Как ограбиха подземните богатства на България

Подземните богатства са изключително държавна собственост и според Конституцията трябва да се управляват в интерес на обществото.

Чл. 18. От Конституцията на Република България:

(1) Подземните богатства, крайбрежната плажна ивица, републиканските пътища, както и водите, горите и парковете с национално значение, природните и археологическите резервати, определени със закон, са изключителна държавна собственост.

(6) Държавните имоти се стопанисват и управляват в интерес на гражданите и на обществото.

За съжаление, през последните 10-15 години подземните богатства на България /които следва да се управляват в обществена полза/ са заграбени от чужди и наши /икономически кръгове/ олигарси, с активното участие на цялата политическа мафия в страната. /Това им позволява да ползват приходите от продажбата на добиваните богатства за собствена полза./

Самото определение на понятието “подземни богатства” подсказва, че те могат да бъдат преработвани до крайни продукти за бита или професионалните сфери, като добавената стойност на готовите продукти надвишава многократно тази на суровините, а ползите за икономиката и местното население са неизмерими. Това означава управление в обществена полза.

Работата на сектора понастоящем може да се окачестви не само като грабеж, но и геноцид срещу народа на България. Престъпната експлоатация на подземните богатства на България се извършва посредством мощности, изградени за сметка на държавата и данъкоплатеца, но ползите от нея са за един тесен кръг от лица. Тя също е изгодна за чуждестранни преработвателни индустрии (Австрия, Белгия, Германия), оставяйки стотици хиляди безработни в България.

Много се говори днес, че българинът е докаран до ръба на мизерията. Но нито един политик, икономист или анализатор не се впуска да разнищи истинските причини за тежката мезо- и микроикономическа ситуация. Порядките в добивната индустрия, както и режимът на концесиите, са основната причина за постоянния икономически спад и липсата на реална икономика. 

Истината е, че добивът на суровини, продажбата им в суров вид на международния пазар, както и активното разработване на национална преработвателна промишленост, са били може би най-мощният двигател на българската икономика дълго време преди 1990 г. Борбата с престъпното ограбване на суровините на България трябва да започне може би с развенчаването на мита, че България е бедна на суровини държава.

У нас се намират най-голямото находище на мед в Европа, както и най-голямото находище на злато – отново на стария контитнент. 

Вместо тези природни дадености да се ползват за повишаване на икономическия потенциал на страната, те пълнят джобовете на малцина.

Историята на заграбването на тези стратегически за икономиката ресурси и тяхното престъпно изнасяне в чужбина като суровини, а не като готови продукти с акумулирана принадена стойност, е кратка и съдържателна, и може да се раздели на два основни етапа:

– Завладяване на построените и действащи добивни мощности (мини, заводи и др.) и експлоатираните (добиваните) от тях подземни богатства в страната;

– Завладяване на неразработените, но проучени и препроучени с държавни средства находища на подземни богатства.

ПЪРВИ ПРЕСТЪПЕН ЕТАП

До 1995 г. добивните мощности (мини, заводи, сонди, проучвателна апартура) са държавна собственост, построени със средства на българския данъкоплатец. За размера на инвестициите можем да съдим от трите милиарда долара, изразходвани за проучването, проектирането, строежа и въвеждане в експлоатацията на някои от най-големите комбинати за производство на концентрати за цветни и благородни метали в страната – Асарел-Медет, Елаците и Челопеч. Преработката на концентратите до метали се е извършвало в Медодобивния комбинат в гр. Пирдоп, струващ на данъкоплатеца други 2 милиарда долара.

Асарел-Медет + Елаците + Челопеч = 3 мрд. долара

Медодобивен комбинат гр. Пирдоп (преработване) = 2 мрд. долара.

/Успоредно със строежа да добивните мощности са строени и разработвани заводи, производствени мощности и комбинати, които да преработват българските суровини до машини и предмети за крайна консумация и потребление в бита и промишлеността./

България не е допуснала износа на суровини, а само на готови продукти от тях – ел. двигатели, ел кабели, трансформатори и т.н.

Четирите комбината (Асарел-Медет, Елаците, Челопеч и комбината в гр. Пирдоп), на обща стойност от 5 милиарда долара, са подарени с приватизацията през 1999 г. за 5 милиона долара или 1000 пъти по-малко от стойността на самото им строителство.

Комбинатите са подарени от синьото правителство на Иван Костов на подставени лица като Лъчезар Цоцорков, бивш комсомолски секретар и партиен секретар на Асарел-Медет, и Цоло Вутов, партиен секретар на НИПРОРУДА. Челопеч е подарена на на ирландската НАВАН, която в последствие я препродава на Дънди Прешълс металс. Връзката между двете лица, Цоцорков и Вутов, отявлено декларирани от „десния” Костов като “червени” врагове, е явна. На този етап фактът, че правителството не се противи именно “комунисти” да управляват, еднолично и за собствена полза, две от най-рентабилните български предприятия, доказва преплитането на скрити политически и икономически зависимости между тесни икономически и политически кръгове по целия спектър на политическото пространство в България. Днес Цоцорков и Вутов са възприемани като едни от най-богатите българи. Но натрупаното богатство, в размер на милиарди, не е тяхно лично, а принадлежи на целия български народ и може да послужи, във всеки един момент, за неколкократно повишаване на пенсиите и заплатите в бюджетната сфера. С тях могат да бъдат изградени цели нови сектори в икономиката на страната.

МДК – Пирдоп /днешният Аурубис/ е подарено на „работническо-менаджерски” колектив за 55 милиона долара, като в трезорите му са били складирани преработените от концентратите на Асарел, Челопеч и Елаците благородни и цветни метали на стойност над 10 милиарда долара (според оценки в момента на привацията или днес??), които изчезват и досега не се знае къде се намират и кой оперира с тях. 

От една стана – стойността на изграждане на предприятието в гр. Пирдоп надвишава 40 пъти продажната му цена, но от друга, в него се намират активи, на стойност 2000 пъти по-висока от продажната му цена. 

Тези кражби не бива да останат без последици.

Подобни престъпления са извършени и с другите големи добивни и преработвателни комбинати в България като: КЦМ – Пловдив, Соди – Девня, Горубсо – Кърджали, ОЦК – Кърджали, Горубсо – Мадан. Нефтохим също пък подарен на руските олигарси от „русофоба” Костов. 

Десетки милиарди са подарени на политическата и икономическа мафия. Всички задължения на комбинатите, във връзка със строителството, са опростени на новите собственици, както и задълженията им за старите замърсявания и прекратяването на нови залпови и текущи замърсявания.

В резултат на престъпната политика, която водят правителствата, добивните комбинати не изграждат пречиствателни станции, въпреки че декларират десетки милиони изхарчени за такива. Типичен пример е Асарел-Медет, чиято реклама е за инвестирани /разгласява инвестиция от/ 50 милиона в екологични проекти, без фактически да е изградена и една пречиствателна станция. Замърсяването на реките Луда Яна и Тополница с тежки метали и реагенти ги прави мъртви реки, на няколко километра от изворите им в Средна Гора. Само по време /в случай на/ регистрираните от граждани залпови замърсявания, които са сигнализирани до институциите, комбинатите биват глобявани с няколко хиляди лева, въпреки че според Наказателния кодекс подобни дейстивя се водят углавни престъпления.

Процедурата по ограбването на българския народ продължава по следния начин: след безобразната „приватизация” на комбинатите, с новите собственици са сключени престъпни концесионни договори за добив на полезните изкопаеми, които позволяват постъпване на 99 % от приходите от добива към тях. Престъплението се състои в изключително ниския процент на концесионна такса, отчисляван в полза на държавата, като активите остават в полза на новите собственици, а пасивите остават за държавата. Договорите са престъпни също, защото са сключени без търг, без конкурс, въз основа на правото на собственост върху добивната мощност. Те са сключени отново между “синьото” правителство на Костов и червените приватизатори. Неслучайно първо се извършва приватизацията, след това се изготвят престъпните концесионни договори, без търг, а за финал биват засекретявани от обществеността, което е факт и до момента!

С концесионните договори олигарсите запазват за собствена полза 99% от приходите от продажбата на добитите метали, а за държавата – с други думи, за инвеститорите и фактическите строители на комбинатите, които са обикновените данъкоплатци и настоящи пенсионери – отива 1% от приходите! Такива са условията на сключените концесионни договори: печалбата от продажбата на добитата суровина се поделя в съотношение 1% за държавата и 99% за бившите комсомолски и партийни секретари и след това приватизатори на заводите.

Нещо повече: по време на царското правителството с премиер Симеон Сакскобургготски, концесионните такси са намалени с 50 % – тоест стават 0,5%, въпреки че на Лондонската борса цените на металите по онова време скачат няколко пъти!

В това отношение, за съжаление можем да направим сравнение със страните от Третия свят, които се водят суровинен придатък на развитите демокрации. Там държавното участие в подобен род комбинати е над 51%, но там западните фирми поемат 100% от инвестициите за проучване, проектиране, строителство, въвеждане в експлоатация и капитални разходи по добива на суровините! У нас тези разходи са били извършени изцяло от държавата, а тя в момента получава под 1% от приходите, а акционерното й участие (т.е. възможността за оказване на контрол на дейността) е 0%. Тук всякакво съмнение за упражняване на геноцид над народа на България отпада, при положение, че начинът на управление на ресурсите е проектиран, за да ощетява народа и националната икономика десетки пъти повече, отколкото в страните от Третия свят. Тук отпада и всякакво съмнение дали грабежът е умишлен и каква всъщност е логиката на подобен вид управление. То е изцяло противозаконно и противоконституционо, и не може да бъде оправдано с никакви аргументи, нито в момента на извършването на описаната трансформацията на държавното имущество, нито днес – 15 години по-късно, когато усещаме унищожителният й ефект върху националната икономика. Този ефект е бил предвидим от самото начало.

В момента Асарел, Челопеч и Елаците добиват на година над 10 тона злато, 110 000 тона мед, както и други благородни метали, редки и разсеяни елементи. Предприятията са с печалба над 2 милиарда долара на година, а постъпленията от техните концесии в държавната хазна са под 20 милиона долара. 

В създадените условия на пълна безконтролност на дейността на комбинатите, при изнасянето на концентратите новите фиктивни собственици декларират само златото и медта, а добивът на останалите 7 стратегически метала, на стойност от няколкостотин милиона долара на година, остават за тяхна сметка недекларирани, в тяхна полза.

В допълнение, предприятията си позволяват да извършват редица измами с цел да не плащат и престъпно ниския корпоративния данък от 10%, като извършват данъчни измами, които по същество представляват източване на комбинатите и деклариране на ниска печалба, и това при условие, че от 1999 година до момента, цената на златото и медта е скочила близо 10 пъти!

Гореизброените престъпления към България бледнеят пред провежданата политика от всички правителства след 1995 г. за износ на металите като суровина, а не като готови продукти. 

Припомняме, че управлението на подземните богатства на България трябва да е в обществена полза, което се постига чрез максимално разпределение на приходите и добавената стойност сред населението. Неслучайно няколко години до 1997 г., добитите метали от МДК – Пирдоп са задържани в трезорите на комбината, което води до няколко престъпни резултата: Най-напред, Асарел, Челопеч, Елаците и самия МДК – Пирдоп практически са пред фалит поради неизвършването на продажби на готова продукция (суровини), липсата на приходи от продажби и съответно увеличаващи се задължения от производствени разходи. Като дабъчен ефект се отчита и буксуването на десетките преработващи предприятия и заводи за готови продукти, които разчитат на цветните метали от Асарел, Челопеч, Елаците и МДК – Пирдоп. Те произвеждат трансформатори, кари, електрически проводници, ел. двигатели, но без достатъчно суровини, и фалират и губят пазарите си. Стотици хиляди работници остават без работа. Тази ситуация е спекулативно обявена като немощ на държавата да ръководи предприятията, които доскоро са били най-печелившите в страната и са осигурявали значителен сигурен доход за бюджета на държавата, след като обезпечат заплатите на стотиците хиляди работници. Това съзнателно унищожение, извършено от един малък икономическо-политически кръг от престъпници на отговорни длъжности, служи единствено на тях самите.

Но това се прави съзнателно, като претекст за приватизацията, която е представена на народа чрез медиите като „последен” изход за икономиката на страната. Търсенето и намирането на „инвеститори” от съсловието на червената доскоро управляваща партия е „светлият” път към прогреса, който “синьото” правителство на Костов открива неслучайно. 

Унищожението на цялата преработвателна промишленост, струвала на тогавашния данъкоплатец и днешен пенсионер десетки милиарди долари, както и „осигуряването”, въвеждането на трайна безработица за стотици хиляди души – българи, заети до тогава в промишлеността до готови продукти за крайно потребление, е извършена само, за да могат няколко олигарха да заграбят добивните комбинати и да реализират на международните пазари, за своя сметка суровините, в своя полза! Същите суровини, преработени до трансформатори, ел. кабели, ел. двигатели и други, в момента внасяме от същите западни страни, където ги изнасяме, но на 50-100 пъти по високи цени, поради добавената от преработването стойност. Това е държавната политика!

За пример:

– Един малък преносим трансформатор за 5-10 къщи, който съдържа не повече от 20 кг мед, струва 19 000 хиляди долара.

– Един тон мед олигарсите изнасят, в Австрия например, за 9000 долара.

Сметката е проста: от този тон се произвеждат 50 трансформатора и обратно, вече като трансформатори, ги купуваме за… 1 000 000 долара.

Разликата от 950 хиляди долара е облагодетелствала австрийските собственици на заводи и техните работници. Високоплатените, инженерни работни места остават за Австрия, Белгия, САЩ и другите западни “пазарни, либерални” икономики, които преработват нашите метали; принадената стойност от десетки милиарди долара остават за тях, а ние безработните българи, на ръба на оцеляването, купуваме от тях на 100 пъти по високи цени готовите продукти, с подарените от нашите олигарси наши метали.

– В добавка, плащаме завишена електроенергия, поради скъпите консумативи, материали и продукти от мед, добита у нас.

ВТОРИЯТ ГОЛЯМ ПРЕСТЪПЕН ЕТАП

в заграбването на подземните богатства на България започва със завладяване на проучените и препроучени, преди 1990 година, от държавата и за държавна сметка, находища на подземни богатства, които не са разработени до 1990 г. Престъпният метод е много прост и започва с приемането на Закона за подземните богатства през 1999 г., при правителството отново на Костов. Новият закон отваря зелен коридор за същите олигарси, заграбили преди това изградените добивни комбинати.

Проучените преди 1990 г., за държавна сметка, находища се включват в лицензионна площ за търсене и проучване на подземни богатства, която се предоставя за фиктивно проучване на същите тези олигарси. Най-голямата уловка и измама се състои във факта, че в съгласно новоприетия закон, откривателите на подземното богатство, директно, без търг получават право да сключат концесия за добив. Използвайки нерегламентирано държавният архив – така нареченият “Национален Геофонд”, „проучвателите” с минимални разходи правят няколко фиктивни сондажа и следвайки процедурата, която самите те са фиксирали в закона, обявяват т.нар. “Търговско откритие”. Това означава, че са открили количество суровини, които представляват потенциал за добив и реализация на пазара за суровини. Подробността, която представлява откровена измама е, че тези находища са открити много преди настоящите изследователи да се заемат с изследванията си. Проучванията са правени за сметка на данъкоплатеца, което означава, че той е реалният собственик на т.нар. по новому “Търговско откритие”.

Намерили на дръвника брадва…

Според законовата процедура, следва сключване на концесия, без търг, при същите престъпни условия, обяснени по горе – под 1% приход в държавната хазна срещу 99% приход в джоба на концесионера. Така наскоро канадската фирма “Дънди прешълс металс”, на която бе подарена, преди това, една от най големите работещи златни мини в Европа – тази в Челопеч, стана и концесионер на проучванотно от държавата, преди 1990 г., златно находище в Крумовград. “Дънди прешъс” са направили реално едва няколко сондажа, но с най голямата си наглост декларират над 50 милиона долара разходи за проучване, което си е данъчна измама. Целта на операцията е за да доведат накрая документално печалбата до 0 и да не платят поне дори корпоративния данък от 10%, въпреки че реалната им печалба от тази „сделка” ще е над 2,5 милиарда долара, а за българския данъкоплатеч едва 2,4% от тази сума…

По същата престъпна схема, Елаците са получили проученото с държавни средства, преди 1990 г., находище “Свещипласт” до Златица. На Асарел също е подарено, без търг, огромно, проучено от държавата, находище – западно от сегашния рудник. Разширението на Асарел, във връзка с това ново находище, е извършено в пълна конспирация от обществеността. Деяние, което е престъпление срещу правото на достъп до информация на засегнати стотици хиляди хора, да имат информация, както и срещу правото им на глас по въпроси, свързани с околната среда и опасността за тяхното здраве и живот.

Разбира се на всички е ясно, че това става с пълното съдействие на оторизираните държавни органи: Министерство на околната среда и Министерство на здравеопазването, които трябва да се грижат за интереса на обществото, а не на единиците олигарси. Те стъкмяват такава документация, по поръчка и в полза на новите фиктивни собственици, за да може престъпните операции да преминават гладко и тихомълком. Но тези престъпления, поради своя мащаб не могат да бъдат скрити. Равносметката от държавната политика може да бъде резюмирана по следният начин: няколко чиновника вземат подкуп от няколко хиляди, което довежда до ползи за няколко политици в размер на милиони, и ползи за няколко крупни мафиота в размер на милиарди, което довежда до щети за държавата в размер на десетки, дори стотици милиарди, които се пренасочват към чуждестранни икономически сектори.

Двадесет и две години срещу България се провежда политика на разграбване и унищожаване на общонационалните капитали от страна на западните демокрации и източни олигархични режими. Двадесет и две годни назначаваните от ЦРУ и КГБ правителства на страната безропотно съдействат за разграбване националните богатства посредством офшорни компании. Двадесет и две години външния дълг се увеличава все повече, макар че е заграбено и изнесено в полза на западните корпорации:

185 тона злато, 2,2 милиона тона метал мед, редки и разсеяни стратегически метали, на обща стойност от над 30 милиарда долара, по сегашни цени на лондонската борса.

От 1990 г. досега се изнасят в чужбина ограбено отначало от ръководствата, после и частните фирми приватизирали сектора за 1 лев:

– От Асарел – 22 тона злато, 1,2 милиона тона мед. Всяка година 50-55 хиляди тона метал мед и 1000-1200 кг.

– От Елаците – 40 тона злато, 800 000 тона метал мед, на година 40-45 хиляди тона мед, 1900 до 2100 злато.

– От Челопеч – 70-80 тона злато, 3,5 до 4 тона на година, след 2007 г. увеличават добива на руда и злато също. 250 хиляди тона метал мед до момента – 13 до 14 хиляди тона на година.

В България от заграбените мини са изнесени от 140 до 150 тона злато, 2-2,2 хиляди тона метал мед, редки и разсеяни елементи, суровина в концентратите за милиарди долара. Златният резерв на България от 35 тона злато, добит преди 1990 г., съхраняван до 2002 г. в БНБ, е изнесен от правителството на Сакскобургодски и не се знае съдбата му

Общо 180 тона злато за 12 милиарда долара и метал мед за 30 милиарда долара е заграбено от 1990 г. до момента от политическата мафия и западните „партньори”, изнасящи в България демокрация.

Накрая, като обобщение можем да подчертаем, че Организираната политическа престъпност, с участието на всички политици, управлявали страната, през последните пет правителства, подариха на чужди и наши олигарси не само добивните комбинати и мощности, но и 99% от самите подземни богатства, които са изключително държавна собственост по Конституция. За да заграбят подземните богатства и добивните мощности, те съзнателно съсипаха цели промишлени отрасли и оставиха на ръба на мизерията стотици хиляди работници и техните семейства. Следващите едно след друго “червено”, “синьо”, “жълто”, отново “червено” и накрая гробарско правителства преподписват престъпните договори, толерират олигарсите и ги награждават с нови държавни находища за милиарди долари; награждават ги с държавни отличия, ордени и медали, изглежда заради умението им да измислят система за ограбване на народа на България. Тези факти говорят само едно: независимо от цвета и декларираните политически убеждения, всички те са обединени в една организирана политическа престъпност с цел ограбване на страната и водене на икономически, социален и физически геноцид срещу населението.

КАКЪВ ИЗХОД ВИЖДАМЕ В ТАЗИ СИТУАЦИЯ.

1. Да бъде върната собствеността на държавата върху добивните комбинати, да бъдат осъдени всички олигарси и политици. Налага се да върнат всички заграбени, до момента десетки милиарди долари – приходи от износа на металите, които могат да послужат за няколкократно повишаване на приходите в държавата и/или за изграждане на нови производствени мощности, което отново ще доведе до повишаване на доходите. Държавата да обяви търг за концесия и управление на комбинатите с условия, гарантиращи интереса на обществото, или да запази контролен пакет от акции, които да гарантират възможността за контрол на дейността и правото на по-голямата част от приходите от дейността на комбинатите, без да дава право на преобладаваща частна собственост над самите подземни богатства, които са изключителна държавна собственост. Предвид цените на Лондонската борса и огромните печалби, реализирани в момента от комбинатите, държавата не може да се съгласи на по малко от 80% дялово участие в изградените с нейни средства комбинати и на 70% дялово участие в изградените с частни капитали мощности. Щом частникът може да бъде на печалба, значи и държавата може. Ако частникът може да си осигурява печалби в размер на милиарди, противно на всякаква здрава логика е населението на България да бъде лишавано от ползите, които биха могли да носят тези милиарди.

2. Разконсервиране и пускане в експлоатация на държавните заводи за крайни продукти (ел. кабели, трансформатори, ел. двигатели и т.н.) С огромната печалба, осигурена така за държавата, трябва да се инвестира в нови иновативни технологии и производства, носещи стократно по-висока принадена стойност от цената на самите суровини.

Тази победа може да се извоюва само с активността на стотиците хиляди безработни, оставени на улицата, в резултат на заграбването на добивните комбинати и унищожението на редица отрасли. Независимо кой ще управлява в парламент и правителство, ние гражданите трябва да ги принудим да работят за нас – техният господар. За това е необходима голяма организация от свободни хора, които постоянно да следят за всеки ход на правителството в тази насока и активно да изискват следването на политика в интерес на нацията, а не облагодетелстваща малък на борй недобросъвестни чиновници, които са се възползвали от длъжностите си, като резултатът е налагането на мизерия за милиони души, техни съграждани.

Решението на проблемите минава през проектирането и въвеждането на нови системи за държавно управление, които елиминират партийното форматиране на управленските кадри и издигането и изтъкването на фалшиви авторитети и фалшиви принципи в държавното управление и в управлението на ресурсите. Само по този начин може да се избегне и изкуственото величаене на отделни лица и фирми като видни обществени фигури, които всъщност са най-обикновени крадци и измамници, но също и основни фигури в провеждането на геноцид на цял един народ, което ги прави и убийци. Цоцорков, Вутов, техният антураж, чуждите фирми от ранга на „Дънди прешъс“ следва да бъдат възприемани и наричани открито “крадци, измамници и убийци”, но това може да стане единствено ако Не искаме политическа партия да се прави, а съвестни граждани, готови за протести до край, надигнат своя глас, за да нарекат нещата с истинските им имена. Без саможертва няма прогрес. Друг път за оцеляване на България и българите няма.

Константин Дичев,

Гражданско движение за борба с организираната политическа престъпност