Хронология на изобилието и оскъдицата през вековете

Цените на суровините, храните и икономическите спадове и върхове, не са изолирано явление, а съществена част от природните сили които ни управляват. Съществени процеси в поведението на хората, често неявно са повлияни от природните сили.

Климатичните промени на Земята са синхронни с тези на Марс. От 1977 до 1999 г. Марс се е затоплил с около 0,6 градуса, а за същия период затоплянето на Земята е с около 0,4 градуса.  Очевидно за затоплянето на Марс не са виновни марсианците, нито техните крави, които изпускат парникови газове докато спокойно си преживят в обора:)

Температурите от преди 2500 до 3000 години, са много по-високи, отколкото са днес. Повишаващите се температури през последните 100 години, обвинявани за "глобалното затопляне", са всъщност възстановяване от Малката ледникова епоха

Човекът е прекалено малко и неразумно същество, за да може съществено да оказва влияние върху някой процеси като, слънчева активност, влияние на вулканите, океанските течения и т.н. оказващи съществен ефект върху начина ни на живот. Това което можем, ако проявим достатъчно здрав разум е, да пазим това което имаме, а в годините и десетилетията на оскъдица, да вземем мерки заразумно  разпределение на малкото ресурси на планетата на които се крепи и тънката линия на живота. 

Свободната търговия е от малкото неща които могат да осигурят достатъчно от ресурсите в точките на планетата където съществува дефицит, но и може да е силно негативна, ако попадне в ръцете на монополи, били те частни или държавни, тоест, контролирани от шепа лица. Климатичните промени за които ни упрекват като потребители, в 99 % от случаите, въобще не зависят от нас, а често точно от тях зависи разликата между добрия стандарт на живот и гладa, който нашето поколение поне в развития свят не познава, но който в продължение на хилядолетия е бил съществена част от живота на поколенията.

Големият глад от 1315-1317 и до 1322 г. е първия от серия големи по мащаб природни и икономически кризи, които разтърсват тогавашния свят. Кризата е най-силна в Северна Европа, Британските острови, Северна Франция, Холандия , Скандинавските страни, Германия и Западна Полша.  Засяга някои от балтийските държави, с изключение на далечната източната част на Балтийско море. Макар не пряко, ударът засяга и Италия и Испания. Европа е засегната, умират милиони, а годините бележат край на на растежа и просперитета през единадесети до тринадесети век.  

Процесът започва още преди 1300 г., но след нея и особено след 1315 г., положението се влошава катастрофално. В 1316 г. също реколтата е много слаба, в 1317 г. също. Европа не се възстановява напълно до 1322.  Това е период, белязан с изключително високи нива на престъпност, болести и смърт. 

Още около 1280 г. на много места  цените на зърното тръгват силно нагоре, а след 1300 година този процес се засилва още повече. При  добри метеорологични условия в Европа по него време се е добивало зърно максимум 7 към 1. Тоест, на едно засято зърно могат да поникнат 7, но това е по-скоро рядко явление отколкото правило, а по време на лоши години съотношението е било 1 към 2. В такъв случай, едното зърно се изяжда, а другото се засажда, но ако се случат няколко поредни лоши години неминуемо настъпва катастрофа. Точно това се е случило.  

Промяната на климатичния модел и  неефективността на средновековната администрация в справянето с кризата,  водят до още по-голямо утежняване на положението  

Добре е да се има и предвид, че тогава вече Европа е била класово разделена, като разликите са били значително по-големи отколкото в ранното средновековие или около 1000 година.  Благородническата класа се е била откъснала далеч извън живота на населението, като дори обичаите, езика, облеклото и нравите са били съвсем различни, а средната класа от търговци или занаятчии е била все още твърде малка и слаба на повечето места, за да успее да служи като мост между двата вида европейци, макар с някой малки изключения нейни представители са били близко до властта и понякога са заемали възлови длъжности в държавата.  

Прираста на населението също е бил катастрофален.  Само в Англия  например, населението е нараснало повече от три пъти между 1066 и 1350 г. когато е дошла чумата.  

Първите кръстоносни походи разтварят границите и разширяват търговията. Търговците вече не са просто скитащи авантюристи. Те са дилъри, работодателите и собственици на кораби, контролират мрежа от търговски пътища, свързващи големите европейски градове. До 1300, товарни кораби от Генуа и Венеция в Италия товарят скъпоценни метали, коприна и подправки от източната част на Средиземно море, карат ги към западната, а от Англия и Фландрия товарят вълна, въглища и дървен материал за пътуването обратно. Немски и холандски кораби превозват желязо и мед на юг към Средиземно море и се връщат с вино и зехтин. Повечето от монетите, използвани през средновековието са сребърни, но през 1252 г. град Флоренция, сече първите златни монети от римско време. Както търговията процъфтява в Европа, така става и с банките. На всичко това обаче се слага край с климатичните промени, съчетано с проблемите с турците на изток.  

През пролетта на 1315 г., необичайно силен дъжд започва в по-голямата част от Европа. През пролетта и лятото продължава да вали и температурата остава ниска. Тези условия са причина за масов провал на реколтата. Слама и сено за животните няма. Цените на храните започват да се покачват, като са се удвоили в Англия само за времето от края на пролетта до средата на лятото. На места във Франция цените на пшеницата се увеличили с 320 %. Пролетта на 1316 г. продължи да вали. Всички сегменти вече са засегнати, от благородници до селяни. Заради дъждовете и подгизналите пътища е прекъснала в голяма част и сухопътната търговия. Обози и кервани просто  затъвали в калта. През 1317 г. студената зимата и дъждовното лято продължават. Едва в края на лятото времето се оправя, но вече между 10-25% от населението на Европа го няма, а климатът никога с малки изключения не връща старите си стойности. През 1318 г. мор с неизвестен произход, вероятно антракс, покосява животните първо във Фландрия, а после в почти цяла Европа, особено овце и едрия рогат добитък, което още повече качва цените. 

Въздействие върху икономиката

Към повишаване на цените на зърното и по-ниско производство на вино има много примери на икономическото въздействие от рязко захлаждане на климата. Поради глад, бури и растежа на ледниците, много стопанства в средните векове са били унищожени, което довежда и до по-малко събиране на данъчни приходи, поради намаляване на стойността на имотите или промяната на тяхното предназначение.  

По време на затоплянето на климата, около и след хилядната година, отглеждането на грозде в южна Англия в периода 1100-1300 г., е съпоставимо с Франция и Германия, въпреки, че лозята в Англия са разположени на около 300 мили по на север от областите във Франция и Германия, където днес расте грозде. Лозя по това време е имало и в северната част на Франция и Германия, области в които дори днес не се поддържат търговски лозя. По времето на съставянето на Domesday Book (Книгата на Страшния съд е записът на голямото проучване, извършено в Англия през 1086 г. по заповед на Уилям Завоевателя), лозя са били регистрирани на 46 места в южната част на Англия, особено в графство Съмърсет.  Когато Хенри II се възкачва на престола, има 139 значителни и големи лозя в Англия и Уелс - 11 от тях, собственост на Короната, 67 на благороднически фамилии и 52 на църквата. Предполага се, че през този период и до към 1400 г. виното произведено в Англия е достатъчно значимо като количество, за да се осигури значителна икономическа конкуренция с производителите във Франция. С идването на захлаждането на климата към 1400 г., температурите стават твърде студени за производство на грозде и лозята в южната част на Англия постепенно намаляват.

Производството на вино в Германия също е намаляло значително по време на захлаждането. Между 1400 г. и 1700 г. производство на вино в Германия никога не е било над 53% от продукцията си преди 1300 г. и на моменти е спадало само до 20% от количеството вино произведено преди това. 

Европейската икономика навлиза в порочен кръг, а глад и хронични заболявани намаляват още повече производителността на труда,  добивите на зърното са намалени, което води до увеличение на цените и до спадане на жизненият стандарт драстично.

Поради спада на данъчните проходи, властта подобно на повечето днешни власти просто качва данъците и митата за да си запазят стандарта си,  с което още повече натиква и без това пострадалите икономики надолу,  намалява  се търговията и се  увеличава мизерията. В много от кралствата е забранен износа на хранителни продукти, но тъй като тази забрана обхваща повечето съществуващи страни,  търговията почти замира и дори там където е имало зърно  в изобилие, не е било възможно то да се изнесе към области в които няма. 

Осъдени са черния пазар и спекулантите (ама разбира се), опитан е контрол върху цените на зърното, на много места е забранен риболова (така и не ми е ясно защо).  

Мерките на много места се оказали въпреки наказанията неприложими, но те са допринесли в голяма степен за развихрящата се на целия континент низходяща спирала на икономиката. 

Кризата, съчетана с рестриктивните мерки спиращи търговията, плюс влошаването на климата и настъпващото застудяване от една страна, са изхвърлили огромен брой безработни в Европа, от друга страна, цените въпреки рестрикциите продължили да се качват.  Англия например, не е била в състояние да купува зърно от чужбина, защото в съседна Франция износа на жито бил забранен. Зърното което се е промъквало по законни и незаконни пътища, често е било заграбвано от пирати или мародери по пътищата и продавано на черния пазар.  Войната на Англия и Шотландия само е задълбочила проблемите и инфлацията. През 1337 г. избухва и Стогодишната война.  

Влажните лята довели и до по-лошо съхраняване на зърното и до появата на болестта, наречена огъня на св. Антоний. Цели села страдат от конвулсии, халюцинации, гангрена на крайниците и дори смърт. Зърното ако се съхранява в хладни влажни условия, може да се развие гъбички, много от които опасни за човека.

Човек не може да очаква и тропически болести като маларията  да се развият по време на захлаждане, но тя вероятно е важна причина за заболяванията и смъртността в някой части на Англия, описани от Джефри Чосър (1342-1400). 

Появата и нейния бум предполагам се обясняват с прекалената влажност през онези години, с хладните дъждовни лета което създава идеални условия за комарите.

Викингите, слимата и храните

Викингската епоха съвпада с началото и с края на затоплянето на климата и продължава около 250 години, като нейния разцвет е точно по време на най-голямото затопляне, а упадъкът и е съчетан със започващото захлаждане.

Топлият климат до към 1250-1300 г. позволил миграцията да процъфтява. Плаващи ледени блокове създаващи опасност за моряците не се срещат в записките от него време, до 13 век, когато започва да се пише за тях. Викинги пътуващи от Норвегия към Исландия вероятно са били насърчени от гледката на пасищата с треви и ниските горите от бреза и върба на острова. Исландските викинги имали големи стопанства с млечен едър рогат добитък, прасета, овце и кози. Стопанствата имали достатъчно пасища и ниви на ечемик. Риболовът също бил средство за препитание. 

В 982 г. Ерик Червенокосия, осъден за 2 убийства в Исландия, стига до Гренландия, за която исландските викинги знаели, но почти не познавали. Ерик кръщава новата земя "Гренландия" въпреки, че и по него време тя едва ли е можела да се нарече много зелена. 

Въпреки това, викинги се заселили и там, като започнали да изнасят за Европа полярни соколи, кожи от бяла мечка и моржова кост, като внасяли голяма част от необходимите им стоки. В закътаните фиорди обаче, имало малки ферми където се развило и животновъдство. До 1300 г. около 3000 колонисти живели в 300 ферми, разпръснати по протежение на западното крайбрежие на Гренландия. Още обаче след 1200 г. климатът е превърнал много по-малко благоприятен и плаващи ледени блокове започват да се появяват на търговските пътища. Хладното време предизвиква слаби реколти в и без това крехкия климат. Поради слабите реколти има и по-малко храна за добитъка, което води до намаляване на доставките с месо. Поради увеличаване на плаващите ледени блокове по източния бряг на Гренландия, маршрутите трябвало да се променят. 

Корабите се отправяли далеч на юг и след това се връщали за да достигнат до населените места, обаче това водило до все по-малко корабоплаване и до още по-бързо западане на колониите. Това което можело гренладците да доставят като стока за Европа било с почти същите си стойности както и преди захлаждането, а цените на стоките към Гренландия се качили и на храните  най-вече.

Корабоплаването ставало все по-нерентабилно и рисковано и замряло постепенно. В 1492 г. папата се оплаква, че нито един епископ в състояние да посети Гренландия в продължение на 80 години, заради леда.  Уви, горкият папа най-вероятно дори не е знаел, че колониите в Гренландия са или мъртви, или колонистите са избягали.

Гробове и останките в Гренландия показват, че хората са направили опит за най-цивилизован начин на живот до края, но студът и липсата на правилно хранене се отразили тежко. Докато първите гренландци били високи и едри, със захлаждане на климата се вижда как поради липса на правилно хранене са смалили своя ръст. 

Викингите в Исландия не избягват на негативното влияние на бързото захлаждане. Въпреки, че не са унищожени, като тези в Гренландия, исландските викингите били тежко засегнати от измененията. Там където имало преди земеделски земи почти нищо не растяло вече, а изобилието от риба изчезнало. Населението на Исландия пада от около 77 500, както е посочено от данъчните регистри през 1095 г., до около 72 000 в 1311г., до 50 000 1703, а след няколко тежки години на студ, лед и вулканични изригвания в 1780 г. исландците било само 38 000 човека. Реколтите били толкова слаби, че е имало малко сено да за добитъка, и хиляди овце загинали. По време на затоплянето исландците сеели зърно в голяма част от острова, но от началото на 1200 г. топлия сезон в който можели да гледат ечемик станал съвсем кратък. Условията в 1500 г. вече били толкова лоши, че всички опити за отглеждане на зърно били изоставени и исландците, се обърна изцяло към морето за оцеляване. Когато обаче по-хладните води се преместили на юг, треска също слязла на юг, докато исландците със своите лодки и корабчета не можели да навлизат толкова в морето, за това животът им станал изключително труден.

Въздействие върху горите и дървесината по време на захлаждането

Едно проучване на популациите на дървета в горите, показва как дърветата са се изменили, като едни видове са заменени от други, което е дало отражение и върху населението в Европа и начина на му на живот. Анализ на цветен прашец демонстрира, че след година 1400, буковите дървета, бившите господстващи и обичащи топлина видове, са заменени първо от дъб, а впоследствие от бор. В проучването е установено, че тези промени все още оказват влияние на горите и днес и че преобладаващите видове които са съществували по време на малката ледникова епоха и днес властват в горите и това показва, че разпределението и смятана на дърветата отнема стотици години, за да се възстанови от големите промени в климата. Тоест, дори днес да имаме някакво затопляне (за съжаление данните от последните 100 години се оказаха унищожени преднамерено) то дървесните видове все още в по-голямата си част са видовете от след 1400 г., а не видовете съществували преди това, в по-топлия климат. Промените на горите също са оказали своето влияние върху хората.

Зърно

В Норвегия много стопанства, разположени на по-високи географски ширини са били изоставени за по-добри земи в долините. До 1387 г., производство и получените данъци са между 12% и 70% от това, което те са били около 1300 г. с малките промеждутъци на затопляне. След 1460 г. тази промяна е вече постоянна, а в края на 1665 г., общата реколта зърно в Норвегия е само 60-70 % от това, което е била около 1300 г. въпреки някой нови технологии в земеделието. Оскъдицата и глада, убили милиони в Европа, а лошото хранене намалява ръста на викингите в Скандинавието до 50% от населението. Викингската епоха съвпада с началото и с края на затоплянето на климата и продължава около 250 години, като нейния разцвет е точно по време на най-голямото затопляне, а упадъкът и е съчетан със започващото захлаждане. 

В Швейцария зимите също станали тежки. Поради по-хладния климат, покритите със сняг земи оставали така до късна пролет. Паразит, известен като Fusarium nivale (снежна плесен в България), който избуява под снежна покривка, опустошавал културите. Снежната плесен се наблюдава в края на зимата, след продължителна дебела снежна покривка върху силно израснали още от есента посеви. Под нея растенията дишат, но не фотосинтезират, вследствие на което се изтощават, отслабват и се нападат от различни почвенообитаващи гъби. Освен това, поради увеличения брой дни със снежна покривка запасите от сено за животните намалели. Опитвали да храбят добитъка със слама и борови клони, но много животни и особено крави е трябвало да бъдат заклани, което е довело и до покачване на цените на месото, защото ако в началото цените са спадали поради ликвидирането на животните, след като са се стабилизират на едно по-ниско ниво, цените рязко скачат нагоре. 

Нещо което може да се види в цените на пшеницата и което се среща и днес 

Когато промяната в цената е малка за по-дълги периоди от време, цените на зърното се събират, като цените от различни области и дори в различни държави се събират, като разликите са много малки. Когато обаче цените стремително започнат да се покачват, или спадат, разликите веднага се увеличават, за да станат на места значителни и от порядъка на 20%, 30% до 50% в някой редки случаи. В областите които са близо до големите градове, или до големи пристанища, цените винаги са по-високи, нещо лесно обяснимо днес, предполагам понятно и на търговците на зърно от него време. 

Напредването на ледниците по време на захлаждането, често е било постепенно, но силно драматично

Ледниците оказват пряко негативно влияние в почти всеки аспект на живота, за тези които имат нещастието да живее на пътя им. Ледения напредък в цяла Европа унищожава земеделските земи и причинява масивни наводнение.  

Епископи и свещеници са призовани да благословят нивите и да се молят, леда спре движението си напред. Различни данъчни списъци дават на учените днес ценни записки показващи движението на ледниците през годините, унищожавайки ферми и икономиките на цели градове.  

В Австрийските Алпи например напредващите ледници затворили златните мини на архиепископа на Залцбург, който е един от най-богатите в империята. В продължение на 2-3 студени лета добивът в мините не можел да се поднови, което довело до разбягване на миньорите по причина, че вече в мината не могат да изкарват прехраната си. Това довело до края на минните работи и до затваряне на мината.

1595: В Швейцария ледник запречва река и причинява наводнения със 70 смъртни случая.

1600-10: В Шамони - Франция ледниците предизвикат масивни наводнения, които унищожават цели села. 

1670-80: Максимален исторически напредък на ледниците в източната част на Алпите. Забележим спад на човешкото население по това време в области близо до глетчерите, докато населението на други мяста в Европа се увеличило.

1695-1709: Исландия ледниците напредват така драстично, че унищожават голяма част от фермите.

1710-1735: Ледник в Норвегия напредва със 100 м на година.

1748-50: Нoрвежките ледници достигат исторически максимум.

Поради глад, бури, и растежа на ледниците, много стопанства са били унищожени, което довело до по-малко данъчни приходи поради намаляване на стойността на имотите. 

Цени на пшеницата , изразени в холандски гулдени, на 100 кг. в различни страни, спрямо времето. На графиката могат да се сравнят цените в различни области на Европа. За Франция и Италия върха в цените бил по-рано, а за Германия, Бохемия и Австрия върха е точно по време на 30 годишната война, като после има рязък спад, който аз свързвам с това, че населението в една голяма част е измряло от глад, войната и епидемии, които са редуцирали населението в днешна Чехия с около 50%, според данъчните справочници от него време. Може да се види покачването около и след 1250 г. идващо със захлаждането, върха и после спада в цените  след 1347 година, но този спад в цените се дължи не на затопляне на климата, а на чумата, която е стопила населението в Европа с от 25% до 50% и дори до 90% на места.  

Бурите и наводненията

Тъй като, по-хладния въздух започнал да се движи на юг, се увеличила честотата на бурите и наводненията. За най-малко четири наводнения на холандските и немски брегове през 13 век се знае, че са причинили загуба от около 100 000 живота. Бури които са предизвикали повече от 100 000 смъртни случая е имало и през 1421, 1446 и 1570 г. Увеличили се и градушките, които унищожавали посевите и убивали голям брой на животни. Поради тежка ерозия на бреговата линия и силниte ветрове носещи и пясък от брега са унищожени големи площи земеделска земи и се прекрояват крайбрежните региони. 

Кризата започнала в средата на XIII век и след 1300 г. и Европа била вече по-бедна и по-гладуваща

Черната смърт от 1347г. и последвалите чумни вълни през XIV, XV и XVI век само довършили унищожителността на захлаждането предизвикало голяма част от кризата и упадъка в средните векове.

Климатът на Западна Европа вече бил студен и по-влажен заради атлантическите въздушни маси, а горещото течение или вятърът наречен сироко, който носел горещи въздушни маси от пустинята Сахара, обхванал Централна Азия и пустинята Гоби, което направило тези райони още по-сухи и принудило местните популации от гризачи да мигрират на изток и на запад. В пряко следствие от тази високата смъртност след чумата и цените на хранителните стоките спаднали в следващите десетилетия. Въпреки чумата и точно заради нея, преди да спаднат, цените се повишили, защото, съчетано със спадналите вече заради захлаждането добиви на зърно и чума в допълнение, в кратки периоди,цените на месото в някои райони на Франция, по време на първата чумна вълна, до 1350 г. скочили четворно, за кратко. Спада в цените на зърното после, освен с чумата може да се обясни поне по мое мнение и със затихване на търговията и заради войните които се водили.  

Чумата обаче оказва своето благотворно влияние за някой. Населението изключително силно е намалява, а земеделието, на много места заради изобилието от свободни площи минало отзърнено производство, на пасищно животновъдство, тъй като то изисква малко хора. 

Стандарта на живот в много области в Европа значително се повишил, като в Италия с дневната си надница, един зидар е можел да си купи агне или овца. На места във Франция населението толкова се стопило, че едва в средата на 19 век стигнало броя който имало преди епидемията. От една страна се качила неимоверно цената на труда, от друга заради чумата, въпреки захлаждането на много места цените на храните след първоначалния бум са спаднали. 

Високата цена на труда кара някой владетели да въведат максимална заплата (за да се спрат нахалните искания на простолюдието), което пък предизвиква въстания този път не от гладни, а от искащи повече свободи и най-вече повече пари хора. Въстанието на Уот Тейлър е такова, въпреки, че е кръстено селско въстание, то е по-скоро въстание на средната класа занаятчии които искат да се отмени главно максималната дневна надница. Въстаниците превземат на бърза ръка Лондон и само тяхната глупост и доверието им в малолетния крал позволяват да бъдат разбити. Въпреки това заплатите и в Англия и в Европа растат, защото указите не вършели работа когато имало липса на работна ръка. 

Като цяло, заедно със захлаждането, след първите десетилетия на проблеми и нагаждане и след чумата, търговията се е оживила там където няма ледове, тъй като превозването на някой храни е станало необходимо, а от което и рентабилността се е качила. На много места където добивите са спаднали част от населението се заело с дърводобив за да припечели, а от там и цените на корабите спаднали.