Нека да хвърлим малко светлина, през няколко сечения.
Първо сечение:
Първо има мащабируеми и немащабируеми работи, описани в книгата Черният лебед на Насим Талеб. Немащабируемо е например правенето на пломби от зъболекар. Дори да се скъса, повече от 1 пломба за половин час не може да направи.
Също и при куриерите, дори да се скъсат, повече от Х доставки на ден не могат да направят. Същото е при статиите, един журналист си има лимит. И при секретарките е така, има си лимит от разговори.
Мнозина се уморяват от работа и си мислят че са свършили нещо... Мозъкът си прави шега с тях. "Уморен съм, значи съм свършил нещо", "Цял ден съм работил, значи съм свършил нещо". Няма такова нещо!
Може да работите 1 час в годината, но ако е върху нещо с голяма стойност, може да изкарате пари за 100 години напред.
Но това може да стане само с мащабируеми неща.
Например мислите и с мозъка си раждате анализ, измисляте сделка с която правите страшно много пари.
Например пишете книга, която се продава в 100 000 000 екземпляра и ставате милионер.
Или правите анализ и го продавате на 10 000 клиента, отново изкарвате доста пари. А не да правите 10 000 анализа, на 10 000 клиента, тоест по 1 на всеки клиент. Но трябва да вложите ум, разум, мисъл.
Второто сечение!
Когато сте наемен работник, в характеристиката ви НЕ е вписано забогатяване. Тоест имате обем работа и срещу нея ще получите 1 000 лв. в края на месеца. Това е. Няма опция да направите удар и да вземете големи пари.
В наемния труд е вложено да не умрете от глад. Не е вложено ваше израстване, защото тогава ще отлетите от работодателя и ще създадете конкурент. Следи се много внимателно какво правите и ви се дава толкова знание и толкова пари, че да останете зависим до гроб. Ако се види, че имате интерес да се развивате, бързо ви насочват в грешна посока, за да не станете независим.
В собственият бизнес стоят доста рискове, но я има и опцията за големи удари. Има я опцията да лежиш по кафенета и "ден година храни" да ти свърши работата за цяла година.
Варианти за изход от ситуацията на наемния!
Надежда има. Ако работите като наемник, каквото правят повечето, имате няколко възможни изхода, които може да използвате в комбинация:
1. Изход е да натрупате знания, контакти и умения, които да ви позволят или да направите собствен бизнес или да станете незаменими. В повечето случай обаче винаги може да ви заменят с някой току-що завършил студент....
2. Изход е да увеличите нивото на спестяванията си, лишавайки се от текущо харчене. С времето ще натрупате пари, които да започнат да работят за вас и с повече инвестиционен късмет, няма да сте зависими от пазара на труда.
3. При всички случай се простирайте според чергата си (спазвайте правилата на личните финанси), защото иначе ще сте 100% зависим от пазара на труда.
4. Учете се на нови номера, вечер в интернет можете да четете полезни неща и да станете по-умен.
5. Развивайте паралелено друг бизнес, включете се в клуб по интереси, запишете докторантура, правете нещо, пишете книга, свържете се с хора, отделяйте по 1 час за мислене, отделяйте по 10 минути на ден в следене на информационните канали с цел сделка. Първо трябва да си го представите и едва след това ще стане. Няма кой друг да го свърши вместо вас, бъдете ВИЗИОНЕР, като Стив Джобс, тоест виждайте възможностите преди другите.
Илюзията на постоянното работене
Уорън Бъфет не се интересува от текущи краткосрочни спекулативни инвестиции. Той купува акции с намерението да ги държи вечно (понякога 50 години и още ги държи). Така с един анализ и една покупка, прави 50-годишна инвестиция. Вместо постоянно да се върти напред-назад и да се оплита като пиле в кълчища, забравяйки какво прави, откъде идва и накъде отива. Затова Айнщайн е казал, че дългосрочното инвестиране е 8-мото чудо на света. Но не само дългосрочното инвестиране, а и дългосрочното учене, занимание, проект и т.н. Защото занимавайки се дълго, вие ставате експерт, ставате добър. А не всяка година да почвате нова работа, с нови изисквания и вечно да сте аматьор.
Дори да търгувате ежедневно, трябва да имате принципи, който са дългосрочни. А не да заложите всички пари на един кон и ако стане стане, ако не фалит. Такива са принципите за постоянно отношение на дълг към собствен капитал, продажба при достигнат процент загуба и т.н.
Затова го има и "Принципът на Парето", че 80% от резултатите идват от 20% от работата. Тоест дори да намалите работата с 80%, резултатът ще падне само с 20%, но само ако вършите важната работа. Затова има възможност за 4 часова работна седмица (тоест под 1 час на ден). Има и ситуации при които 99% от резултатите идват от 1% от работата (при особено мащабируемите дейности).
За да приключим по темата, не си мислете, че вечер след работа, след като сте пребит като куче от умора, значи сте свършили нещо полезно за себе си погледнато в дългосрочен план.
Автор: Мариян Йорданов
Няма коментари:
Публикуване на коментар