Някой от митове за пазара на суровини

Най-вероятно сте чували от новините, че цената на златото се повишава или понижава, че петролът поскъпва на стоковите пазари или, че цената на портокаловия сок отново е във възход малко преди сезона на ураганите в САЩ. 

На практика пазарът на суровини е място, където се предлагат стоки от зърнени храни, захар и кафе до живи говеда, както и много други неща, за които най-вероятно не сте подозирали. 
Какво трябва да знаете за този пазар, преди да се впуснете на него? 

Както всеки пазар, и тук влияние върху суровините оказват редица фактори, като нещата се усложняват от разнообразието на класовете суровини и специфични фактори, влияещи на всеки отделен клас. Добре е инвеститорите да имат известна подготовка, преди да започнат реална търговия, както и относително задълбочени познания за класа активи, с който са избрали да търгуват. Все пак последните трябва да са наясно, че тук действат същите основни пазарни сили като търсене и предлагане, подобно на търговията с всички останали класове активи. 

Ето и няколко мита, които държат инвеститорите встрани от пазара на суровини: 

1. Този пазар е недостъпен за индивидуалните инвеститори Стоковият пазар никога не е бил по-лесно достъпен за инвеститорите. Налице са множество платформи, които дават достъп до тези пазари и активи, най-често посредством CFD-та (договори за разлика). Основното им предимство е, че инвеститорите могат да купуват книжа, базирани на движението на този род активи с изключително малки суми, или далеч от изискванията за покупка на иначе големите стандартизирани фючърси при повечето суровини. Така инвеститор може да си купи дори една унция злато за 1 300 долара, или срещу гаранция от 13 долара (посредством договор за разлика). В този случай поскъпването в цената на златото ще му донесе печалба от 1 долар, а понижението загуба от един долар. Това е далеч по-приемлив вариант от този да се купи минималния фючърс на златото, равняващ се на 100 унции, или на стойност 13 000 долара. Същото важи и при петрола и другите фючърси, които са твърде големи. Те са надробени от големите брокери с цел да станат по-удобни за търговия дори на малките индивидуални инвеститори. Лесен достъп до суровините имат инвеститорите и посредством ЕТF-фондовете (индексните фондове), базирани върху цените на определени активи (в случая суровини). 

2. Суровините са твърде волатилни Много „неуспели инвеститори“ често разпространяват тезата, че суровините са твърде волатилни и водят до огромни загуби. Това не е вярно. Големият проблем е твърде големият ливъридж, достъпен за инвеститорите, търгуващи с различни суровини и инструменти върху тях. Подобно на валутните пазари, тук всичко е въпрос на паричен мениджмънт и поемането на премерен риск с потенциална поносима, според индивидуалните представи на всеки, загуба. Нормално е, когато с 2 500 долара се контролира портфейл от примерно 250 000 долара в суровини изменение от 1% в цената на суровината в благоприятна посока да носи доходност от 100%. Същото важи обаче и за загубите. Дори и най-добрият трейдър греши понякога, а при подобен стил на търговия и една грешка, дори след 100 добри сделки, е свързана с пълна загуба на капитала. 

3. Необходима е реална доставка на суровината Някои инвеститори си мислят, че когато купят ноемврийски фючърс на златото, ще трябва реално да се разправят с плащането и получаването на 100 унции злато. Няма такава опасност, ако продадат фючърсите няколко седмици преди датата на упражняване на фючърсите, като със сигурност брокерът и платформата, в която са ги купили, ще им напомнят за това. Много платформи автоматично заменят фючърси на суровини с такива за следващия месец при тяхното изтичане, без да е наложително инвеститорите да правят каквото и да е. В тези случаи обаче последните трябва да са наясно, че могат да отбележат значителни финансови загуби поради голямата волатилност на фючърсите в последния ден на търговия с тях. 

4. Няма как да се печели от суровини Друг мит е, че няма как да се печели при търговията със суровини. Добрата новина е, че търговията със суровини е „игра с нулев резултат“, или казано по друг начин - всеки загубен долар от инвеститора е печалба за друг. Погрешните методи на търговия обаче, предопределени основно от поемането на твърде големи и непоносими рискове от инвеститорите, правят така, че 90% от търгуващите да губят своя капитал. Къде отиват тези средства – в ръцете на опитните професионални трейдъри или на индивидуалните играчи, които търгуват по-дълго време на пазара. Един от основните проблеми на трейдърите е непрестанните им опити да забогатеят с „един удар“, който води до провал след провал, без да си вадят изводи.

Източник: Profit.bg