Моделът 4М, или как да избираме своите инвестиции

В процеса на търсене на чудесна компания на атрактивна цена, добре е да се съобразявате с „четирите М-та”:
Материя, междинен ров, мениджмънт и марж на безопасност.
За да вникнете в същността на четирите М-та, трябва да отговорите на определени въпроси при оценяването на фирмата и да решите дали тя ще бъде добра инвестиция:

1. Познавате ли материята на тази компания?
2. Има ли междинен ров тази компания?
3. Има ли добър мениджмънт тази компания?
4. Има ли голям марж на безопасност тази компания?
Материя:
Ако купуваме фирмата като бизнес, а не като борсова спекулация, тя се превръща в нещо лично и трябва да се гордеем с това, което притежаваме. Или както гласи правилото 10-10:
„Не бих притежавал тази фирма за десет минути, ако не желая да я имам десет години”.
Търсенето на чудесна компания трябва да започне с набелязването на дейности, които вече са ни понятни. Най-лесно е, когато си зададете следните 3 въпроса:

1. Как изкарвате парите си и за какво ги харчите?
2. В какво ви бива най-много?
3. Какво обичате да правите – професионално и за развлечение?

Ако намерите дума, която отговаря на повече от един от въпросите – тя ще ви насочи към продукт, дейност или даден бизнес. Очевидно сте доста наясно с нещата, които се повтарят и вероятно познавате тяхната материя, което автоматично ги превръща в потенциално поле за изява.

Първото нещо, което искате да знаете, когато се каните да купите някаква компания, е дали е предсказуемо бъдещето й. За да има степен на предсказуемост, компанията трябва да има някакъв силен коз пред конкурентите в бранша или както се изразява Бъфет: „трайно конкурентно предимство, което я предпазва от нападение, както междинният воден ров пази замъка”. 

Междинен ров:
Съществуват пет основни рова/предимства:
Марка – продукт, за който сте готови да платите повече, понеже му имате доверие (Например Coca Cola, Pepsi, Gillette, Nike и др.)
Тайна – компания, притежаваща патент или търговска тайна, която прави директната конкуренция незаконна или много трудна (Например фармацевтичните компании)
Такса – компания с изключителен контрол на пазара, който й дава право да събира „топ такса” от всеки, който се нуждае от тази услуга или продукт (Например рекламни медийни компании и такива от сектор „комунални услуги”)
Заместител – компания, която дотолкова е станала част от живота ви, че просто не си струва да я сменяте с друга (например Microsoft)
Цена – компания, която поддържа толкова ниски цени на продуктите си, че никой не може да я конкурира (Например големите вериги за хранителни стоки)
Компаниите с един или повече рова могат да оцелеят и да растат много по-лесно от онези, които трябва постоянно да се борят с конкурентите за някакъв евтин продукт.
Мениджмънт:
Две са основните качества на добрия мениджмънт:

1.Брани интересите на собствениците
2.Мотивация
Какво означава да брани интересите на собствениците – това значи, че изпълнителният директор е синхронизирал личните си интереси с тези на акционерите на компанията – собствениците. Или както Уорън Бъфет казва в едно свое писмо към акционерите си: 

„Моето послание към тях е съвсем просто: управлявайте компанията все едно тя е единственият актив, който семейството ви ще притежава през следващите 100 години”.

Да е мотивиран един мениджър означава да има някаква голяма амбициозна цел. Целта сочи на всички в организацията най-важното, върху което да се съсредоточават всеки ден.
Тя се превръща във визия на компанията, или поне шефът се надява да е така, и ако е добра, може да движи екипа с години. Но как да разберете дали директорът е наистина мотивиран?
Най-лесният начин за това е да влезете в интернет, да въведете името на директора в Google и да видите какво пише за него в реномираните медии. Търсите такъв директор, който ви казва онова, което трябва да знаете.
Други 2 съвета, които може да ви помогнат са:
1) проверете сделките на основата на вътрешна информация (например Бъфет никога не е продавал акции от Berkshire Hathaway) и
2) проверете какво е възнаграждението на директора.
Марж на безопасност:
За да получим голяма възвращаемост от нашите покупки, ни е нужен марж на безопасност – сигурността, че получаваме стойността на 1 лев само за 50 стотинки. За тази цел първо определяме стойността – цената по етикет, а след това цената на маржа на безопасност, която е половината от етикета.
Така дори да не сме определили правилно етикета, имаме марж на безопасност и можем да се измъкнем навреме, без да губим пари.
За да намерим цената по етикет, ни трябват 4 показателя:

1. Сегашната печалба на акция (EPS)
2. Предвиждан (бъдещ) растеж на печалбата на акция (EPS growth)
3. Предвиждано бъдещо съотношение цена/печалба на акция (P/E)
4. Минимален допустим процент на възвращаемост от тази инвестиция
Пресмятането на цената по етикет се състои в следното:
1. Увеличете настоящата печалба на акция с предвиждания процент на растеж на печалбата на акция за десет години, за да получите бъдещата печалба на акция
2. Умножете бъдещата печалба на акция по бъдещото съотношение P/E (като най-добрият начин е да се удвои очаквания ръст на доходите за следващите десет години или просто да се проследи историческото P/E), за да получите бъдещата пазарна цена

3. Намалете бъдещата пазарна цена с минималната допустима възвращаемост за година, за да получите цената по етикет

Коментари

Blogger каза…
Do you drink Coke or Pepsi?
ANSWER THE POLL and you could receive a prepaid VISA gift card!