28.09.2007 г.

ММ – ключът към успеха!


С настоящата си статия ще се опитам да развенчая митът който витае , че за да печелиш трябва да познаваш посоката на пазара или обратно – познаваш ли пазара, значи печелиш. Успешното прогнозиране на цените е нещо коренно различно от печеленето на пари. Първата подкрепа на горното твърдение идва от факта, че в големите инвестиционни банки и брокерски къщи има отдел "анализи" и отдел "търговия". При условие, че анализаторите правя прогнозите за движението на котировките, защото те самите не търгуват и печелят от тези си прогнози? Отговърът е съвсем прост – науката на познаване на бъдещите цени е нещо коренно различно от изкуството и знанието да правиш пари !
Ще започна малко по-отдалеч с история за времето когато работих като крупие в казино в центъра на София. Интересно е колко много и различни хора влизат в казино. Там където рабитих постоянните играчи варираха от Киро-баничката (прякорът му произлезе след като Киро влезе един ден в казино ръфайки тестения дликатес, от което можете да съдите що за човек бе той), Професора (истински професор по статистика към БАН), десетки азиатски търговци със скромни бизнеси, стотици съвсем порядъчни граждани, които незнайно от къде успяваха всеки ден да идват с по 300-500лв и няколко наистина големи играчи които ни навестяваха сравнително рядко, но за сметка на това доста значително. Прочитайки горното съзнавам, че звучи като сценарий на сапунен сериал, но посете казино "Рила" зад едноимения хотел и съм убеден, че главните герои по-горе все още прекарват дните и нощите си в игра на карти и ролетка.От личните си наблюдения по това време най-много вървеше в залозите на азиатските търговци, най-слабо се представяха редовите граждани начело с Киро-баничката и Професора и успехът на големите играчи бе на приливи и отливи. Като цяло обаче мога да кажа, че казиното всеки ден завършваше с положителен резултат, а и как иначе... Ще оставя на страна цялата психология зад хазарта, въпреки че тя е в основата на играта, но интерес за нас представлява самата игра на комарджиите. Професора се интересуваше единствено от ролетката и постояно пишеше и смяташе нещо в тетрадки и играеше с минимални залози (1лв. за число и 5лв. за цвят, дозина или четно/нечетно). Той никога на променяше големината на залозите. Разчиташе единствено на сложни статистически модели за прогноза на това какво число ще се падне – като такива, че след пет последователни червени вероятността да се падне черно е еди си каква и т.н. Интересно е, че точно този човек пренебрегваше основното статичстическо правило в играта на ролетка – всеки спин (завъртане на топчето) е "назависимо събитие". С този термин в статистиката се наричат събития които не зависят от предходните, тоест вероятността да се падне червено е винаги 18/37 (18 червени, 18 черни и 0). Забележете, че шансовете да се падне червено числло са под 1/2, а печалбата която дава казиното е 2/1, тоест чисто статистически казиното винаги печели. Същото важи и за печалбата ако заложиш на печелившото число – 35/1, а шансовете ти са 1/37 (37 числа от 0 до 36), тоест казиното отново има преимущество пред играча. И така след като всяко едно завъртане на топчето е назависимо събитие, то е непрогнозируемо и единственото на което може да се надява играча е късмет. Единственото нещо над което всеки един играч има контрол е големината на всеки един залог. Фактически това е единственото оръжие на комарджията. Ако един играч иска да разчита на нещо повече от чистия си късмет, то той трябва да владее изкуството на Money Management (ММ) – колко големи да са ти залозите. Съотнесено към борсовата търговия ММ е решението колко позиции да имаш, размерът на всяка една позиция и колко риск да поемеш по всяка една и като цяло. Ако се върнем към ролетката, какво би станало ако играч залага единствено на червено или черно и при всеки неуспех удвоява залога си, а печалбата е 2/1? Дори и да претърпи няколко поредни неуспеха при един печеливш той ще си избие предишните загуби плюс пеалба от първоначалния залог, при повторно познаване вече печалбата ще е чиста. Ето как излгежда горе описаното:
Големината на залозите се получава като геометрична прогресия с d=2 или просто като всяко предходно число умножим с 2. Вероятността да имаме няколко поредни губещи залога е на най-долния ред. Например вероятността да загубим 5 поредни пъти е 3.13% или 1/32. По този начин ако играч удвоява залога си след всеки неуспех и загуби 4 поредни пъти, вероятността да загуби и пети път е 3.13% и в случай, че познае той ще си избие предишните загуби и ще спечели големината на първоначалния залог. Ралф Винсент е провел следния експеримент сред 40 PhD (доктори на науките). Всеки един от тях разполага с по $1 000 и трябва да направи 100 сделки. Всеки сам решава колко голям да е залога за всяка сделка, но той не трябва да надхвърля 50% от капитала. След края на експеримента се е установило, че всеки един средно е печелил в 60% от сделките си, съответно е губил в 40% от тях. Средно всеки един е печелил или губил 20%. Познайте колко от хората са завършили с над $1 000 ? Отговорът е едва 5%, останалите 95% са загубили част от парите в игра в която повече пъти са печелили отколкото губили! В напълно единтично изследване проведено от Ван Торф сред професинални търговци, почти 50% от тях са загубили. Ако всеки един трейдър заема еднаква по големина позиция то той рискува да попадне в т. н. "Asymmetrical Leverage" – обратен лост. Ето накратко каквопредставлява той:
Ако сте за губили 50% от капитала си, то ви е нужна 100% печалба, за да си го възстановите. Един от вариантите за избягване на тази диспропорция е ако след загуба увеличите залога – подход на Мартингейл. Не си правете извод, че е винаги добре да се увеличава залога след загуба, защото както ще видите по-нататък и други фактори трябва да се вземат предвид преди да се подходи към това.От горните примери надявам се е станало ясно значението на големината на сумата с която се влиза при всяка една позиция !Нека се върнем в казиното. Споменах, че азиатските търговци бяха сред най-печелившите играчи и по-интересното бе, че те сравнително редовно успяваха да заработят по някой лев. Дали това бе единствено късмет ? Едва ли. Още тогава ми бе ясно, че е късмет да спечелиш един или два пъти, но да спечелиш в 8 от 10 дни вече е нещо повече от късмет. По-интересно е дали представителите на жълтата раса инстинктивно успяваха да приложата изкуството ММ в действие чрез залозите си или го правеха умишлено и целенасочено. За съжаление няма как да получа отговор на последното. Както споменах по-рано играта на ролетка е напълно непрогнозируема поради факта, че всяко едно завъртане на топчето е независимо събитие. За това пък шансовете са винаги ясно дефинирани: за попадане на число винаги са 1/37, за цвят 18/37, за дузина 12/37 и т.н. Единствения начин да печелиш без да разчиташ на късмета си е умело да променяш големината на залозите или това е част от ММ. Както ще видим по-късно подобна е ситуацията и при борсовата търговия. Искам да направя уточнението, че борсовата търговия има няколко отличителни черти, които я различават значително от хазарта:
На борсата има възможност за девирсификация. Според изследване на Бидоуеър сред 82 портфолио менаджери за 10 годишен период 91.5% от печалбата им се дължи на алокацията на активи. Едва 8.5% от печалбата идва благодарение на купуването и продаването на точната акция или облигация!
За ралика от хазарт, съществува зависимост между събитията и от умението на търговеца да ги идентифицира и използва зависи успехтъ му.
На борсата е възможно да се прогнозират движението на цените, докато при ролетката това е невъзможно.
Възможност за контролиране и управление на риска от позиция. При ролетката рискуваш целия залог, докато на борсата имаш възможност да контролираш каква част от залога да рискуваш.
Успешния търговец се стреми всяка една от горните разлики да превърне в свое преимущество над останалите. От успехът му да постигне това зависи и крайния резултат.
Автор: Милен Пенев - Карол