, установяване на антихристиянска в религиозен аспект диктатура.

Така е при английската революция, и при френската, и при руската.

Демократите твърдят, че една от основните функции на демокрацията е политическата борба да се пренесе „на върха“, в парламента (конгреса, сената и пр.) и по този начин обществото да бъде предпазено от насилие и вътрешни конфликти. Но нали и при феодализма е точно така – конфликтите са сред благородниците, в двореца, в управляващата върхушка?

Някой би могъл да възрази, че при феодализма има междуособни, граждански войни. А при демокрацията няма ли граждански войни? Интересно, какво се е случило в САЩ между 1861г. и 1865г.?

Има нещо в областта на насилието, което е типично демократичен технологичен патент: демокрацията разгръща производството на машини за убиване.

И в тази технологична подробност тя е твърде различна от „ретроградната“ монархия.

През 1776г. на крал Людовик XVI предоставят ново изобретение, наречено картечница. Демонстрират възможностите му, които днес са познати на всеки човек на планетата. Кралят свиква военначалници, генерали, „експерти“, както бихме казали днес. Решението на всички е единодушно: картечницата трябва да бъде отхвърлена, забранена и никога да не се използва, защото е „нечовешко“ изобретение.

Интересно, защо ли не са реагирали така „демократичните“ експерти при демонстрацията на възможностите, например, на атомната бомба? Или на химическите оръжия? Или на биологическите оръжия? Доста интересна и може да се каже, типична разлика в отношението към човешкия живот, нали?

Също така типично е, че демокрацията създава първата машина за конвейрно, масово убийство на хора. Гилотината.

Демокрацията не може без машини за убиване. Тя не се отказва от тях поради това, че били „нечовешки“.  Просто защото при нея насилието е задължително. Тя се храни с кръв, страх и смърт.

Така продължава и днес – навсякъде където нахлуе демокрацията, започват масови убийства, пристигат самолетоносачи и бомбардировачи, започват обстрелвания с крилати ракети и безпилотни самолети-убийци. Това е тя-демокрацията...

Подкупът

Той е един от основните елементи в технологията на демокрацията, заедно с лъжата и насилието. Разбира се, не става дума само за бруталния рушвет и не непременно в парични знаци; може и във вид на кариера, луксозен живот и пр.

Но подкупът е една от основите на демокрацията и в по–обобщаващ смисъл, например по време на самата нейна кулминация-парламентарните (законодателни) избори. Който има повече пари, прави по-добра пропаганда, съответно купува повече гласове и сетне създава закони в своя полза. Подкупва избирателите не непременно с пари – десет евро на калпак и гласувай за мен...

Хората може да бъдат купени и с пропаганда. С обещания. Което означава, че пак се опира до пари, защото ефикасната пропаганда, поднасяща ефикасните обещания по ефикасен начин, се прави с пари.

Един „демократичен“ министър-председател винаги може да бъде подкупен. Дори президент. Нали мандатът му е само 4 години?

Е, да речем, 8 години или 10. През това време може да се разчита само на личната му съвест. Няма що, сериозна гаранция... Но нали той трябва да мисли и за старините си след това? Дали съвестта му ще остане (eвентуално) неподкупна пред тази перспектива?

Как обаче ще подкупите един крал? Цар? Император? Неговият мандат е цял живот, а сам Бог го е поставил на власт, помазвайки го с миро. Така и наричат монарха -„миропомазан“.

С какво може да го подкупите, след като нищо не му липсва? Тук не само съвестта играе роля-един монарх също може да я притежава или не, но много повече важи обстоятелството, че е ликвидирана самата възможност върховната власт да бъде корумпирана. Просто този, който би трябвало да получи подкупа, не вижда смисъл да го получи-защото има всичко.

Безотговорната мандатност

Разбира се, рано или късно хората ще поискат съответното наказание за който и да било демократ-защото всяко едно престъпление оставя своите следи. Това е и една от основните причини за технологията на мандатите, възприето и възхвалявани като сериозно предимство на демокрацията.

От гледна точка на нормалното общество ограничения срок на управление, наречен „мандат, носи два от най-големите недостатъци вообще на демокрацията.

Това са безотговорността и късогледството.

В управлението на една държава съществуват много начинания, които по природа си траят десетиления, а понякога и векове.

Мандатността, освен безотговорност, създава и друг огромен недостатък на демокрацията-късогледството.

Защото, освен безкрайната отговорност, включително с цената на собствения си живот, един монарх по необходимост трябва да бъде далновиден. Да предвижда бъдещето в максимално възможна степен. Неговият хоризонт на заинтересованост от бъдещето е дори не само в рамките на целия му живот, а и след това-нали на трона ще бъдат неговите наследници?

Кой нормален човек не ще се погрижи за децата и внуците си?

А грижата за децата и внуците на един монарх може да бъде само една: държавата, която те управляват, да има по-малко проблеми. Тоест, и самите те да имат по-малко проблеми. Ето как съдбите на един монарх и на една държава са кръвно свързани –отново в буквалния смисъл.

Затова и когато демократите идват на власт, първата им работа е да убият монарха, защото знаят, че никога няма да могат да впият пипалата си в тялото на държавата, докато той е жив.

За разлика от монархията демокрацията има само една грижа по отношение на бъдещето на държавата-бъдещето в рамките на мандата. Е, ако някой демократ е по-амбициозен – бъдещето в рамките на два мандата. Но за какво му е да мисли за бъдещето на държавата до края на живота си, че и след това? Да, разбира се, може да предположим, че има и такива демократи, но при тях всичко остава на добра воля. Ако демократът има съвест-добре. Ами ако няма?

Докато монархът е без възможност за избор: той трябва да е максимално съвестен към държавата, да се стреми винаги и неотменно към най-добрия вариант на бъдещето за нея, защото това означава най-добрият и за него.

Ето защо демократите нямат никакъв друг изход, освен да убият монарха. Или да го превърнат в оперетна кукла-марионетка, каквито са днешните крале и кралици.

За целта използват най-бързия, жесток и ефикасен начин – конспирациите.

Конспирациите

Няма демокрация, която да е дошла на власт по естествен начин.  Във всяка една държава тя идва чрез бунт, революция, война. Пътят на демокрацията винаги е хлъзгав от кръв, украсен с отрязани глави и разхвърляни трупове.

Всички обществени строеве-първобитно общинен, робовладелски, феодален, са идвали по естествен път. 

Е, спомня ли си някой „Великата римска робовладелска революция“? 

Или „Френския феодален преврат“, начело примерно на Карл Велики?

Не, не се опитвайте. Не ще си спомните, защото няма как да има такива.

Единствено демокрацията идва на власт изкуствено, с насилие и страшно много кръв. А бунтът, революцията и задължителната последваща война предполагат непременно конспирация. Нали, за да се подготви идването на демокрацията чрез въпросните обществени вълнения, трябва организиране? При това в условията на властта, която трябва да бъде свалена. Как без конспирация?

Ето защо заговорите (с неизбежните и често необясними убийства), интригите, предателствата, ударите в гръб, терорът, неясните групировки и съюзи, задкулисните машинации са задължително в арсенала на демокрацията. Тя не може да дойде на власт без тях.

Но заговорите, убийствата, предателствата, ударите в гръб, терорът, необяснимите групировки и съюзи, задкулисните машинации продължават да бъдат в арсенала на демокрацията и след като дойде на власт. Защото тя никога не се задоволява да остане в рамките на една държава. Нейната агресивност расте право пропорционално на самото и разрастване.

Винаги след установяването на демокрацията в една държава оттам започват да пълзят пипала навън, към други. Демократичната зараза проявява неукротима наклонност за разпространение по пътя на войната.

Демокрацията винаги означава не само и не просто вътрешен конфликт, а война с всеки един „недемократичен“ съсед до пълното му „демократизиране“, независимо от желанията на неговия народ.

Именно страстта към насилствено разпространение превръща демокрацията в най-кървавата, жестока свирепа тиранична и деспотична политическа система, която някога е измислило човечеството.

Разделението на властта превръща демокрацията в чумата на човечеството.

Най-лесното е да гласуваш един калпав закон и да го пробуташ други да го изпълняват. Колко ме е? Нали самият ти няма да се мъчиш с него?

Именно затова „разделението на властите“ създава най-тежката несправедливост в „демократичното“ общество. Защото близко до ума е, че когато група хора-законодателната власт (парламент, конгрес, сенат) създават законите, но оставят на други да съдят и да управляват по тях, те нямат интерес да ги създадат максимално справедливи и ефективни. Защо да полагат такива усилия, след като тежестта по изпълнението и издаването на присъди не ляга върху тях?

Съдебната власт обаче също не е пряко заинтересована от това законите да бъдат справедливи, защото обстоятелството, че друг ги е създал, винаги може да им послужи (и служи) за оправдание на собствените грешки на съдиите, за мързел или най-обикновена корумпираност.

Изпълнителната власт въобще няма интерес от добри закони. 

Причината е, че такива закони ще я принудят да полага максимално възможни усилия в защита на интересите на обществото. Но на върха на изпълнителната власт са избрани хора, априори задължени на групировките, които са излъчили, подпомогнали и финансирали вземането на властта за поредния мандат, независимо как се наричат тези групировки: мафия, мутри, олигарси, етнически криминални бандити или Уолстрийт.

Ето защо, ако изпълнителната власт работи по максимално добрите закони, които ще защитават балансирано интересите на всички в обществото, това означава, че ще бъдат нарушени интересите на групировките с най-силно лоби в тази власт.

По тази причина изпълнителната власт винаги ще прокарва лобистки закони и няма интерес от такива, които ще защитават интересите на цялото общество.

Върхът на демократичното лицемерие и демагогия е тази конфликтност, разцепваща управлението под формата на „разделение на властите“, да бъде представяна не като недостатък на системата, а като нейно качество.

Разделението на властите е и поредното доказателство за заложеното в демокрацията размиване на отговорностите за управлението чрез тяхното замъгляване и разпиляване между различни властови субекти.

И наистина, кой да бъде обвинен за неефикасното действие на един закон?

Законодателите? Съдиите? Министрите?

Всеки от тях има услужливо поднесената на тепсия възможност незабавно да прехвърли отговорност към другите.

Разделението на властите е една от основните причини за превръщането на демокрацията в нежизнеспособна, вяла, безсилна политическа система, унищожаваща бавно, но сигурно всяко общество, попаднало в пипалата и.

Трябва да изясним две неща.

Първо: как да водим борба срещу демокрацията?

Второ: защо да водим борба срещу демокрацията?

Демокрацията трябва да бъде унищожена отвътре, и не просто като устройство на обществото, а като идеология-чрез разобличаване и посочване на всички злини, които е причинила на народите.

Първият, основен, главен, най-евтин и ефикасен засега начин за борба срущу диктатурата-демокрация-чрез интернет.

За да бъде ефикасна информационната борба срещу демокрацията, тя трябва да бъде систематизирана.

Борбата против демокрацията ще се води (и се води!)  главно в съзнанието на обикновените хора.

За да бъде прекъснато захранването на демокрацията с идеологически сокове, трябва да бъдат разкрити и извадени на светло тъмните и извори в миналото.

Това прилича на дърво с отровни плодове, където историята са корените, а съвременността-стъблото, клоните и листата. Не е достатъчно да го отсечеш, защото от дънера ще се покажат нови филизи-трябва да бъдат изтръгнати корените му, впили се дълбоко в историята. 

Никак не е случайна фразата, че който владее настоящето, владее миналото-и чак тогава, който завладее миналото, владее бъдещето.

Причината за важността на историческата информация е много проста-историята чрез манипулиране на историческите извори, чрез разместване, изопачаване, превратно тълкуване, интерпретиране и най-обикновени нахални лъжи може да бъде представена по такъв начин, че да оправдае и най-големите жестокости, да намери благовидни предлози за необходимостта и от най-кървавите събития на миналото.

И обратното: трагедията на народите, опустошени от демокрацията, превърнати де факто в роби и сведени просто до една консуматорска маса, подлежаща на всичко отгоре на демографско ликвидиране-каквото е положението днес на народите в Европа, може да бъде представена едва ли не като благоденствие.

Едно отхвърляне на досегашни истини, в които е вярвал човек, и достигането до нови житейски, идейни и мирогледни ценности, които да заменят старите илюзии, е изключително труден процес.

Историческата информация е извънредно важна, защото позволява демокрацията да се разгледа не като нещо, възникнало в резултат на естествен процес на развитие на обществото, а я разобличава като единствената обществено-политическа система, наложена с насилие. Няма друга система, претендираща да бъде цял нов етап в развитието на човечеството, която да е наложена насила.

Робовладелците не са вдигали революция, за да отнемат властта от първобитния вожд на племето и неговия шаман, феодалите не са вдигали революция срещу робовладелците-робовладелският строй постепенно, в течение на векове е заменил първобитно-общинния, феодалния постепенно е заменил робовладелския и т.н. , докато на 14 юли 1789г. на демократите наричани все още само „републиканци“, започват масово да избиват населението в цели региони на Франция, които масови убийства по-късно са тържествено наречени „Велика френска революция“. И ако се вгледаме  в произхода на съвременните демокрации, ще видим, че почти навсякъде, където господстват, механизмът на идването им е все същият: терор, бунт, революция, почти винаги убийство на монарха, нерядко със семейството му – и хоп, готово, вече сме република, демокрация и значи, оттук нататък народът ще управлява... За такова „народно“ управление е подходящ европейският израз „бла-бла-бла“, или нашенският „дрън-дрън“.

Кървавият начин, по който идват съвременните демокрации на власт в своите държави, е една от основните информации, които може да се почерпят от историята с цел разобличаване на пропагандните лъжи и внушения.

Защо всъщност трябва да се борим срещу демокрацията?

Отговорът е лесен.

Защото тя е най-страшната диктатура, създадена някога от човечеството. Най-страшна е както по средствата, които е използвала и използва, но още повече и поради това, че успява да замаскира истинския си вид и да се представя като едва ли не антидиктатура, освободителка на човечеството от „тирания“ и „деспотизъм“; в това отношение идеолозите и всъщност не са особено изобретателни.

Нашето съзнание-обществено и индивидуално, е просмукано от фалшивите аксиоми на демокрацията и затова не само възприема явни лъжи като очевидни истини, но и самото то препредава нататък тези лъжи във формата на истини-така, макар и неволно, ставаме части, елементи, звена от манипулативната пропаганда на демократичните исторически фалшификации.

Защо демокрацията е утопия?

Защото утопията те кара да вярваш, че е възможно такова обществено устройство, което е невъзможно. Специално демокрацията се опитва да внуши опашатата лъжа, че обикновеният човек чрез един акт, наречен „гласуване“ или „избор“, е способен да определи, да „избере“ кой да бъде на власт, кой да го управлява.

Милиони, милиарди хора вярват, че като пуснат хартийката в кутийката, получават правото да определят собствената си съдба и съдбата на своя народ. И малцина сред тези милиони и милиарди се замислят над обстоятелството, че „правото“ им на избор се движи в строго определени рамки и „избирайки“ измежду различни представители на управляващата демократична олигархия, те всъщност придават допълнителен аргумент към демократичното лицемерие защото която и нова личност да дойде на власт, тя ще продължи да управлява именно в рамките на демократичната диктатура, а не извън нея.

Извадки от книгата "Демократура" на Любомир Чолаков

.....

Добавка от мен.

......

За мислещите хора е ясно, че съвременната демокрация не е общественото устройство към което трябва да се стремят народите по-света....

Монархиите в различните им форми също са отживелица.....

Тогава накъде да вървят народите и обществата? Ще се запитат мнозина.

Хубавото според мен е, че "топлата" вода с отговора накъде да вървим е открита отдавна.

Омразният на всички "Демократори" Хитлер я е открил и естествено те "демократите" положиха всичките си усилия да го смачкат.

Гениалния Хитлер предложи идеология за обществен ред съчетаващ най - доброто от социализма и капитализма, премахвайки класовите противоречия и деленето на народа на партии...

Повече за идеите му в долните три линка:

Стопански основи на националсоциализма

Поуките от германското икономическо чудо по времето на Хитлер

Социалната революция на Адолф Хитлер

Още по темата:

Алберт Айнщайн - Защо социализъм?