2.09.2014 г.

Златото и Новият Световен Ред



Когато човек чуе „злато“ първата почти автоматична асоциация, която прави е „пари/богатство“. Защо е това, от кога е така, кой го въведе, какво коства това да е така? 
Златото от тази планета заминава по канален ред в космоса и след това изчезва някъде по имперските канали. Те го искат. А тукашните управници си плащат с него част от данъците.
И наистина странно съвпадение – златото изчезва дори и от големите банки. Самият федерален резерв на САЩ не показва никакво материално доказателство, че камерите им са пълни със злато. Металът, който се съхранява там, а също и в депозитите на Fort Knox въобще не е само американски. Както ще видите по-долу, икономически гиганти като Германия съхраняват огромна част от собствените си златни резерви в камерите на FED и Fort Knox… Изглежда фрапиращо, нали? Въпросът е, как така държава като Германия, абсолютен евро-лидер си държи златото в Щатските резерви, които разбира се са частни... 
Има нещо гнило тук, което в крайна сметка води към извода, че златото наистина заминава по космо-канален ред, защото на никой нищо не се показва, бива отнемано правото на достъп до собственото богатство, и тук, както ще видите явно има над-национални (частни!) институции, чиято дума тежи много повече от тази на националните правителства, а последните – са само параван.

„Обезпечен в злато“...Коя банка обезпечава моята или вашите заплати в злато или друг реален ресурс с истинска стойност? Ако чуете за някоя такава, свиркайте да си отворя сметка там, понеже така или иначе не ползвам банкови услуги. Въпреки това се съмнявам да стане защото шефовете на банкерите изобщо не са глупави и просто няма да позволят населението да притежава нещо еквивалентно на истинско злато или друг ресурс с реална икономическа стойност. Затова е имплантирана виртуалната икономика, защото истинската икономика не е собственост на никоя държава, а се съдържа в частни фондове, на този етап вече трябва да сте наясно в чии ръце се намират тези фондове...

Защото големите клечки в сектора винаги напомнят на президентите в ЕС, че „пазарите командват, а не държавите“, както се изцепи преди време и то пред стотици камери уважаемият г-н Ван Ромпуй в едно свое изказване в европейският парламент. Ами тогава, кой избира пазарите ? Какви избори и каква политика, казват го на глас, пред 245 камери на 76 различни телевизии и никой нищо не вижда и не чува...


Както всички знаем златото е „благороден метал“; отде туй благородство... сигурно „защото „боговете“ го събираха“... Като качества, или поне като познати нам качества златото (като физически метал) всъщност не е кой знае какво. Има много добри отразителни свойства и е най-ковкият метал що се отнася до масовата му употреба на Земята, да, но останалите му качества не са чак толкова специални. Дори е много трудно да се намери в чисто състояние и в по-голяма част златото се намира в медни и други примеси. Трудно се добива, а самото то като метал... ами устойчиво е на корозия, не деградира бързо, но е изключително меко, затова дори за направата на златни монети то не е чисто, а в сплав с други метали.
Златото обаче е ключът, или поне един от важните ключове, към контрола на световната икономическа система. Заради това фамилиите съставящи Елита (включваме разбира се и Ватикана), акумулират от стотици (за да не кажа десетки хиляди) години именно злато в своите частни резерви. И това е толкова важно за тях, че златото и неговият добив (или директно присвояване) е една от главните причини за много от войните днес и в миналото. Дали „новият свят“ (Америка) не е предоставял И злато освен всичко останало на дрънкащите празни приказки за „ново начало и свобода“ английски, папски и испански масонски мисионери? Кой те ли не знаят? Хахаха! Аз лично много се съмнявам, че голямата част от това земно злато остава тук на Земята... ще видите защо по-долу в текста.

Освен всичко останало, именно златото е това, което ще финансира пренаписването на историята след като виртуалната икономика съвсем се спука (я спукат) и ножа опре до кокала. 
Настане ли баш НСР точно след следващата глобална война, която чука на портите, икономиката ще запази виртуалният си статус, като книжните пари съвсем ще изчезнат, но това ще се случи, разбира се, само за нас – истинските финанси са в злато и други ценни метали и не-метали, а простолюдието няма да има достъп до тях, защото освен всичко останало – владетелите тук си плащат данъците като шматки пред истинските имперски наместници, и не, не говоря за нито една земна империя, говоря за Империята – за истинският собственик на тази планета.
Ето защо една от реалните цели зад финансовата кризата от 2008 г. не е друго освен присвояването на останалото у цивилното население, и в резервите на някои държави, злато. Случайно ли е според вас това, че хитлерова Германия, или друг важен социо-политически титан като СССР, са задължавали останалите държави да търгуват с тях именно със злато, или с реално касируеми стоки, а не с книжни пари или някакви си виртуални активи? Защо ли? Ами пак ще повторя – самите книжни пари нямат никаква стойност, освен ако не са обезпечени директно в злато или друг реален ресурс с истинска икономическа стойност. (Българският случай също е такъв, Бай Тошо не разменяше български продукти за книжни пари, а за петрол...) Точно определени икономисти в тези държави са вадили икономиките им извън системата на основните фракции на илюминати за отрицателно време, тоест това погледнато от друга страна е директно противопоставяне на световният Елит. Хитлер излиза извън контрол и бива убит, СССР бива раздробен, дори Тодор Живков беше много съмнително свален от власт... Тези да ги наречем „силови“ политически субекти са финансирани в самото си начало от банките на Елита (фамилиите Ротшилд и Морган преди всичко, от банките от които е черпил и Ленин), и двата субекта излизат извън контрол заради точно определени хора, които си дават сметка за някои неща и в последствие просто се оливат. И двата субекта биват раздробени и елиминирани. Във връзка с това са интересни някои фрапиращи факти от историята на Германия точно преди идването на власт на Адолф Хитлер, но това е много различна тема и просто няма място за нея тук. С няколко думи – не може една срутена икономика на една многомилионна държава да стане просперираща такава с капацитет за огромно производство за раз-бройки освен с много сериозна финансова инжекция, която могат да направят точно 4 фамилии в световен мащаб по онова време. Както знаем Германия е страна губеща Първата световна война, и затова носи много сериозни икономически последици, предполагам сте виждали кадри от документалните филми, които показват гладуващи германци наредени на опашки за помощи, нещо което в момента изглежда немислимо на фона на Мерцедесите и завидният стандарт на живота в старата Дойчланд.

„Самите книжни пари нямат никаква реална стойност“ и именно тази е една от причините човешките общества и държави да станат собственост на частни корпорации, защото в модерния свят мултинационалните частни компании експлоатират природните блага, енергетиката, военната индустрия, медицината и всичко останало, тези основни отрасли са под тотален контрол, а в една държава, в която здравето на хората и образованието на децата е в частни ръце и плюс това няма армия, а на всичкото отгоре държавните институции правят свирки на частните компании експлоатиращи народите блага – просто не е държава, този субект (България) съществува само на хартия. Частни бизнесмени са собственици на цели държави, и в даден момент в не толкова далечното бъдеще ще се окаже, че държавите съществуват само в обърканите съзнания на простолюдието. 
Не ви ли прилича това на днешната реалност? Дали това не толкоз далечно бъдеще не е всъщност днес?
Винаги е било така, просто в миналото мултинационалните компании са имали друг вид и други имена, а това в бъдещето вече се случва днес.

FED, Fort Knox, немският златен резерв и други златни скандали

Златото изчезва дори от банките. Къде по дяволите е златото? Има ли връзка писаното по-долу с теорията, че златото заминава по канален ред към космоса и оттам към други зони на Империята? Нека видим.

Започвам с германският резерв. Казано накратко, точно и ясно – половината от него се намира в FED (федералният резерв на САЩ) в Ню Йорк и във Fort Knox, това са официалните данни. Какво прави немското злато в САЩ? И разбира се златото на много други държави? Какво става тук? Икономическият гигант на Европа си съхранява половината злато във федералният резерв на САЩ? Да.
Бундесбанката на Германия обяви наскоро, че има депозирани 374 метрични тона злато (количество, което съставлява според официалните данни 11% от тотала на немският резерв) в резерва на френската национална банка… Германия е една наистина богата страна, която обаче в даден момент, и то съвсем наскоро, решава, че ще си репатрира обратно златото, което по различни причини бива депозирано в резервите на други страни. Нещо има, нещо чакат. С французите всичко е ОК, но щом стигат до Ню Йорк се случва следното: Бундесбанката на Германия решава, че ще си вземе златото обратно като пуска съответните уведомления по официалните канали. Съответно от САЩ им опъват среден пръст и им казват, че това не е възможно преди 2020 г., като въобще не се споменава защо. Съответно става международен скандал, който изобщо обаче не се отразява адекватно от медиите по разбираеми причини. Единствено във финансистките сайтове и някои други електронни медии се появяват новини за този скандал. От федералният резерв на САЩ отговарят: „Ние не сме собствениците на златото, ние просто го съхраняваме“. В отговор на това Германия иска да изпрати експерти, които да видят златото на място и да реинвентаризират количествата. Съответно от FED отказват да им покажат собственото им злато, което според официалните становища‚ „просто си стои там депозирано“ и навярно чопли семки, да. Американските власти не разрешават на немските експерти да проверят реалното състояние на златото и това дали въобще то е там, където на хартия се казва, че се намира.

В крайна сметка този скандал прераства в цирк, защото Германия успява да изпрати свои експерти, важни клечки от Световният валутен фонд, които успяват да се доберат до сградата, но при първата визита достъпът им бива ограничен до фоайето на 5-ти подземен етаж, където се намира тяхното злато, и им биват показани само няколко кюлчета като репрезентация на немският държавен резерв. Представяте ли си? На втората визита им отварят едната от 9-те бронирани камери за съхранение, за да видят част от златото, но не им се разрешава достъп, та дори и визуален, до останалата част. Също така, в тази камера, която им отварят не им е позволено въобще да се докосват до метала, само гледане от входа и снимки. Никакъв достъп, нищо освен няколко снимки... ааааам на холограмата, която са им прожектирали.
Според FED, на никой не се дава достъп до вътрешността на камерите освен на собственият персонал на FED. Още повече, въобще няма никакво материално доказателство за това, че там се съхранява златото, което е обявено за съхранение. Единствената гаранция са прокламациите на press-залата на резерва. Тоест реално никой нищо не знае. А къде е златото? 
Абсолютно идентично е и положението във Fort Knox. В продължение на десетилетия никой не е виждал златото депозирано там. За последно това се е случило през 1953 г., няколко дни след като Айзенхауер встъпва на власт.
Когато отварят резерва през 1953 г. не допускат никой външен експерт до аудиторията, а дори вътрешният екип на резерва проверява само 5% от декларираното там злато. Въобще както виждате, тези хора изобщо не искат да покажат златото! Все едно е посипано с отрова.
Или пък го няма, понеже, както ние теоретиците на конспирацията обичаме да казваме – с него си плащат данъците на имперските наместници.
Така за 60 години НИКОЙ не е виждал златото във Fort Knox.
След това през 1974 г. се позволява достъпа на 6 конгресмени, 1 сенатор и няколко избрани (ама разбира се!) представители на медиите (най-свободните медии ше са да знайте...), за да проверят, че златото предназначено за инвестиции наистина е там. След нагласената визита медиите присъствали там констатират, че „да, във форта има злато!“, но отново не споменават нито колко злато има, нито дори как изглежда проклетото злато! Разрешено е било само на въпросният сенатор от групата да визуализира някакво си там злато, след което в доклада, който той пише, се казва: „кюлчетата изобщо не са с размера, който трябва да имат, много по-леки са“.
В наши дни няколко американски политици са провеждали разследвания, и са представяли данни, които показват, че е прекалено вероятно да няма никакво злато, нито във FED, нито във Fort Knox. И дори да имат, това според въпросните политици най-вероятно са съвсем минимални количества. Тези същите господа се опитваха да предизвикат оторизирани визити на място, но отново им беше отказано.

Скандалите продължават.
Миналата година „Голдман Сакс“ са продавали сертификати за злато, които уж са били обезпечени в реално злато пазено в техните собствени хранилища. На теория да, но всъщност след множеството проведени разследвания от страна на противниковите им фракции се доказва, че никакво реално злато не е обезпечавало сертификатите, които са продавали и те са се криели зад термина „частично банково резервиране“ или „частично банково съхранение“, където един вид ти гарантираш, че имаш златото, показваш една част от него като банков резерв, наличност или друг актив, но всъщност имаш само една част, като другата призрачна част съществува някъде си фантазионно, или продължаваш да я въртиш по спекулативните пазари, но пак се смята, защото ти си бахти пича и имаш някъв супер висок рейтинг и името ти е световно известно. 
Само ще ви кажа, че въпросната корпорация годишно генерира на спекулантските пазари пачка равняваща се на около 40 пъти вътрешният брутен продукт на България и Румъния взети заедно. Това са корпорации чиито фондов капацитет е многократно по-голям от този на много държави по света. Корпорацията е направила огромни приходи за попечителство на злато, което въобще не съществува, тоест те са търгували не с виртуална валута просто ей така, а с виртуално шибано злато! Тоест... вижда се добре за какво става въпрос. На такива гърбове се носи световният икономически авторитет, отделно те са си абсолютно частни институции, та ако ще директорските им бордове да имат по 100 000 члена и това да ги прави да изглеждат мега демократично по някви си там стандарти, които отново те са измислили.
Искате ли малко да се посмеете? „Голдман Сакс“ действали по този начин, защото не били предполагали, че е възможно доста хора наведнъж да дойдат и да си поискат златото, тоест физическото злато, което се предполага, че си седи там. Такива компании въртят, сучат, мажат, продават и препродават с фючърни сделки стоки и блага с години предварително без изобщо да се знае дали е истинско това, което продават или е виртуално.

Един интересен факт. Немското злато се намира на 5-ти подземен етаж на сградата на резерва в Ню Йорк на Liberty Street, на 80 метра под земята, съхранено в специални камери. Резерва на САЩ, и по-точно, клонът в Ню Йорк, информира, че в подземната част на Манхатън през 2012 г. са били депозирани 530 000 кюлчета злато (според официалните данни, които са 100% достъпни по закон), които заедно тежат 7600 метрични тона. Всяко едно кюлче тежи 400 тройунции или 12,44 кг. Ако ви е интересна крайната стойност вижте цената на килограм злато на London 5, която миналата година,беше 12,750 USD на килограм. Тотала е някъде към 375 милиарда щатски долара.
Друг интересен факт за FED. Учените-икономисти и финансистите сред вас знаят, че 98% от златото във Федералният резерв на САЩ (и то така се обявява) е просто депозирано там като FED основно само го попечителства. Златото само по себе си принадлежи на близо 60 държави и няколко организации с международно влияние. Само 2% от това злато е собственост на САЩ и на други още по-дебели организации като IMF (FMI), познат нам като Световен валутен фонд.
Та за завършек нека питаме нещо интересно – смесва ли се златото в резерва на САЩ? Тоест смесено ли е немското злато с това на другите 59 държави и частни организации, които си държат активите там?
Според Федералният резерв златото не се смесва и всяка жаба си седи у гьола. Съществуват 122 сметки в злато на централните банки на ред държави, и също на организации като световният валутен фонд. 
Тук идва най-прозрачното, най-демократичният факт за FED:
FED не обявява в годишните си доклади имената на държавите или забележете, частните лица, собственици на сметките в злато.
Тоест отивам аз, ел мафиосо, изсипвам 2 чувала злато, за което съм убивал деца, продал съм няколко тона хероин в САЩ, принудил съм 123 момичета от Албания да проституират против волята си в Испания, отивам, изсипвам чувалите със златото, и FED казват – нямаш грижи ве батка! Давай го! Като на всичкото отгоре аз оставам анонимен, златото ми се върти на пазарите и ми генерира доходи, макар и виртуални, но доходи, възлизащи на 12 пъти неговата стойност годишно, от които на мен ми остават някви си мижави 35 000 000€ при всеки шест месечен отчет, като в същото време вече се занимавам само с легална дейност – одя си за риба на Амазонка, бразилки и венецуелки на остров Санта Мария и така, живея си спокойно.
Същите тези господа финансират милионерските кампании за борба с наркотрафика, проституцията, издевателствата над малолетни, робството и т.н. А златото просто изчезва, то го няма! Правиш депозит и започват въртележките по борсите, тоест спекулациите, но физическият метал злато в даден момент просто се загубва...
Невероятни цигански галимации движат цирка на световната икономика, който всеки ден хиляди медии ни повръщат през телевизора. Изобщо Те са се погрижили всичко да изглежда толкоз сложно, че никой буквално да не иска да обърне внимание, като разбира се отговорността за това, че Сульо и Пульо не искат да поемат отговорност бива прехвърляна и предъвквана през 165 други публични схеми, които в крайна сметка правят така, че човек да престане да търси. Ей толкоз лесни са хорицата за контролиране. На такива отделни като мен и вас ни се струва като филм, но в същност това е нормата.
Дизайнерите на Игри създават Играта, но други я обособяват…

„Lehman Brothers“, кризата и борбата за златото

На 15 август 2008 г. започна сагата „Lehman Brothers“ – банката, която повлече след себе си световната икономика, по известни в Испания като „los hijos putas, които прецакаха всичко“. Вярвайте ми, тук нещата се срутиха за отрицателно време... просто 5 телевизии казаха, „въй криза!“ и всичко се прецака – държавата влезе в рецесия, банките спряха кредитите, заради което се срина сектор строителство и повлече след себе си десетки други отрасли, които доведоха стотици хиляди души до оцеляване на помощи. Мега изкуствено!!! Политиците въвлякоха държавата в още по-големи дългове, продадоха голяма част от златният резерв, и започна финансирането на частни банки с публични фондове (пари от данъци и такси, нашите шибани пари, с които финансират частни банкери, за последно спестовната каса на Мадрид получи 2 милиарда евро публични фондове, за да не фалира и забележете – да възстанови кредита! Тоест да ни върнат нашите пари обратно но с 11% лихва...) а извинението им е както винаги: „Брюксел така го изисква“, „щом живеем в общо пространство ще трябва да спазваме нормите“. Кой създава нормите бе, копелета?

Световната криза се задълбочава все повече и повече за средната и работническата класа... Много странно нали? Да не би пък да затягат обръчите? От друга страна статистиките, поне в Испания, говорят за това, че 32-те фамилии (тук те са толкоз и това си се знае и няма никъв проблем...) собственици на испанския бизнес владеещи 75% от икономиката на страната, са станали двойно по-богати, докато 50% от младото население (до 35 години) е без работа и без никакви перспективи за бъдеще, повече от 400 000 младежи, голяма част от които току-що излезли от университетите, са емигрирали за последните 2 години, и в Испания има цели общини, чието население оцелява благодарение на помощи.
Самоубийствата тук заради безсилието провокирано от невъзможността да се изплащат ипотечните кредити са вече нещо прекалено често срещано, създадоха се цели организации заради това, и все още няма нито една банкова институция с повдигнати обвинения, няма и да има. Хората не издържат наглостта на банкерите, а държавата ги защитава, защото те са шефовете на президентите и министрите, въпреки че самата конституция казва в прав текст: „суверенитетът на Испания лежи върху волята на испанският народ“. Къде по дяволите е истинската икономика тогава? В чии ръце е? Защо има толкоз много идиоти, а патроните все не достигат?...
Както добре знаем елитистките групировки нямат проблем когато става въпрос за кризи, и не за друго, ами защото те самите ги създават изкуствено. 
Има един съвсем неслучаен пример от преди 2008 г. – Ватикана. Около година преди „Lehman Brothers“ да фалира, банката на Ватикана, наред с агента на фамилията Ротшилд, Джордж Сорос (човекът, който открито финансира анти-български проекти в Македония, Турция и Гърция) и принадлежащите му компании, сключват милиардерски сделки със злато, тоест изкупуват огромни количества злато от частни и държавни резерви, а щом има политици, които позволяват това да се случва, значи нещата наистина вонят, и когато казвам вонят изобщо нямам предвид на рози... В Испания масонът Сапатеро удари подписа и продаде една сериозна част от златния резерв на испанската държавна банка. Е как след такъв обир да не се иска „помощ от Европа“? Как няма да има „мисия спасете Испания, Гърция, Ирландия, Португалия, и т.н.“ с огромни дългове, когато едната изключително важна за икономиката разменна монета, тоест златото, я няма? Коя телевизия затръби за тези случаи? Нито една, и е логично да е така, за тях е по-важно вие да сте концентрирани над живота на Кристияно Роналдо... За тях е важно вие да вярвате, понеже телевизора така ви казва, че Гърция ще бъде спасена като дългът й бъде удвоен, тоест държавата има над 200 милиарда дълг, а те искат още виртуални кредити „за да я спасят“... Не е нужно човек да е завършил банково дело с практика в лондонското сити, че да се досети за дълговата система, в която дългът и забатачването нямат край и са основен механизъм на присвояването на цели държави, и на всичкото това с виртуални, а не реални ресурси.
Я да се запитаме, какво произвежда Гърция? Има ли в Гърция петрол, природен газ, ценни минерали в голямо количество? Няма нали? Някой ще каже сега „ама в Гърция туризма е много силен отрасъл“, е да ама не, защото туризмът сам по себе си зависи от други отрасли на икономиката... той е само един отрасъл, едно колелце от цялата машина.
Всичко това разкрива замисъла зад цялата демократична дандания по света – елиминирането на държавите и уеднаквяването на абсолютно всичко.
Именно златото стои зад „камуфлажните елементи“, с които ви отвличат вниманието.
В утрешният ден, когато тази система се срине и виртуалните пари престанат да текат като река, ще се види ясно кой всъщност разполага с нещо, и това ще бъдат държавите имащи капацитет на производство, или такива, в които природните богатства не са рядкост, тоест тези разполагащи с реални ресурси. Визирам предимно някои африкански страни, защото другите ще се избият, Латинска Америка, Китай и Русия. Спомняте ли си какво се случи в България точно след падането на режима? Спомняте ли си за приватизациите, господин 10%, госпожа 27% и т.н.? Според планът на „демокрацията“ това са първоначалните етапи от „демократизирането“, тоест сриването, на една държава: генерално самият процес има за цел народът на съответната държава търпяща демократизиране по западен модел да бъде обезкултурен, тоест набляга се на замяната на автентичната култура с нова такава, което се изразява в приемането на „новите яки неща“, които чрез новите поколения малко по малко заместват и елиминират по един квази естествен начин културата на този народ. Това, което я прави уникална бива сривано тактично.
Следващият етап на "демократизацията" е елиминирането на държавният капацитет за производство и самоиздръжка – тоест независимостта е пречка. Основното е държавата да бъде вкарана в спиралата на банковите кредити, които, както знаем произлизат от частни фондове в по-голямата си част. Тук има няколко основни подточки, само няколко от тях, защото по план те са стотици и няма как да бъдат описани в една статия като тази. Лишаването от армия е важна част тук. Ще ме извиняват пацифистите, но оръжието дава много гаранции в свят като нашият. С две думи, НАТО е пример за това как се елиминират армии на цели държави. Както предполагам знаете българската армия беше безцеремонно разнебитена, именно защото страната стана член на НАТО и американските генерали направиха проекта за новата българска армия. 

Тези маневри дават началото на процеса „демократизиране“, някои от началните такива са:

Етап 1 – смяна на системата:

Замяна на старата система с нова, което включва нови хора на власт, нови вярвания, нови идоли, нови „яки неща“, нови суб-култури (чалга…) и всичко ново, предимно нови лъжи, на които масите вярват понеже такива смени винаги имат добро медийно покритие. Първи етап има като основна цел да надъха народа, един вид да напомпа едно фалшиво вярване, че „новото“, което, разбира се, е пълен фарс, „най-после ще сложи край“ на старото.

Етап 2 – елиминиране на отраслите носещи икономическа независимост:

Систематизиран СРИВ в системите генериращи реалната икономика, тоест срив в производството, или другояче казано – елиминиране на системите, позволяващи независимост и имплантиране на нови системи носещи зависимост и дълг на държавата. Това според тях е демократизиране, което в същността си е елиминиране на капацитета за самоиздръжка на ниво държава, което води до същото на всички нива оттам надолу. 
Ясен пример ви е държавният стандарт, тази малка и допреди време задължителна книжка, която показваше кое как се прави. Благодарение на нея тогава ядяхме истинско сирене произведено от истинско мляко, а аспартамът беше в категория „канцерогени“, където разбира се наистина принадлежи, а кокошките по фермите дори се разхождаха свободно и снасяха истински щастливи яйца. Това е селскостопански пример, но поне е ясен, защото става въпрос за нещо базово, за което днешният българин изобщо не е сигурен...понеже „демокрацията“ е дала право на избор и сега е легално да се яде сирене направено от 50% отрови + 50% масла, и нито грам прясно мляко. Извън селското стопанство, което между другото у нас е било на много високо ниво, стоят всички останали отрасли свързани с производство и търговия, тоест това което носи реалната икономика, та когато съвсем спре кредита ще трябва да се питаме: „Ми ся що че ядем?“. Поколенията на 60-те и 70-те години със сигурност са учени как да засадят една връзка домати и дори са минавали военна подготовка, ами за тези от 81-ва година нататък? А днешните деца, според които млякото идва от супермаркета?

Етап 3 – да повярват в свободният пазар:

Тук е важно да се отбележи митът за „свободният пазар“, който изобщо не е свободен, а генерира все повече монополи. Това е „камуфлажен елемент“, самият термин няма истинско покритие, защото ако забележите в ден днешен се набляга на елиминирането на малкия и среден бизнес за сметка на големите монополи. Това не е free market folks, това е елемент от унищожението на вашият капацитет за самоиздръжка – Те не искат вие да можете да имате капацитета да се самоиздържате, защото ако е така – Те губят контрола над вас.

Приватизация, която е елемент от описаното по-горе, но заслужава собствена подточка. Ако една държава е управлявана от народни избраници, кой рационален и сериозен ум би допуснал отрасли като образованието или здравеопазването да минат в ръцете на частни бизнесмени? 
ЕС имаше нужда от краен квартал и получи целите Балкани, като най-смешното тук е, че гърците се имат за свръх-раса, те не са „обикновени балканджии“.
От другия край на океана, президентът Уго Чавез, един от главните магистри на интер-американската ложа „Libertad“ [„Свобода“ – втората най-стара в Латинска Америка след ложата „Independencia“ („Независимост“)], основана от самият освободител Симон Боливар, правеше точно обратното – реши да си върне златото оставено от предните мандати (марионетки на ЦРУ...) в европейски и щатски банки. Войводата Уго Рафаел Чавес Фриас инициира друг международен калабалък.

Масонските работи

Аржентинският изследовател и виден експерт по темите на НСР, Адриан Салбучи, казва че терминът „Нов Световен Ред“ се използва за пръв път през 1919 г. по време на съставянето и последвалото подписване на Версайският договор, който, както предполагам се досещате, е един от основните мотиви за избухването на Втората световна война. Но това е само на официално ниво, а както знаем под-официалните нива обикновено са тези, в които се съдържат истинските работи, особено когато става въпрос за масонство и политика. Всъщност терминът е използван за пръв път именно от Адам Вайсхаупт през 1776 г., когато сам той създава и написва принципите вдъхновили идеите зад Novus Ordo Seclorum, украсявайки тези си писания с традиционните масонски символи + пирамидката с окото, което вижда всичко (1 dollar baby, yeaaaah, 1 dollar).

Принципите заложени от Вайсхаупт в това, което днес наричаме идейна база на един „Нов Световен Ред“ са именно:

• събаряне на монархиите и всякакъв вид организирано правителство от „стария ред“, без разбира се да се барат техните мрежи, има се предвид такива монархии като Швеция например...
• премахване на частната собственост
• премахване на индустриите осигуряващи прехраната на гражданите, гражданите да нямат право да организират кооперации
• премахване на социалните класи
• премахване на правото на наследство
• унищожаване на концепциите за патриотизъм и национализъм
• създаване на Световно правителство и механизми за световен финансов, икономически и военен контрол
• премахване на концепцията за семейство, така, както тя е била разбирана досега
• забраняване на всички религии
• установяване на нов официален планетарен атеизъм

Говорим за „добродетели“ изречени в 1776 г... А случайно да изглеждат супер актуални? Бе да не би Маркс да е чел нещичко някъде? Пък и не само той... Та както виждате „добродетелите“ на Вайсхаупт звучат доста актуално и това е така, защото все още се работи по тях с пълна пара. Изобщо нямайте съмнение в това. Проектът за световно централизирано правителство винаги е бил поддържан от масонските организации – абсолютно винаги. Има дори още по-ранни данни относно промотирането за идеята за НСР – масонският идеал за „универсалната демократична република“. Няма смисъл да я датираме, защото няма да ми стигнат датите... стара колкото самото масонство, но ще отбележа, че е била доста лансирана и промотирана от Ramsay – великият магистър на френският ритуал, който говори за тези неща документирано преди Вайсахупт да се разпише в ранглистата на „топ масон серсем“ – през 1741 г. В масонството, фундаменталната база на „универсалната демократична република“, е абсолютната толерантност, която се издига до основен политически принцип според масоните, нещо което е абсолютно актуално и днес, и на всичкото отгоре се вижда ясно и истинското му лице в огледалото на „западният демократичен модел“.        
                                                                                                       Фракцията зад Симон Боливар

Тук отварям скоба, за да кажа няколко думи за Симон Боливар и фракцията, чийто изпълнител се явява той, но не само това, тук говорим за борбите между самите илюминати и следите, които те оставят в историята и бъдещето на цели страни и народи. Забележете, че в цялата тази дандания основното е едно – предателството с цел завземане на властта отвътре и установяване на онзи същият модел...


Идеите за свободата и независимостта на Латинска Америка произлизат не откъде, а от самата Испания, от ренегатски фракции вътре в самото управление на провинциите. По това време Америка е все още част от испанската корона. „La Patria Grande“, идеалът заради който Уго Чавес беше убит – „Голямата Родина“, тоест, обединението на всички държави от Латинска Америка в една огромна континентална федерация почти се осъществи на 100% – именно този е международният калабалък, който той инициира и заради който беше убит най-безцеремонно от агентите на ЦРУ. Трън в задника на англо-саксонската империя владееща Америка на север, такъв беше Уго Чавес. В неща като тези виждаме дори корените и кръвните линии (щото данданиите им вече са фрапиращи), лесно е да се проследи кой кой е, освен един човек – Уго Чавес, който наистина произлиза от бедното венецуелско простолюдие, което само по себе си говори много... Англо-саксонската династия обаче, си е една и съща откакто свят светува, и те могат да бъдат проследени отвъд Нимрод и Шумер.

Освободителя на Латинска Америка, Симон Хосе Антонио де ла Сантисима Тринидад Боливар и Паласиос Понте-Андраде и Бланко, не е просто „един гениален военен решил да бие шута на испанската корона“, не – Боливар е изпълнител на заръките на една друга фракция... също толкова окултна колкото и всички останали.
Случайно да виждате нещо познато в този портрет на Боливар? Правен е по негово време...

Този наистина гениален венецуелски военен (всъщност испанец роден в губернията Венецуела, или „голямата Колумбия“, защото Венецуела и Колумбия са били една държава преди да се разделят благодарение на минифракцийките вътре в големите фракции и техните минивойни за власт) успява да се противопостави на една от най-големите земни империи, и постига успех (за фракцията, която представлява и с чиято помощ го постига).
Също както нашите революционери са се вдъхновявали от мацинизма освободил Италия от лапите на австро-унгарската империя, така и Боливар си е имал вдъхновител – ложата „Лаутаро“, втората най-стара в Латинска Америка, клонове на която се явяват самите „Либертад“ и „Индепенденсия“, и първата специално създадена, за да „освободи“ Америка от испанската корона. Ложата „Лаутаро“ е била позната като „Великото Американско Събрание“, „Ложата на Кавалерите на Съзнанието“ (откъдето всъщност произлиза) или просто „Ложа Лаутарина“. Тя е създадена, през 1797 г. в Лондон и трябва да се има предвид, че най-вероятно е получила патент от ложата-майка на Англия, след което се е обявила за „легитимна“ сама по себе си, заради това, че е първа в Америка – тоест може да „давa светлина“ (масонски термин) на други ложи – да се клонира. Въпреки това, мен лично дълбоко ме съмнява Боливар да е бил про-британски настроен; фигури като неговата обикновено не достигат до най-високите нива в тайното общество именно защото човекът се е изживявал в това ниво на Играта като „истински идеалист“, а Те използват именно това му качество... тоест не е съвсем полезно той да знае истинската agenda зад революциите. Та целта на тази ложа, още от самото й създаване, е насаждането на революционни идеи и освобождаването на испанска Америка от короната и на базата на принципите на либерализма – основаването на независими испано-американски републики. Точно така се случва – те постигат всичките си цели, но войната все още продължава. Всички „земни“ елитистки фракции се борят помежду си за контрол над териториите, като това под териториите е от особена важност. Латинска Америка е място, което съвсем не е за изпускане имайки предвид природните богатства и „другите работи под земята“. Анти-империализмът на Симон Боливар е прекрасна приказка за пред народа, и да, той е „виновникът“ латиноамериканските народи да получат независимостта си от испанската корона, с цената разбира се на много мъки. Власт нито се дава, нито се взема без кръв. Боливар е вдъхновение за всеки анти-империалист, и когато говорим за тежката артилерия на анти-империализмът от 20 и 21 век, не може да не споменем Ернесто Гевара, Фидел Кастро и разбира се – El Comandante Уго Рафаел Чавес Фриас, трън в задника на англо-саксонската империя. Медиите го плюха и осмиваха, защото говореше, че тези, които стоят зад англо-саксонската империя „съвсем не са хора“, говореше за черните проекти на ЦРУ и имаше изключителната смелост да постави под ботуш американските интереси на териториите на Венецуела, Еквадор, Боливия, Аржентина, Уругвай и поне още самата Бразилия, за което заплати с живота си. Чавес е виновникът държави като Еквадор и Боливия (територии в десетки пъти по-богати на природни ресурси от цялата наша стара Европка), освен самата Венецуела, да изгонят представителите на Световния валутен фонд и да обявят фалшивите държавни кредити за нелегитимни променяйки конституциите си, и запазвайки така правата над собствените си територии, ресурси и народи. Изисква се невероятна смелост и як гръб, за да се направи нещо такова, а това само по себе си говори, че Играта се променя... такива неща не се случват току-така, една фракция не ритва току-така интересите на друга от половин континент, нещо се случва там. Игрите и борбите между едни и други никога не престават, основната им цел е контрол под, над и във територията + населението разбира се, което е един от основните ресурси. За едни те са тирани, защото за момента интереса е такъв, за други са герои поради същите причини, въпреки че ползите от маневрите на латино-фракцията са очевадни, те са една от бунтовническите фракции и доскоро не бяха толкова силни, но явно това се е променило, защото политическите сили на почти цяла Латинска Америка се обединиха, Чавес ги обедини, и това говори много, има много на масата и още повече под нея. Единственият им опонент на юг е Чили – традиционно притежание на английската корона, а сега след убийството на Чавес със сигурност ще се работи усилено по връщането на ЦРУ-правителствата в Южна Америка. По времето на англо-аржентинският конфликт именно Чили помага на английските военни, предоставяйки им бази съвсем близо до Аржентина, да завземат Las Malvinas, парче камък по средата на океана... мда, ама това дето е под него...
Тези маневри съвсем не са толкоз простички, но те съставляват основна част от Играта за тях. Дали са случайни? Абсолютно не. Ето един пример – Република Аржентина. Преди само 2 управления – собственост на ЦРУ, както и по-голямата част от правителствата на цяла испано-Америка преди Чавес и Кастро, но днес, Аржентина се връща там откъдето произлиза, и не, не се връща към Испания, нито към Чичо Сам... Това е също така, освен въпрос на история – отражение на междуфракционните борби за власт.
Както виждате кашата както винаги е голяма... ама англичаните, ама французите, ама поп Кръстьо... кашата е голяма. Предлагам ви кратка история на една от най-старите „революционни организации“ в света, така да кажем „родното място“ на самият Симон Боливар, ей така, просто за да знаете още една масонска историйка.

Според аржентинският историк Емилио Х. Горбиере: „масонството е дошло в Рио де ла Плата в краят на 18 век под влиянието на испанските масони, а не на английските, както се смяташе по-рано“, което казано другояче си е друг междумасонски исторически скандал. Когато Хосе де Сан Мартин и Карлос де Алвеар (аржентински революционери и национални герои), заедно с други аржентински патриоти, пристигат в Буенос Айрес през 1812 г., орденът вече е съществувал там. Съществувала е ложата „Independencia“ още през 1795 г., a през 1812 г. се открива омонимната Ложа на Свети Йоан чиито първи велик магистър става аржентино-уругвайският национален герой Хулиан Алварес. Именно от тази ложа са съдействали с най-много материални средства за изграждането на лаутаринската мрежа, която не е просто масонски орден, който „работи регулярно“, както се казва на масонски език, не, лаутаринската мрежа е истинската революционна организация постигнала независимостта на Латинска Америка от испанската корона. За отрицателно време те постигат обединяването на елита по местата където независимостта е чукала на вратата. Методите на всяка такава организация са ясни – кръв, пот и интриги. Ако почна да изброявам членове на тази масонска мрежа, които са национални герои на държави от Латинска Америка, просто ще трябва да ги кажа всичките… Ето малко от тях: Венецуела, и при това да се разбира + Колумбия, защото тези две държави са били едно преди разделението си, ще ви ги напиша на латиница за да може да се проверят ако някой се заинтересува допълнително:

Francisco de Miranda, Santiago Mariño, Andrés Bello, Luis López Méndez, Simón Bolívar.
Мексико: José María Caro
Чили: Bernardo O´higgins, Ramón Freire, Juan Mackenna, José Miguel Carrera.
Парагвай: Juan Pablo Fretes
Provincias de Rio de la Plata (Аржентина и Уругвай): José de San Martin, Carlos María de Alvear, Bernardo de Monteagudo, Gervasio Posados, Tomas Guido

Отделно католически дейци като чилийският свещеник Хосе Кортес де Мадариага, който става национален герой на Голямата Колумбия, тоест Венецуела и Колумбия, заради патриотичната си дейност за еманципацията на двете страни, или италианецът Франциско Иснарди, също национален герой на Венецуела. Както виждате най-важните личности на чело с Боливар са се готвили на едно и също място...
Моделът на организация на тази мрежа е послужил на личности като Джузепе Мацини, казват „добър приятел на Капитан Петко Войвода“, Либертадор на Италия, по който той е работил не само за освобождението от австро-унгарската власт. Мацини е бил в основата на идеологията на Тайните Комитети постигнали независимостта и освобождението на България от османско робство... Главите на нашите родни революционни организации (начело с Васил Левски, личност по мое мнение много силно пресилена и то съвсем целенасочено), които в момента славим, са били масони. Баба ви Тонка е постигнала 30-а степен в масонството, тя е пионер като жена масон в България. Въобще много ще се учудите, ако разберете кои от нашите национални герои са били масони. Ами да кажем... 75% от тях, за което съществуват съвсем реални данни, като например изложените от Великата ложа на България списъци с имената и ранговете на нашите революционери. Но за българина те са герои, защото са загинали за освобождението на България..., а чуждоземците са „шибани рептилски подлоги“. Да приятели, и масонството си има няколко лица.

Стига толкова масонщина. Накратко, те са зад всяка революция, може много революции да са започнали без тях, но нито една не свършва без тях.
Техни фракции се занимават и със златото… 
Който печели войната печели и всички привилегии на новата власт плюс, разбира се, златото.

Обратно в ден днешен, фазите на НСР

Първата фаза от НСР в „модерният му вариант“, който всъщност е невероятно древен гледайки го от перспективата на един човешки живот, но в същност изобщо даже не е стар, е била унищожаването на империите, като това разбира се е допринесло за съвсем нови изживявания и ето – красотата на многообразието folks, това е то!
Първата паднала от тези империи е испанската империя (която освен това е и наследник на Рим) с процеса за еманципация на Америките между 1823 и 1898 г. След нея падат и останалите 3 велики империи на нашето време от периода на Първата световна война – австро-унгарската, руската и германската империи. Тази така да кажа „първа фаза“ носи след себе си създаването на ред международни организации. Фамилиите Ротшилд, Морган и Рокфелер са основните финансирали Версайският договор, но освен това, именно те са основните 3 фракции зад идейното съдържание на това, което те наричат „проект за един нов свят“. Затова те създават няколко международни институции: Съветът за Чуждестранни Връзки и Институтът за Международни Отношения в UK.
Втората фаза включва разрушаването на нациите, тоест от 1919 г. до ден днешен, и все още работи с пълна пара, а ако не ми вярвате направете си ей така на ташак едно проучване като това, което аз си бях направил преди няколко години, след което останах абсолютно шокиран (в ден днешен вече въобще не ми пука). Задайте 2 въпроса на 10 деца. Единият да е нещо от типа „Кой е Вазов“, а другия да отразява някой виден чалга персонаж от настоящето. Резултатите ще ви смаят, и разбира се са променливи и варират според населеното място и други определящи фактори. Това отразява именно обезкултуряването, унищожението на автентичните култури чрез 2 метода – атентат срещу многообразието и същевременно нова платформа, да, но на какво... Положението в България е повече от трагично, и когато дойде моментът да има критична маса, която е осъзнала +/- какво се случва ще хвърчат глави на общо основание...

Та тази втора фаза според мен би имала 3 под-фази отговарящи на 3-те „Нови Световни Реда“, които 20 век донесе със себе си:

Първият „Нов Световен Ред“ на 20 век: 1919-1945 г. с избухването и завършека на Втората световна война европейските сили слизат от световният трон и биват заменени от 2 супер-сили с интернационалистични заложби, едната с нейният всеобщ комунизъм и другата с нейната си лъжа – световната демокрация. Да става въпрос за СССР и САЩ.
Вторият „Нов Световен Ред“ в рамките на 20 век идва отново след Втората световна война – договореностите от Ялта и Техеран. От утробата на този нов ред се ражда ООН и взема върхова позиция в световната политика. ООН е подготовката за новото световно правителство, което вече СЪЩЕСТВУВА ОФИЦИАЛНО именно там. От друга страна тези срещи на супер високо ниво дават като продукт също така тайното събрание в Бретън Удс след което се ражда Световният валутен фонд, Световната банка, и световната търговска организация (за унищожение и погром). Заради това, че победителите имат правото да го направят – се насажда доларът като световна валута. 
В геополитически план светът изглежда някак така: САЩ, Великобритания, Франция vs СССР, Китай и техни сателити. Шибан свят, но все пак по-стабилен от това, което идва после. Кукловодите решават да спрат комунистическият експеримент и дърпат шалтера на СССР, разрушавайки така съветската супер-сила, част от която по това време е и нашата страна. Този втори световен ред вижда през 1954 г. създаването на клубът Билдерберг, който събира под един покрив най-влиятелните личности на планетата... ей така да пийнат, да хапнат и да си поприказват малко, че не са се виждали отдавна.
Третата суб-фаза, и този „Трети нов Световен Ред“ се раждат с падането на Берлинската стена и в крайна сметка – САЩ вземат контрола в свой ръце. 
В този период кукловодите дълбоко се замислят, дали е по-добре да се налага контрол чрез кютек и полиция или е по-добре май да се използва джангър-кутията, тоест медиите и най-вече телевизията. Това разбира се съвпада с кампаниите „във всеки дом – телевизор“ и т.н. На местата където хората не могат да си го позволят работи безотказно кютек методът. Телевизиите са главните виновници за прогресивното приспиване на мозъците на милиарди души по света, промоцията, рекламата и т.н. са просто инструментчета и нищо сериозно, ако ги съпоставим с целият План. За обслужване на нуждите на новият ред, разбира се отново САЩ поемат инициативата за глобализацията на света, именно по техният модел живеем и ние в нашият „западен демократичен свят“.
В този етап започват да се създават организациите, които ще имат грижата да обслужват разрушаването на семейството и нациите. Раждат се хипитата, дивите феминистки, и прочие пацифисти с психични отклонения. Старателно се поддържа и подсилва заместването на националите ценности и идеали, които са изконна част от човешкото многообразие, със суб-култури, рапъри, метъли, шмъркачи на червен пипер и т.н. Тези движения и суб-култури са създадени, за да заместят автохтонните такива. Подкрепя ги и ги подсилва цялата мода и шоу-бизнес, които хипнотизират масите с това, което е актуално и модерно... все механизми от системата за изравняване на всичко под един тоталитарен планетарен ботуш – отново първоначалният модел, за който говорихме в началото. 
Тези процеси са актуални и днес, те са много динамични и никога няма да спрат до постигането на крайната цел.

Следващата фаза (вече не суб-фаза) се измерва +/- от 1999 г. до ден днешен и закотвя все по-дълбоко идеите за един световен лидер, едно световно правителство, един световен парламент и т.н. 
Видяхте в статията за учебниците в Испания, това е което децата учат... тоест, това е бъдещето. Това е и сегашната ни позиция. Оттук насетне ще бъдат провокирани още и още събития, които да обслужват тези идеи. Да, те са си програмирани принципно с десетилетия предварително и варират много малко. 
Първоначално идват идеите, идеите се раздухват, и после започват да идват събитията обслужващи едната или другата страна на идеите, а много често и двете, защото така конфликт винаги има, а за Полярностите това е важно. А кой стои зад идеите за Новите Световни Редове? Досещате се нали? Досетете се тогава, че която и карта да се разиграе, все тая – защото те печелят, понеже контролират всички страни.
Това обикновено създава конфликт на някакво ниво, но не, Играта си има създатели, има си администратори, има си вируси, има си всичко нужно, ние сме просто играчи дошли да играят, приели доброволно да играят точно тази Игра.
Все още не съм чел някой да е казал със сигурност: „през този и този канал изсипват с багери тонове злато, което заминава в космоса и оттам – еди си къде“. Съмнявам се да изтече официално такава информация, не за друго, ами защото в тези организации най-често не работят хора.


Другата перспектива

Цивилизациите, и в частност генните инженери създали нашите тела са се занимавали усилено с добив на злато, и именно златото е един от важните за тях ресурси. След заминаването им, и всичките битки помежду им преди и след това да се случи, тук на Земята остават да властват техни генетични потомци, които ние днес познаваме под името „Елит“. Когато казвам „Елит“ нямам предвид публичният псевдо-елит, не, Мадона не е част от Елита, нито Барак Обама, нито Бил Гейтс. Истинските кръвни линии не се показват току-така по телевизии и медии, те не са публични личности, а кралските особи, които сме свикнали да виждаме по телевизиите са техни наместници – но не са истинският Елит. За истинският Елит ние сме просто това, което сме били винаги за създателите си – ресурс. Погледнато от друга призма обаче, те нямат реален контрол извън Играта... тази е любимата им Илюзия, за чието поддържане те правят всичко, те са пристрастени към Играта – властта им реално е илюзия...
Генетичните потомци на извънземните генни инженери имат като част от занятията да се грижат за това, простолюдието да не разбере истината за тях самите, и за това с какво се занимават те...
Няма нищо случайно в създаването на различните земни държавни, народни и икономически системи. Няма нищо случайно във френската революция поставила началото на конституционализма, няма нищо случайно в комунизма, няма нищо случайно в капитализма с присъщата му илюзия за напредък... Тези неща са по план скъпи Приятели. 
Не е възможно една система тук да бъде пропусната просто ей така, оп и готово. Няма как да стане. Те знаят, че все още не могат да контролират абсолютно всичко, заради самото разнообразие тук на Земята, и в частност милиардите инкарнации, голяма част от които са именно такива „продължения“ на Висши Аз, а Висшите Аз не са 3 или 4D същества... Висшите Аз не могат да бъдат контролирани току-така от извънземните фракции в нашата Галактика именно защото бидейки там където са, те имат контрол и визия над глобалната картина по-долу, а самите извънземни фракции, колкото и технологии да разгънат, те просто имат власт над територията на собствените им тела и мъъъъъничко отвъд това, но никога в мястото от където ние играем Играта.
Представете си един вид каталог. От тази до еди си коя страница. Хиляди вариации на офертата. Каталогът обаче има и последна страница, има финална страница. Времевата линия, в която се намираме в този момент е нещо като „преходна“, тоест, има огромна смесица от изживявания, нови и стари, не е като едно време, нито е като в бъдещето както и да звучи това. Помните ли трансхуманизма? Помните ли търсенето на безсмъртието? От една друга страница до края на каталога те са реалност, те са последната реалност преди „голямото събитие“, чиито отзиви вече обособяват моделите тук на Земята, променят ги... От еди си коя страница на каталога започва смяната на инкарнационният модел на хората, от една друга страница до края на каталога инкарнационният модел е вече изцяло последователен, хората вече могат да са безсмъртни, защото вече използват „новооткритите технологии“ за имплантиране на душата в ново тяло след физическата смърт, които са им донесли техните „космически братя“. От еди си коя до еди си коя страница е открит лекът за смъртта, за който в момента се говори, и който обаче е реална технология достъпна за Елита. След няколко други страници тази технология ще стане нещо масово. Каталогът... много, супер много народ се е забил и се е загубил именно в някоя от страниците и изходът изглежда невъзможен.
Но уви, не само е възможен, изходът е неизбежен.

Бележка от Н.:

Навярно около 90% от златото на планетата просто отива някъде, което с времето е довело до нуждата от създаването на книжния му, изцяло идеен заместител, под формата на пари. Просто защото злато вече няма за всички и този театър не може да продължава в същия формат. Нужно е нещо, което да си мислим, че е злато, но не е.
Мисля, че това разбиране си има дори чисто историческа точка пречупване. Желанието на Вашингтон еднолично да контролира световния валутен пазар било наложено на всички страни през Втората световна война. Разработката на схемата за глобална валутна система била започната от англо-американски експерти през април 1943 г. Тогава Световната война била в разгара си. Икономическата страна на всемирната касапница се свеждала в същността си до потоци злато, стичащи се към американската хазна по програмите lend-lease. За доставките на оръжие, машини, метали и хранителни продукти Великобритания, СССР и другите участници в антихитлерската коалиция трябвало да плащат на Америка със злато, тъй като в условията на войната банкнотите практически не стрували нищо.
Ето няколко числа. През 1938 г. златния запас на САЩ бил 13 000 тона. През 1945 г. – 17 700 тона. През 1949 г. – то вече е 21 800 тона. Абсолютен рекорд. 70% от всички световни златни резерви на този етап. Съответно именно доларът станал еквивалент на скъпоценния метал – само тази валута била напълно обезпечена със злато. През 1944 г. англичаните и австралийците напълно изчерпали своите златни резерви. Само Сталин продължавал да изпраща към сейфовете във Fort Knox злато, добито от находищата в Магадан и Колима. И така продължило до 70-те години, когато СССР успял да изплати на Вашингтон последните дългове по lend-lease. Изплатил ги – изключително със злато.

През пролетта на 1965 г. в Ню Йоркското пристанище пуска котва френски кораб. Така започнала една тиха война. Корабът не бил боен, но в трюмовете му се намирало оръжие, с помощта на което Париж се надявал да постигне победа във финансовата схватка с Америка. Французите докарали в Щатите доларови купюри на стойност 750 милиона с цел да получат за тях „живи пари“ – тоест злато. Това бил само първия транш, предявен за обмяна пред Федералната резервна система на САЩ. По-нататък процесът нямал спиране. Fort Knox, където се съхранявал американския златен запас, в края на краищата не издържал на потока хартиени парични знаци и златният стандарт паднал. От всеобщо мерило за стойността парите – те се превърнали във виртуална разчетна единица, необезпечена в по-голямата си част от нищо, освен с доброто име на един или друг директор на Централната банка, чийто подпис стои на банкнотите. И виновен за всичко това бил един човек – Шарл Андре Жозеф Мари де Гол. Той прекрасно знаел, че хартията няма как да има стойността на златото и решил да провери тази своя теория, поставяйки реакцията на САЩ под лупата на целия свят.
През 1965 г. де Гол официално предложил на своя американски колега Линдън Джонсън да обмени със злато 1,5 милиарда налични долари от френските държавни резерви: „Нали американската валута е обратима до момента, в който притежателите ѝ не изискат тази обратимост?“ Ето това е да влезеш с turbo!
Американците разбира се откачили. Вашингтон напомнил, че подобна акция на Франция може да бъде оценена като неприятелска, с всички произтичащи от това последствия.
По-нататък с американците общували главно парижките финансови специалисти. Съгласно правилата на Златния пул обменът може да стане само на едно място – американската хазна. В трюма на първия френски „паричен“ параход чакали разтоварването си 750 милиона долара. При обменен курс 1,1 грама злато за долар бягството от американската валута се оказвало за Париж доста резултатно. 825 тона жълт метал – това не е шега. А на подход в пристанището бил и втория параход със същата сума на борда. И това било само началото. До края на 1965 г. от 5,5 милиарда долара във френските валутни резерви в долари останали не повече от 800 милиона.
Разбира се, де Гол не „повалил“ долара сам. Но френската валутна интервенция създала опасен за Америка прецедент. След непредсказуемите французи усърдните немци също започнали да напират да обменят долари за златни кюлчета. Само че те действали по-хитро от праволинейния генерал. Пред ръководството на Белия дом федералният канцлер Людвиг Ерхард, професор по икономика и убеден монетарист, демонстративно осъдил французите във „вероломство“. А под сурдинка събрал доларите от хазната на Бундес републиката и ги сложил пред чичо Сам: „Нали сме съюзници? Обменете ги, нали обещахте!“ При това сумата била няколко пъти по-голяма от френските 1,5 милиарда. Американците били поразени от тази наглост, но били принудени да обменят „зелените банкноти“ за злато. 
И оттук нататък започнали да пристигат и представители на централните банки на други страни (Канада, Япония...) и да заявяват предпочитанията си към реалните ценности. Тогавашните съобщения за състоянието на златния запас на САЩ приличат на фронтови сводки за понесените в боевете загуби. През март 1968 г. американците за първи път ограничили свободния обмен на доларов срещу злато. Към края на юли 1971 г. златният запас на Америка достигнал пределно ниско, според мнението на властите на САЩ, ниво – по-малко от 10 милиарда долара.
И тогава... се случило това, което е известно в историята като „Шокът Никсън“. На 15 август 1971 г. президентът на САЩ Ричард Никсън обявил по телевизията за пълната отмяна на златното обезпечение на долара. 
На МВФ му оставало само да съобщи, че от януари 1978 г. световната емисия започва да се произвежда на принципа на финансовата пирамида, без ограничения и противотежести. Навярно в този момент е станало нещо на ниво тайни общества и се е решило златото вече да не бъде за публичен достъп.

Днес и малките деца вече знаят, че нашите пари нямат стойност отвъд онази, която влагаме в нея на чисто имагинерно ниво. Просто съществува колективно съгласие, че тази хартия значи нещо и я ползваме именно с тази цел. Дори вече сме забравили, че зад нея трябва да стои нещо, защото идеята е прегърната толкова силно, че вече нищо друго няма значение. (Със същата сила, ако спрем да вярваме, че тази хартия може да „купува неща“ – то именно това ще се превърне в новото колективно убеждение. Само помислете ако изведнъж няма храна, или вода, която да бъде продадена... – дали на някой ще му пука колко точно пари има? Както беше казано някъде – чак когато последното дърво бъде отсечено и последното животно убито – чак тогава човекът ще разбере, че парите не стават за ядене...)

Ако гледаме на всичко това като манифестация на архетипно ниво, златото изчезва, просто като отражение на факта, че концепцията за Баланса все повече избледнява на тази планета, тъй като основния вид на нея потъва във все по-дълбока поляризация (тези, които са чели следговора би трябвало да разбират връзката). Ние буквално не можем да задържим „златото“ на ниво колективно съзнание и то просто „изтича“ на планетарно ниво и отива някъде другаде, където явно се ползва поради различните си свойства с различни цели. Предполагам дадени извънземни фракции са повече от щастливи да играят ролята на физически лост на това отражение.
Интересно е и как Планетарният Дух „създава“ златото в своето „тяло“ и на какво е отражение това спрямо неговия Път. 

Няма коментари: