Кратък преглед на 6 от последните борсови краха които слагат голям отпечатък в съзнанието и паметта на инвестиционната общност:
1. Паниката на богатите през 1907. От януари 1906 до ноември 1907 Dow Jones Industrial Average пада от 103 на 53 пункта. През април след земетресението в Сан Франциско, индексът пада под 90-те пункта. През октомври Централната банка на Англия решава да повиши лихвените проценти от 4 до 6%, за да спре потока на злато към САЩ: Британските застрахователи по това време плащат за Сан Франциско. И успява да го спре. На 14 март 1907 лихвите по кредити в САЩ достигат 15%.%. Dow Jones пада с 8.3%. Това е паниката на богатите. Паниката започна през октомври, когато една неуспешна операция по агресивно изкупуване на акциите на United Copper Company предизвика верижна реакция от фалити и масов отлив на средства от банките. Dow Jones повтаря този си рекорд само още веднъж-през ноември 1916. В резултат на това през 1913 г. е създадена централната банка на САЩ - Федералния резерв.
2. Голямата депресия през 1929-1933. Рецесията продължава от август 1929 до март 1933 година. По това време са три от десетте най-лоши години за Dоw: -34% през 1930 г., 53% през 1931 г. и накрая 23% през 1932 година. Намаляването на индекс започва през 1929 г. и първоначално е плавно. Но в "Черния понеделник", 28 октомври, индексът губи 13%, в "Черния вторник" на 29 - още 12%. След това, думите загубят значение: в топ 20 на най-лошото в историята на Dоw Jones осем дни се отнасят до годините на Голямата депресия. Индексът се връща на предишното си ниво едва през ноември 1954 г., оцелял през още четири икономически рецесии и два продължителни спада. Един от резултатите от кризата е, че в областта на икономиката побеждават възгледите на Кейнс за стимулиране на търсенето чрез увеличаване на паричното предлагане.
3. Петролната криза през 1973-1975г. Dоw достига следващия си връх - 1052 пункта през януари 1973 г. и му отнема 694 дни да намери поредното си дъно - 578 пункта (индексът надраства до върха си от 1972 г. едва през 1983 г.). Въпреки това, на британския индекс FT 30 му провървява дори по-малко: той губи повече от 70% от стойността си. Предшестващите спада години слагат край на системата на Бретън Уудс: Нарастващия американски дефицит по текущата сметка принуждава президента Ричард Никсън да се откаже от привързаността на долара към златото (15 август, 1971 г.) и девалваира валутата (17 декември 1971 и 13 февруари1973). Опитите за ограничаване на инфлацията чрез увеличаване на държавния контрол върху ръста на заплатите и цените не са били успешни. След замразяването се задейства забавения ефект на инфлацията. Когато през октомври 1973 г. ОПЕК налага петролно ембарго на страните, които поддържат Израел, спадът на пазарите се ускорява. През ноември 1973 САЩ навлизат в рецесия, която продължава до март 1975 година. Цената на петрола към края на 1974 г. се увеличава от 3 на 12 долара на барел. И в терминологията на икономистите влиза понятието "стагфлация".
4. Загубеното десетилетие в Япония от 1990 до 2003. На 29 декември 1989-а Токийската фондова борса закрива с растеж. Индексът Nikkei достигна 38 916 точки. Това е последният хубав ден в живота му. На 4 януари започва спадът и индексът никога повече не се връща на тези нива, намирайки първото дъно през август 1992 г, на 14 338,точки и след това два пъти отново се срива. Спукването на балона е резултат от политиката на Централната банка на Япония, която май 1989 поема курс за повишаване на лихвените проценти. През август 1990 г. те достигат 6% , за да спаднат под 1% през 1995 г. и да останат близо до нулата през следващите години. До 2000 г. Япония, следвайки предписанията на Рузвелт, увеличава обема на обществените поръчки и инвестициите за строителството, но без резултат. Нарастването на паричното предлагане при 0 лихвени проценти също остава без успех. Япония пада в прогнозирания още през 1930 г. капан на ликвидността.
5. Краят на дотком балона през 2000. Краят на столетието е белязан от бързо разрастване на интернет компаниите. Бизнес моделът на повечето от тях не се отличава с ефективност, Средствата се харчат основно за реклама, но вярата в „новата икономика" подгрява цената на акциите. През 1999 г. индексът на високотехнологичните компании NASDAQ нараства почти двойно. На 10 март 2000 г. достига историческия си максимум 5 132 пункта и започва да се движи надолу. Падането не е лавинообразно, но въпреки това около 26 май идексът слиза до 3 151 пункта. През есента на 2000 година следва нов срив. В резултат изчезват около половината интернетк омпании. NASDAQ се връща към нивата си отпреди надуването и спукването на балона през 2004 г.
6. Световната финансова криза от 2008. Спадът на фондовите пазари в резултат на ипотечната криза постепенно прераства във финансова криза. На 15 септември 2008 г.една от петте най-големи ипотечни банки Lehman Brothers обявява банкрут. Останалите големи инвестиционни банки по време на кризата или бяха препродадени, или престанаха да са инвестиционни заради получената помощ от Федералния резерв. Основните борсови индекси по време на кризата паднаха повече от двойно. Dow Jones падна от 14 165 пункта на 11 октовмври 2007 на 6 507 пункта през март 2009 г. Във всички случаи се прилагаше едно и също лекарство срещу кризата: влагане на обществени средства в засегнатите банки, вливания на фондовите пазари, подкрепа за автомобилната промишленост и т. н.
Няма коментари:
Публикуване на коментар