Доказателствата за ниската ефективност от хедж-фондовете и взаимните фондове продължават да заливат световните финансови пазари. Според последни данни на FT, 70% от печалбите на инвестиционните фондове са били усвоени от мениджърите, а не от инвеститорите. И докато е налице сериозно намаляване на доверието на инвеститорите за смисъла от това да плащат значителни такси и комисиони, за да участват в подобни инвестиционни схеми, то вероятността за преструктуриране на финансовите организации е много малка според Business Insider.
1. По-слабо представяне Доказано е, че 75% от инвестиционните фондове от отворен тип се представят по-зле от средното за пазара в дългосрочен план, дори и без да се отчетат по-високите такси и комисиони, събирани от тези фондове.
2. Скрити разходи Фондовете на практика крият разходите си, което прави трудно инвеститорите директно да ги сравняват. Разходите се влагат и приспадат от крайния резултат на фонда, което пък се отразява в цената на акциите. Така е много трудно инвеститорите да имат реална представа какво плащат, за да бъдат управлявани техните средства, а разходите могат да достигат до 5% от инвестираните средства.
3. Агенционен принцип Повечето портфолио-мениджъри обикновено забогатяват от таксите и комисионите, които събират, а не толкова от постигнатите печалби за фонда. Както се казва „да сте виждали инвеститорски яхти по пристанищата?“.
4. Проблеми с размерите Понякога фондовете стават толкова големи, че са трудноподвижни и нямат възможност да инвестират в относително по-малки компании, които традиционно имат склонност за по-добро представяне от големите компании.
5. Риск за кариерата Фонд-мениджърите са поставени под изключително напрежение за реализиране на добри и постоянни тримесечни резултати, за да запазят работата си. Така те често са склонни да поемат по-големи рискове, рискувайки средствата на инвеститорите. 6. Проблеми с адаптацията На фондовете им е изключително трудно да се адаптират бързо към променящата се среда, като например в момента - „включване и изключване на риска“. Това от своя страна води до изоставащи действия и често включване в приключили трендови движения.
7. Историческо представяне Хората често имат склонност да избират фондове, които са се представяли добре в исторически план. Бъдещите резултати не бива да се обвързват с минали, а редица изследвания сочат, че портфолио-мениджъри на подобни фондове постигат по-ниска от пазарната средна доходност на новопостъпилите във фонда средства.
8. Проблеми с излизането Някои по-слабо ликвидни фондове често изпитват проблеми при излизането на големи инвеститори. Това косвено засяга и останалите инвеститори, поради факта, че се налагат продажби на налични позиции, за да се осигури изискваната сума. Това пък може да окаже силен низходящ натиск върху книжата на някои по-слабо ликвидни позиции от продажбата на самия фонд.
9. Липса на прозрачност Някои фондове публикуват основните си позиции, други-не. Дори и в тези случаи обаче информацията често е оскъдна и не се предоставят сведения кога фондът е влязъл в позиция, при какви нива и кога ги е продал. Всичко това до голяма степен води до непрозрачност за инвеститорите.
Източник: Business Insider
Няма коментари:
Публикуване на коментар