Така излиза, че банковото дело е приятна игра. Но, както и във всяка игра, съществуват правила. Те се налагат от централните банки. Това обаче не значи, че винаги всичко става идеално. Всичко може да се обърка както това се вижда от настоящата кредитна криза. Ще се върнем към това по-късно.
Нека видим как работи банкирането. Банкирането най-вече е въпрос на осчетоводяване. Намирам счетоводната работа за скучна, така че ще разкрия само интересната част. Тук първо можете да видите счетоводството на една банка, по-точно, балансовия ѝ отчет. За да се разбира по-лесно, не съм изписал в него всички елементи. В лявата колонка се намира дебитът или активите, където се вижда това, което притежава банката. Това също се нарича Актива. В дясната страна са изписани кредитите или пасивът, които показват какво банката дължи на другите, като например текущите сметки, също наричани сделки депозит. Те често се наричат Пасива. В тази колонка също може да откриете какво дължи банката на своите собственици – капиталът. Когато приспаднете цялия пасив от общата сума на активата, получавате капитала.
(В банката числата са толкова големи, че в балансите последните три цифри обикновено се пропускат. Така че трябва да умножите сумите по 1000).
Сега нека да накараме банкера да работи и да видим как той прави нещата. Не е нужно да гледаме целия баланс постоянно. На всяко ниво ще разглеждаме частта, в която настъпват промени. За да е по просто, ще боравим с малки суми. в реалния живот те са много по-големи. Също ще споменем основните правила. Тръгваме по лесния път.
Банката приема банкноти в депозит
Джон има 1000 евро банкноти и ги носи в банката. Банкерът казва „Благодаря Ви” и вписва 1000 евро в баланса като актив на банката. „Банкноти в брой: +1000 евро”. Но също така банката ще трябва да върне тези 1000 евро на Джон някой ден. Така че банката също е и длъжна на Джон. Банкерът пише в колонката с пасивите: Чекова сметка Джон: +1000 евро.
По този начин много клиенти носят парите си в банката. Банкерът знае от опит, че много клиенти ще депозират повечето си пари за дълго време. Всеки ден част от парите си отиват, но други пари пристигат. Така че количеството банкноти, които се намират в банката, надхвърлят всекидневните ѝ нужди.
Така банката ще отпусне банкнотите, които не са ѝ нужни, като заем. Върху тези пари тя може да събере лихви. И колкото повече заеми отпуска банката, толкова повече лихви тя може да събере. Но тя трябва да се погрижи да има достатъчно наличност в случай, че Джон дойде да си прибере парите. Но дори Джон да не дойде, други клиенти със сигурност ще го направят. Колко точно пари банката би трябвало да държи в касата си? Е, в повечето страни това се определя от централната банка.
Ще вземем за пример САЩ [2 (това правило вече е премахнато)]: “За всички пари в депозитни сделки банката трябва да съхранява поне 10% налични резерви”. Така че върху 100 евро на Джон банката може да отпусне като заем 900 евро. (В Европа ликвидността варира за всяка страна от 2% до 25%. [3])
Банката отпуска банкноти
Питър желае да купи лаптоп и поисква заем от 850 евро. Банката му отпуска 850 евро в банкноти. Клиентите, които дължат пари на банката, се изписват в графата Длъжници (те дължат на банката = банката има претенции към тях.)
Хей, как е възможно? В началото имаше само 1000 евро, а сега Джон има 1000 евро, а Питър – 850 евро! Да, преметнаха ни. Банкерът просто измъква тези 850 евро от шапката си. Джон все още има 1000 евро в сметката си, а Питър има 850 евро, върху които той ще трябва да плаща лихва. Дебит, кредит, банка!
Така че ето каква е тайната на банкера.
Давате парите назаем и претендирате, че все още ги притежавате!
Е, не се сърдете на банкера си. Този тип банкиране се е оформил исторически. Всъщност, тя се заражда във епохата на златарите. По онова време още нямало банкноти, а вместо това се ползвали разписки за златни монети, които майсторът златар пазел в хранилището си. Златарят отпускал пари под формата на такива разписки. Номерът се състоял в това, че той отпускал повече разписки, отколкото му позволявали запасите от злато.
Златарят
В онези времена, в които хората все още плащали със златни монети, много от тях ги депозирали при златаря и му плащали малка компенсация за тази услуга. По онова време само той разполагал със сигурно хранилище. Клиентите получавали разписка, с която те по-късно можели да си вземат златото. Но клиентите започнали да ползват тези разписки като средство за разплащане. По този начин на тях не им се налагало да ходят по улицата със злато в джоба. И този, който получавал бележката, можел да иде при златаря и да вземе златото, ако пожелае. Пазейки чуждото злато, златарят можел да забогатява докато спи в леглото си.
Все по-често се срещали хора, които искали да заемат пари от него. Но вместо да носят златни монети вкъщи, те предпочитали да оставят заетите жълтици в хранилището и да поискат бележка. Върху заемите златарят събирал лихва. В началото той давал назаем само своето злато (Така да се каже, той отпускал бележки, използвайки златото си като залог). Но когато все повече хора започнали да искат заеми, той започнал да хитрува. Той започнал да дава разписки, подкрепени от златото на депозиторите си. Но тези клиенти вече били получили бележки за същото злато! По този начин златарят раздавал все повече бележки, събирайки все повече лихви. И докато броят на тези, които едновременно идвали да получат злато срещу бележките си, не бил много голям, никой не се досещал какво става.
Празната каса
Същото се случва и днес. Всеки има суми в чековите си сметки и докато не се случва така, че прекалено много хора едновременно желаят да изтеглят парите си, никой не забелязва, че касата е почти празна. Почти всички пари са отпуснати като заеми. Много хора все още си мислят, че банката е богата и отпуска собствените си пари. Не е така. Самата банка няма пари за това. Банката винаги дава назаем парите на другите хора.
Тъй като касата е почти празна, винаги има риск, че банката няма да има достатъчно пари, за да осъществи нужните плащания. В такива случаи, като днешната дългова криза, те казват поетично: банката има проблем с ликвидността. Повече по този въпрос ще поговорим по-късно.
Умножавай парите чрез трика с шапката на фокусника
Използваната за пример банка, благодарение на депозита от 1000 евро на Джон, е създала допълнителни 850 евро, които да бъдат отпуснати като заем на Питър. Нека видим какво се случва с тези 850 евро. Питър купува лаптоп и магазинерът носи 850 евро в своята банка, Банка В. Банкерът казва: „Благодаря” и вписва 850 евро в баланса като актив на банката. „Банкноти кеш: +850 евро. Но банката също така ще трябва да върне един ден тези 850 € на магазинера. Така че банката също има и дългово задължение към него. Банкерът пише в колонката със задълженията: чекова сметка на компютърния магазин: +850 €. Банка В. трябва да има налични резерви поне 10% върху 850 €, които са били добавени към чековите сметки.
Това прави 85€. Така че Банка В. може да отпусне като заем 765 евро. Банка В. отпуска заем 750€ на Уилям, който купува с тях велосипед. Продавачът на велосипеди носи тези 750 евро н своята банка, Банка С. От 750€ може да отпусне като заем 675€. И така историята се повтаря постоянно, като всеки път сумите малко намаляват.
По този начин банкнотите на Джон последователно се прехвърлят от първата банка към компютърния магазин, след това към Банка В., продавача на велосипеди, Банка С., и така нататък. И всеки път когато до тези банкноти се докосва банкер, той може да създава с тях нови заеми. И в крайна сметка 1000-та евро на Джон могат да породят много нови заеми, разпръснати сред много банки, които събират сериозни лихви по тях.
Всички банки вкупом.
Ако всички банки биха отпуснали максималните разрешени суми, тогава банката от първия пример би отпуснал 900€, следващата банка 90% от 900, тоест 810€, следващата банка – 90% от 810€, тоест 729, и т.н., а всички банки заедно биха отпуснали 9000€ с помощта на 1000€ на Джон. За щастие, досега, на банките не са успявали да достигнат тези суми. това би отнело доста време, а средностатистическият заем не съществува толкова дълго. А когато кредитът се изплаща напълно, той изчезва от баланса. Но дори те да успеят да добавят само два, три или четири пъти по 1000€, те събират два, три или четири пъти по толкова лихви. Самият Джон има чекова сметка и не получава нищо. Той дори плаща разходите за чековите книжки и банковите карти.
(Забележете, че максимумът от 9000 е валиден за 10% налични резерви. С 2% налични резерви максимумът е 49 хил.!)
Жонглиране с плащанията
Но ако банките не разполагат с пари в чековите сметки, те не могат да се разплащат с тях, нали? Тогава това не са пари, нали? Така е. От 1000-та евро на Джон банката от първия пример има останали само 150€, а Банка В – само 100. Една банка никога не би могла да изплати общата сума във всички чекови сметки наведнъж, в случай че притежателите на сметки решат да осъществят плащания към сметки в други банки или да изтеглят парите на ръка. Ако парите съществуваха реално, банката, естествено, би могла да извърши тези услуги. Срещу всички суми в чековите сметки банката разполага само с малка част истински пари, с които тя може да изпълнява платежните нареждания към клиентите си. Това е малката част, която не е била отпусната като заем, така наречените налични резерви.
А когато банката е използвала тази малка част истински пари, за да изпълнява плащанията от името на своите притежатели на сметки към сметки в други банки, какво става тогава?
В същото време от сметки в други банки ще се прехвърлят плащания към притежатели на сметки в нашата банка. А тя самата може отново да използва тази малка част, за да изпълнява следващи платежни нареждания.
Така че когато Джон иска да плати 30€ на някого в друга банка, нашата банка прехвърля 30€ от наличните си резерви. След това някое друго плащане ще пристигне от друга банка, която ще увеличи отново наличните резерви на нашата банка. По такъв начин банките могат да си прехвърлят постоянно сравнително малки суми едни на други. И когато те го правят достатъчно бързо, с тях може да се осъществява голям брой плащания.
Всъщност, създава се впечатление, че банкерите имат страшно много пари, но на практика те прехвърлят помежду си малкия дял налични резерви, с които може да се изпълняват плащанията. Но в истинските банки с хиляди клиенти тази малка част налични резерви така или иначе представлява достатъчно количество. С тяхна помощ могат безпроблемно да се трансферират значителни суми от една банка на друга.
Изчистване на парите
Досега извършвахме всички отчетности с банкноти. Но за банките не е практично всички плащания да се изпълняват постоянно с банкноти. Книжните пари щеше постоянно да се налага да се превозват от една банка в друга с бронирани коли. В днешно време това се прави по много по-лесен начин. Банките могат да разменят банкнотите си срещу баланс в централната банка. Всички банки имат сметки с баланси в Централната банка. Когато една банка иска да извърши плащане към друга банка, централната банка трансферира сумата от баланса на гореспоменатата банка към баланса на другата.
Тъй като днес повечето плащания се осъществяват с помощта на клиринг, банките съхраняват малко банкноти, а по-голямата част от наличните им резерви представлява баланс в централната банка. И когато банката от примера ни заема 50€ от друга, те също се добавят към наличните резерви. (120 + 50 = 170)
Когато в днешно време заемате пари от банката, няма да отнесете със себе си банкноти, а ще се увеличи чековата ви сметка. И докато вие не харчите парите си, наличните резерви на банката не намаляват. (Това се случва само в момента, в който прехвърляте пари на някого, който има сметка в друга банка, или изтеглите пари в брой.)
Заеми
Когато банките отпускат заеми, те поемат риска, че заемът няма да бъде (напълно) погасен. Затова банките обикновено искат гаранции. Когато теглите заем за кола и не го изплатите, банката ще конфискува автомобила, ще го продаде и със спечеленото непогасения заем ще бъде изплатен. А ако това не е достатъчно, вие ще се числите като длъжник на банката. Ако не можете да плащате, банката ще трябва да отпише непогасеното количество. А ако това започне да се случва прекалено често, не само банката, но и хората, които са депозирали парите си, ще се сблъскат с проблеми.
Така стигаме до второто важно правило:
Банките трябва да имат капитал, който да съставлява поне 8% от непогасените заеми. [4] С други думи: за всеки 8€ капитал банката може да отпусне 100€. Но за някои заеми, като например ипотечните кредити, те могат да отпуснат два пъти повече със същия капитал и съответно да съберат двойни лихви. Така че не е чудно, че банките обичат да предлагат такива видове заеми. (Въпреки че в момента, към края на 2008г., кредитите са малко проблемни). За заеми, предоставяни на държавата, 8%-то правило не се прилага. Държавата винаги може да повиши данъците, за да се издължи на банката.
Така, по отношение на заема на Питър, банката от примера ни също трябва да се съобрази с изискването за платежоспособност. По кредита от 850€ банката трябва да има капитал от 8% от 850, тоест 68€. В нашия пример банката има 110€, така че това е достатъчно.
Когато Питър изплаща по 100€ всеки месец, 100€ се добавят в касата (наличните) и сумата в колонката Длъжници намалява със 100€.
Но ако Питър не изплати последните 50€, тогава банката трябва да ги отпише. Нищо не влиза в касата, но сумата в колонка Длъжници въпреки това ще намалее с 50€. Това значи, че общата сума (в случая 1130€) намалява с 50€ и впоследствие това значи, че от другата страна, капиталът намалява с 50€. А ако банката имаше и други непогасени заеми, тогава лесно може да се получи така, че банката да стане недостатъчно платежоспособна.
Дебит, кредит, криза
Това се случи в САЩ, когато, особено, по-бедните получиха ипотеки срещу много ниска лихва, но се оказаха неспособни да я изплащат, когато лихвените ставки отново се повишиха. Много банкери предвидиха тези проблеми и се подсигуриха срещу неизпълнения на плащанията. Но това, с което не се съобразиха банкерите, беше, че ще има толкова много несъстоятелни платци, че застрахователите няма да смогнат и ще банкрутират. И така те бяха принудени да отпишат много заеми в колонката с активите, което съответно намали капитала им в колонката с пасивите. Платежоспособността им бе поставена под въпрос. Други банкери продават рисковите ипотеки в пакет на други банки във и извън САЩ. Купувачите се оказват подведени, държейки в ръцете си пакети с лоши ипотеки, които повече никой не иска да купи. И по такъв начин, в световен мащаб, доста банки изпаднаха в трудно положение и редица от тях фалираха. Тъй като банките не знаеха кои от тях са купили тези пакети и кой може да фалира на следващия ден, те не искаха повече да отпускат пари едни на други. По принцип те го правят всеки ден, когато в края на работния ден едни имат излишък от налични резерви, а на други той не достига. А когато банките нямат доверие помежду си, всеки трябва да се оправя сам. Това от своя страна значи да се грижиш за това наличните резерви да са достатъчни, тоест – отпускай колкото може по-малко заеми. Тъй като повечето предприятия зависят от заемите, те също се оказват в трудно положение. Отначало едно по едно, след това все по-голям брой. Криза.
[1] Тайните на парите, лихвите и инфлацията:http://www.courtfool.info/en_Secrets_of_Money_Interest_and_Inflation.htm
[2] Изисквания по ликвидността на Федералния Резерв: (от 1992)http://www.federalreserve.gov/monetarypolicy/0693lead.pdf (премахнати)
[3] Ликвидност в Европа http://www.bportugal.pt/euro/emudocs/bce/eubankingsectorstability2005en.pdf , tabel 16
[4] Изискванията за 8% платежоспособност са били договорени от големите международни банки в 1-то споразумение от Базел от 1988г. Оттогава в него се внасят доста промени. От 2006г. в сила са споразуменията Базел II, с повече изисквания към съставянето на капитала, но и повече възможности банкерите да определят методите за пресмятане на рисковете си.
Базелските капиталови споразумения: http://www.parl.gc.ca/information/library/PRBpubs/prb0596-e.htm
Пример за пресмятане на процентното съотношение на платежоспособността:http://www.rbnz.govt.nz/finstab/banking/regulation/0091769.html#navstart
Европейско предложение за намаляване на платежоспособността през 2004:http://europa.eu/rapid/pressReleasesAction.do?reference=MEMO/04/178&format=HTML&aged=1&language=EN&guiLanguage=en
Други документи:
Geld, Financiële Markten & Financiële Instellingen, C. van Ewijk & L.J.R. Scholtens (Wolters Noordhoff) (in Dutch.)
Рудо де Рюйтер,
Независим изследовател
Декември 2008
Няма коментари:
Публикуване на коментар